Мария Грънчарова е родена на 24 юни в София. Дъщеря е на една от легендите на поп музиката Борислав Грънчаров и елитната манекенка от близкото минало Светла. Става певица покрай баща си и започва да прави участия с него. Преди 10 години се оттегля от музикалната сцена, след разрив с продуцента си - фалиралата вече музикална компания БМК на Слави Трифонов. Сега красавицата се завръща на сцената с парчето на Мага “Повече”, чийто клип представи наскоро. Навръх рождения си ден единствено пред “ШОУ” Мария Грънчарова прави уникална изповед за тежките дни на семейството си през последните години и за надеждите, с които се завръща на сцената.
- Мария, баща ти - легендата на поп музиката Борислав Грънчаров, преживя тежка операция миналата седмица. Добре ли е вече?
- Преживя 11-часова операция, много тежка. Има рак. Преди година му поставиха тази диагноза. Трябваше да му отстранят някои неща, да не изпадам в подробности... Но няма метастази. Още е в реанимация в “Пирогов”. Лекарят, който го оперира, е много добър и баща ми му се довери. Много е тежко възстановяването след такава сложна операция! После следват процедури – химиотерапия, лъчетерапия...

- Майка ти също беше болна от тази болест. За нея ли се притесни той?!
- Майка ми за момента е чиста. Надявам се периодът да е много дълъг! Човек не знае, няма как да се каже категорично. Беше в истанбулска клиника и е много доволна.

Преди 3 години тя преживя и сърдечна операция...

Последните 10 години бяха много тежки за мен, беше стресиращо, отчайващо на моменти. Може би и това ме накара да се върна към музиката, да искам да се почувствам жива, да дам положителни емоции на хората...

А иначе, никой не знае какво отключва рака и никой не е застрахован! Ракът вече е като епидемия, вече нямам познат, на който член от семейството да няма подобен проблем! Това е от изкуствената храна, от мръсотията, от облъчванията, от стреса... Не се знае как се отключва в определен момент… Но, дай Боже, всичко да е преодоляно! След лошото следва хубаво... Надеждата е най-важното нещо, надеждата и положителната мисъл!

- Вие сте много близки с баща ти от най-ранната ти възраст, въпреки че той непрекъснато е пътувал по концерти и е отсъствал от къщи...
- Един-единствен шамар ми е ударил през живота, който, душичката, моят баща, който е прекрасен, много добър човек, не е могъл дълго да си го прости! Била съм мъничка - някаква глупост съм казала и съм го обидила. И той ме е плеснал. На мен ми потекла кръв от носа. Имах много слаби капиляри и постоянно ми течеше кръв от носа за щяло и нещяло. Но той, милият, безумно се притеснил да не ми е направил нещо! Седмици наред е вървял след мен и ми се е извинявал, молил се е да му простя, че ме е ударил! Майка ми ми го е разправяла, защото аз нямам никакъв спомен.

Винаги е бил мил с мен, непрекъснато съм се гушкала в него, защото той наистина много пътуваше по чужбина и не съм го виждала
често. Никога не ме е нагрубил, не ме е обидил Никога!

- Той е човекът, който те е насочил към сцената. Кога Борислав Грънчаров разбра, че има защо да го направи?
- Бях в тийнейджърските години, някъде на 14. Цялата ми стая беше облепена с плакати на всички световни певци. Много обичах да се затварям в стаята си и да се записвам върху песни на Джордж Майкъл, Майкъл Джексън, Джанет Джаксън... Пеех „отгоре им” и се записвах на касетки. Това правех по цял ден. Един ден се бях забавила много дълго в стаята си. Баща ми застанал зад вратата и се заслушал! От малка имам нисък глас и ми допадат песни, изпълнявани от мъже, удобни са ми като тоналност. Баща ми влезе тогава, много добре си го спомням, и ми каза: “Абе, тате, ти знаеш ли, че имаш талант! Искаш ли да опитаме да запишем един дует заедно?”.

Преди това много съм пътувала с него и с майка по чужбина, в Русия в Скандинавия, ходила съм по концертите на баща ми. Това е било за мен ежедневие – работата на моя баща. Когато той ми предложи да пеем заедно, много се зарадвах. Много скоро след това записахме песента “Изповед на един робот”. И 1985-а срещу 1986 година я записахме за новогодишната програма. Това беше първото ми появяване по телевизията. Много бързо след това извадих самостоятелна песен, кавър на “Били Джийн” на Майкъл Джексън. След това направихме още два дуета с баща ми. Започнах да работя с български композитори като Зорница Попова, Стефан Димитров, Асен Драгнев. След това основно - с Мария Нейкова, беше ми като музикален педагог, с нея изработвах всяка моя песен. Умишлено не записах Консерваторията, след като завърших училище, защото смятах, че по-добрата школовка ще ми е с педагози като Мария Нейкова. По-късно рутина ми даде и пътуването с баща ми по чужбина по клубове. Когато започнах да пътувам из България с балета, майка ми беше винаги с мен! Докато станах на 20 години, беше така. Тя е била една от най-елитните манекенки навремето, но като ме е родила, е прекратила кариерата си.

