Стадо от 300 овце изведнъж изчезва от очите на бирниците, а стопанинът плаща данъци само за десет. Тази хитрост се е прилагала векове в смолянските села по горното течение на река Арда. Там е пълно с пещери, в които местните криели стоката.

Като тръгнел бирникът да описва кой какво има и какво дължи, от първото село предупреждавали в последното. "Те днес се предупреждават за акциите на данъчните, които уж са строга тайна, та какво е оставало да го правят тогава", казва 74-годишният Явор Тютюнаров от село Горна Арда.

Овчарите вземали спешни мерки и

всеки намирал
някоя дупка

за да скрие поне част от животните си. Който можел, и крава скътавал в някоя скална ниша.

"От зор са били хитри, какво да правят сиромасите, като данъците са били големи? Старите хора са ми разказвали, че са им били толкова тежки данъците, че на няколко крави пари за една са вземали и ако не ги даваш, отвеждали кравата за налога, не им е пукало. И тогава с шушу-мушу са разбирали, че бирниците идват и са правели театро, крият животните и вдигат ръце, че нямат", обяснява и Юри Косов.

С. Горна Арда свършва на 300 м от границата с Гърция. Като прокарали браздата, нивите останали в чужбина, а хората не получили никаква компенсация. Докато сложат кльона, нощем ходели да си събират реколтата.

В селото, както и в почти целите Родопи, основният поминък от векове е овчарството. "Пасли са стадата по Беломорието през зимата и затова са били добре и са имали много животни. Сега, като е затворена границата, няма паша там. Хората трябва да купуват скъп фураж за зимата или да косят и събират много, не им излиза сметката. Затова и овцете вече са кът", обяснява Косов.

Старците твърдят, че едно време само в Горна Арда овчарите са имали над 5000 глави добитък, сега няма и стотина в целия район. Навремето овцете са били златото на хората тук, затова са ги криели, защото бирниците са им прибирали и вълната даже, казва Тютюнаров. При толкова стока издевателствата на бирниците били големи. Имали и голяма власт, оторизирана от държавата.

Спасението било в Радината дупка, която е на километър над селото. Пещерата още не проучена, но е събирала много животни. Сега

някогашният тайник е
обвит в букове

и малцина от днешните жители го знаят. Отворът е тесен, след това се разширява и отива навътре към земните недра. Нищо не се чува навън.

Чобаните са имали и други тайни места. Преди години само за един сезон пещерняци и спалеолози откриха 15 пещери в района. Ще направим екопътека да се разхождат туристите до Радината дупка и да е атракция, смята кметският наместник на Горна Арда Емил Узунов.

"Тайниците трябва да са далеч от властта", смигва Тютюнаров, поглеждайки кмета. Пещерата е родила и легенда. Дядо я разказваше на децата ми като приказка, казва 69-годишната леля Сирма, която живее в най-близката до пещерата къща.

Някога в селото дошло на гости семейство с малко момиченце - Радка. Разхождали се, но детето се загубило. На другата сутрин тръгнало цялото село да го търси. Попаднали на дири от мечка и по тях стигнали до пещерата. Отвътре се чувал детски плач. Изплашените селяни влезли и какво да видят -

Радка лежала
и си играела с
малките мечета

а баба Меца я гледала като свое дете. Поуката е, че дори и звяр не посяга на дете.

В селото под сурдинка разказват и други тайни за пещерата. Там се криели шумкари, а в по-нови времена - бегълци от закона. Местните зевзеци намигат, че както едно време са научавали кога идват бирниците, така сега знаят кога идват граничарите, полицаите, катаджиите и дори ХЕИ.

Край близкото село Могилица също има пещера с такава слава. Дори написали европроект и си кръстили дупката директно Пещерата на бирника.

"Не успяхме обаче да намерим финансиране, защото тогава искаха да насърчават тези, които не са правили проекти, а ние бяхме направили много. Скалната ниша е известна в района като мястото, където по време на османското робство и преди 9 септември 1944 г. местните криели овцете си.

Пещерата побирала
300 животни

разказва кметът на Могилица Митко Чочев.

Пещерата на бирника е край основния маршрут за местността Водопадите по поречието на река Лютенска. От местния съвет по туризъм търсят 29 000 лв. за проекта, който включва и екопътека, и алпийски тролей до бирническата дупка. Идеята е от нея туристите да съзерцават скални лястовици и орли.

Подобна пещера има и край обезлюденото вече село Черешово. Че вече няма ни овце, ни хора най-добре описва кръчмарят Юри Косов: "През 2007 г. съм опекал 160 чевермета, а тази година само 6." /trud.bg