В Странджа тя носи много имена, сред които и Огнената дева и Висия на змиите. Освен господарка на змиите, смята се и че лекува от ухапването им. Змиите бягат от този, който вярва в света Марина. Повсеместна е вярата, че светицата лекува чрез своите извори (аязми).

Света Марина се почита на 17 юли. Дните 15 и 16 юли в този край се наричат Люта и Чурута. Денят на светицата е третият ден от „Горещниците“, когато е почитана огнената слънчева стихия и се нарича Маринден или Огнена Марина.

В Странджа са известни две пещери на света Марина - Сливаровската и Стоиловската, и един параклис, намиращ се в в местност Махалата край Малко Търново.

Свещенните места представляват комплекси от манастирче, лечебен извор и дърво. Тези места са извън селищата, в ниски и усойни местности, често са сънувани от вярващи. Шествието от хора тръгвало към свещеното място още предишния ден, тези които се придвижвали с коли, украсявали тях и впрегнатите животни с пешкири, звънчета и запалени свещи.

В житието на света Марина се съобщава, че тя е дъщеря на езически жрец. 12-годишна Марина приема християнството, поради което е подложена на мъчения. Нейната непоколебимост удивлявала всички и през 289 г., по време на царуването на Диоклециан, Марина е посечена с меч.

В народната песен за света Маринка се разказва, че нейните братя са я криели в пещери, за да не бъде отвлечена от Змея Периан. Затова аязмите на света Марина в Странджа са в дълбоки, труднодостъпни дерета.

В далечното минало край Малко Търново около местността Църногорово е имало много колибарски селища. Помни се, че там е имало манастирче на света Марина с аязмо близо до него. Водата от него се стичала по керемида и така хората се „смивали“ с нея. На празника на света Марина, 17 юли, тук идвали хора от цялата Хасекия (област в Странджа, северно от долината на Велека). Палели свещи, правели курбан и оставяли част от дрехите си, за да остане там болестта им. Хората вярвали, че водата лекува всякакви болести. Най-близките колиби били на баба Тина Кържева, която през лятото поставяла икона на света Марина , а зимата я прибирала.

На 17 юли всяка година шествие, водено от свещеник Серафим от храм „Успение Богородично“ в Малко Търново, съпровожда иконата до параклиса. Водосвет и курбан за здраве и благополучие събират жителите и гостите на града в красивата местност. /peika.bg