- Като дете на известен родител, мечтаеше ли и ти да си известна?
- От малка съм била обградена с известни хора, благодарение на майка ми и баща ми. Известността не ме е блазнела до такава степен, че да искам да бъда и аз известна. За мен всички известни хора са едни адски нормални хора, които по нищо не се различават от другите... Боян Иванов, Бог да го прости, и Борис Гуджунов, например, постоянно идваха вкъщи. Много ми е мъчно, че трябва да казвам: “Бог да прости!” за хора, които съм обичала толкова... Постоянно играехме карти. Големи картоиграчи –

те винаги много се караха и много се разправяха!

Дори синът ми казваше, че Боян Иванов му е другият дядо!

- На колко години се запозна със съпруга си Венци?
- На 21. С мъжа ми се запознавах няколко пъти подред! Той е бивш спортист по джудо и самбо и е тренирал в “Левски”. Залите са им били много близо с момичетата от художествената гимнастика и той е бил непрекъснато сред тях. Впоследствие моят балет беше основно от гимнастички от ансамбъла на Нешка Робева. И така чрез негови гаджета, впоследствие - мои балерини, съм се запознавала с него точно... три пъти!

Първият път една балерина, бивша гимнастичка, дойде с него, за да ме вземат да ходим на дискотека. И толкова. Тогава повече пътувах в чужбина. След време с друга моя балерина се срещнахме в един пиано бар, тя беше... пак с Венци! Накрая те тръгнаха да ме оставят вкъщи, защото бях самичка. Без да казвам къде живея, той ме закара пред дома ми! Учудих се откъде знае къде живея, не направих връзка, не го бях запомнила! Не си правя много труда, избирателно помня. Но той ми припомни, че вече ме е карал! /смях/
На третия път се срещнахме случайно в едно заведение. “Здрасти, как си, какво правиш?”… Пита ме за едната балерина какво се случва с нея, тъй като нямаше вече връзка, тя живееше в Америка, пита мe за другата балерина... И така се разприказвахме, покани ме да вечеряме, да пием по нещо. След това започнахме да се чуваме, да се виждаме. И така, постепенно станаха нещата.

- Но как се стигна до брак?
- Вече бяхме гаджета, когато той отиде да работи като търговски директор в “МТел” при Владимир Грашнов. Те бяха много близки приятели. Малко след това аз тръгнах на турне с “Каналето” из цяла България. Венци и Владката си говорили нещо. Те бяха големи купонджии и двамата! И решили, че им сe прави някакъв по-голям купон! Какъв, какъв да е този купон, освен да вземат да ни оженят! Венци ми се обади и ме попита: “Кога приключва това турне?”. Еди- кога си. “Ами, хайде да се оженим, Владо и Лора /Видинлиева – б. а./ искат да ни оженят и да ни бъдат кумове!”. А и ние вече така и така бяхме гаджета 7 години – време беше или да се оженимq или не знам какво... Нали седмата година е критична!

- Кумовете ли организираха всичко?
- Всичко трябваше да организирам аз! Те бяха много ангажирани и организацията остана изцяло в мои ръце! Уредих на хубаво място да си направим вечерята - в “Континентал Плаза”. Владо и Лора съдействаха да си направим църковния брак в храма “Св. Александър Невски”. Толкова бях изтръпнала и притеснена, че нямам много спомени - добре, че има снимки. Направо бях на автопилот тогава.
Присъстваха над 250 човека. Всичките наши и на кумовете най-близки приятели. Шаферка ми беше моята добра приятелка Соня Васи. Запознахме се, когато тя се яви на Мис “Гранд хотел Варна”. Тя ми донесе и сватбената рокля от Америка. Била на някакво ревю и много харесала една рокля на “Дона Карън”. Казала си, че ще я купи, независимо дали тя ще се ожени с нея или някой друг! Затова много се зарадва, като й казах скоро след това какво възнамерявам да правя. Каза ми: “Ами, аз имам рокля!”. Соня стана и кръстница на мъжа ми.

Кумовете Владо и Лора ми подариха самата сватба, платиха я.

Подариха ми и диамантени бижута –

колие, гривна и пръстен.

- Слушала съм, че съпругът ти обича да ти прави романтични подаръци?
- Да, наистина е така. Един от тях беше на 30-тия ми рожден ден. Бяхме в едно голямо заведение с градина. Посрещах си гостите, когато мъжът ми дойде с Владо и Лора. Венци беше само с букет цветя. Попитах го: “Къде ти е подаръкът?”. Той ми подаде една кутийка като за бижута. Очаквах гривна или нещо подобно. Отворих я, а вътре имаше ключ от кола с ключодържател. Мъжът ми ме хвана за ръка и ме заведе до средата на заведението – там беше паркиран синият ягуар, вързан с червена панделка! Това беше първият “Ягуар екс тайп” в България. Бях загубила и звук, и картина тогава. Как го бяха вкарали в двора на ресторанта, където бяхме, не знам!…Мъжът ми ми направи този подарък и за моя юбилей и от благодарност, че току що бях родила сина ни. И се бъзикаше: “Ето, да има с какво да ни возиш детето!”.

- Всъщност тогава прекъсва и кариерата ти, след разрива с БМК, музикалната компания на Слави Трифонов?
- Слави е причината да спра да се занимавам с музика толкова време и затова не ми е приятно да го коментирам! По някакъв начин съм засегната, обидена! Неговата компания БМК искаше да промени жанра, в който пеех! Песента “Хайде да си лягаме” беше страхотен компромис от моя страна! Направих го, защото имах договорни отношения, а и те ме увещаваха, че това ще ме продава... Въпреки че аз много добре се лансирах и преди това като денс певица! Не беше нужно да ставам попфолк певица, за да се продавам по-добре! Казах, че тези песни не ги чувствам и не искам в тази стил да пея!

Аз не отидох при Слави като непознато лице и като девойка, открита някъде по провинцията и направена от тях певица! Вече се бях реализирала с името си, с наградите си, с признание. Той ме взе като готов продукт и нямаше право да се опитва да ме променя! Просто защото не ме беше създал!

Записах третия си албум “Абонатът е зает” с тях, с денспарчета, когато бях бременна в 6-ия месец. Имахме и песен с Владимир Грашнов – “Три луни”, той участваше с речитатив. Имаше много топъл и приятен глас и решихме на шега да го запишем, но парчето стана много хубаво. Грашнов спонсорира целия албум и клипа, въпреки че музикалната компания на Слави ми беше продуцент. Като дойде време да ми продават албума на пазара, бях родила вече,

Слави ми каза, че не съм питала дали трябва да забременявам!

А аз не съм имала такава клауза в договора си – да не се женя, да не раждам... А и той не ме е създал, пак повтарям, за да ми поставя такива условия!

И... целият албум ми дойде вкъщи на кашони – 10 000 диска! Не го разпространиха! Подарявах го на приятели, на познати, защото те са го патентовали и не можех да го продавам и преиздавам, въпреки че съм платила всичко! Сега смятам да извадя 1-2 парчета от този албум и да им направя кавъри.

Започнала съм да пея на 14 г. и на 30 трябваше да спра! Излиза, че най-хубавият период от живота, беше прецакан от непрофесионализъм!

- Ти си “открехнала” Слави да ползва балет, преди това той е смятал балерините за излишна подробност в шоуто...
- С балет “Дива” на Зорница и “Сатен” на Галя са ми били всички участия. Преди да направи “Сатен”, Галя беше в “Дива”. На турнето на “Каналето” бях с балет “Дива” и тогава Слави и “Ку-ку бенд” се запознаха с тях и впоследствие той ги взе да работят за него. Въпреки че тогава ме увещаваха да не водя балет, че не бил нужен, че щял да ми пречи, да ми взема от парите и куп други глупости, аз бях твърда и казах, че тъй като съм денс певица, без балет никога не се представям!

- С какво се занимаваше, докато беше прекратила с пеенето?
- С моята най-добра приятелка от детските ми години Кристина, майките ни са приятелки, която е жена на Любо Пенев /последната жена до боса на ВИС 2 Васил Илиев - б. а./ сме съдружнички в детски парти клуб “Евърленд”. Правим празненства за деца до 10 г., защото след това те вече искат да ходят по други места... Има работа, защото всеки родител иска да направи всичко най-хубаво за своето дете, а най-малкото – да му направи хубаво празненство. Работата с деца е много приятна, запълваше времето ми, но пеенето определено ми липсваше!

- И реши да се върнеш към него...
- Аз съм много вярваща. Положителното съм настроена и сега ми е дошъл моментът. Имам много идеи, провокативни, нестандартни, новаторски - защо да не правя това, което винаги съм правила, и то добре!

- Мъжът ти какво мисли по въпроса?
- Мъжът ми ме подкрепя в абсолютно всичко! Той е и най-добрият ми приятел! Винаги ме е карал да продължа да пея, но аз съм голям инат и никой не може да промени мнението ми. Затова, мъжът ми ми е дал абсолютна свобода. Каквото направя, за него все е хубаво! /смях/


Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА