С актьора Христо Гърбов разговаря ЦВЕТЕЛИНА ШЕНЕВА:

- Г-н Гърбов, започнахте да снимате новия, осми сезон на "Столичани в повече". Какво ще има в него?

- Засилва се комедийната страна на нещата. Мога да говоря за своите два образа - Константин и Пламен. Пламен е лузърът, губещият, а брат му Константин е успелият.

- Как се играят двама души, имате ли дубльор?

- Да, трудно става, но на мен ми е много интересно. Не съм правил подобно нещо в киното и това ме изпълва с енергия и допълнителен интерес. Най-трудно е, когато и двамата братя са в кадър. В такъв случай

ползваме дубльор,
който присъства
в гръб

За мен е изключително удоволствие, когато станат добре тези сцени. Между двамата братя избухваха много бурни скандали, особено в шести сезон. Дори Пламен прояви характер, което го доближи до другия брат, и така стана ясно, че са правени от една майка и един баща.

- Лесно ли се намери дубльор за вас?

- Не много лесно, минахме през различни варианти. Имаше дубльори, които направо ме разсейваха.

- Защо?

- Защото не са актьори. Този, който ми партнира сега, също не е актьор, но подава текста, така че ми помага, а не ме разсейва. Трудно беше, но стигнахме до варианта, в който намерихме оптималния дубльор. Той е малко по-висок от мен, малко по-слаб.

- В седми сезон единият ви герой - Пламен, беше затворник и за сцените бяхте в затвора в Казичене. Какво видяхте там, имаше ли истински затворници?

- Естествено. Обитателите му са на по-лек режим. Но винаги, като влезеш в затвора, си имаш едно наум - не е хубаво място в никакъв случай. Има истински затворници, които непрекъснато искат да говорят с адвокати, да обжалват. Има дори такива, които са убили хора, така че не е безопасно място.

- Как се снима смешен сериал на такова място?

- Да са живи и здрави сценаристите - те ни вкарват в ситуации, в които да изглеждаме смешни, например ситуацията с готвача, който е гей - в ролята беше Азис. Трябваше да го свалям, за да мога да замажа, че искаме да избягаме. Комизмът идва от там, че се прикриват някакви истински намерения. Хуморът идва винаги от несъответствието, от желанието да прикриеш нещо, от неадекватното поведение, от тъпото поведение, от ситуации, в които сам влизаш в капана. Тези неща разсмиват хората.

В новия сезон присъстват и двамата ми персонажи. Малко е като в сериала "Ало, ало". Константин спешно е привикан в България. Прави десант с парашут, облечен в съответния костюм, при това е с променена физиономия. А Пламен избягва от затвора, неясно как, и се натриса в дома на Лютови - нали им беше оставил 100 000 евро. Започва да спи в спалнята им и се получават класически комедийни ситуации.

- Скачате ли наистина с парашут?

- Не, нямам това време. На млади години правих каскади в киното още с първата си роля.

- Какви каскади?

- Много опасни. През 1980 г. снимах филма "Леталото". Бях в първи курс във ВИТИЗ - в тази възраст човек е много по-смел. Позволих си да направя каскада с летателен апарат, който трябваше да литне, закачен за хеликоптер. Той ме издигна няколко пъти. Бяха сложили и камера зад летателния апарат, който приличаше на каруца. Не можеше да литне по никакъв начин. Героят ми искаше да направи приспособление, което да лети и с което да участва в Балканската война. Преди третото издигане с хеликоптера един летец ми каза: "Аз ти се чудя на акъла защо се хващаш да го правиш - ако те пуснат от високо, падаш и се разбиваш, нямаш вариант да се спасиш." Опъна ми се лицето, пребледнях и точно тогава се случи най-страшното нещо. Издигнаха ме с вертолета на над 100 метра, а въздушните течения и вятърът започнаха да въртят леталото като сателит. Аз не знаех къде съм, това нещо почна да пращи. Бях като в подготовка за летец изпитател. Викам си: "Вече край,

свърши се, дотук ми
беше животът"

В това време между пилота горе и операторите долу се води следният разговор: "Ще го пусна", вика пилотът. "Как ще го пуснеш, още не сме заснели филма, това ни е главният актьор", казват от долу. Това говорят те, докато аз се прощавам с живота. Но всичко мина благополучно. Пилотът се справи със ситуацията и кацнахме. Разминах се с няколко бели косъма. Дотогава нямах страх от летене със самолет. Сега обаче избягвам да изпробвам летателните си умения.

- Завършили сте нещо съвсем различно, занимавали сте се с рисуване, защо актьорство?

- Много обичах да рисувам. Една година учих инженерство в МЕИ във Варна - технология на металите и металообработващите машини. Дълго се колебаех дали да не стана художник или скулптор. После реших, че ще ставам актьор. Актьорството ми се струваше като нещо, което мога.

От малък имитирам вуйчовци, роднини, правя уанменшоу. Знаех си, че го мога. Човек се ражда с това. Исках да ми се случат по-задълбочени неща, но в крайна сметка видях, че актьорството може да бъде много задълбочена професия, сложна. Като учех инженерство, в МЕИ имаше самодеен колектив и там разказвах чута история като уанменшоу - как чакам автобуса на някаква спирка под дъжда.

Усещах, че като разправям историята, хората ме гледат, преживяват я и се смеят. Когато си вземах изпита по висша математика, преподавателят, който ме е гледал, ми каза: "Математика - добре, но защо не вземеш да станеш актьор?"

- Кандидатствате 4 пъти във ВИТИЗ и не сте се отказали. Защо?

- Преди казармата кандидатствах във ВИТИЗ и на петия кръг ме скъсаха, защото преподавателите искаха студент, когото те да обучават, а след 2 г. щяха да ме обучават други. Пробвах и след казармата, но още на първия кръг ме спряха. След това стигнах до втория кръг. На 4-ия път пак бяха същите преподаватели като при първия - Елка Михайлова, Филип Филипов и Димитрина Гюрова. Минах всички 5 кръга, но накрая ме нямаше в списъците на приетите и отидох да ставам актьор в Силистра. Там ме взеха. Изведнъж дойде писмо, че съм първа резерва във ВИТИЗ и са ме приели. Беше страшна радост.

- Какво правехте през годините, в които не учехте?

- Две години бях в казармата, после работих в театъра във Варна какво ли не: организатор, сценичен работник, продавах билети на Златни пясъци.

- Имате ли любими персонажи от "Комиците"?

- При всички се опитвам да хващам характерности в поведението. Любими имам, а Пегъзий Музовски, разбира се, ми е най-любим. Той е луд човек, така че може да насочва енергията си в неочаквани посоки и да казва неща, които нормален човек не би могъл да каже. Също и бабата от тоалетните - тя поглежда от друг ъгъл на живота и поведението на хората. Всички отиваме в тоалетната, колкото и да сме красиви, грозни, високопоставени. Това е друго измерение на нашето поведение. Гатю Танков също ми е любим - той задава гатанки на децата и казва: "Децата пред блока много ме обичат, нищо че ме отбягват." Харесвам тези персонажи, които дават възможност за импровизации.

- Смеете ли се с колегите, докато репетирате, снимате?

- Ама как да не се смеем? Може ли човек да не се смее, когато насреща си има Кръстю Лафазанов, Любомир Нейков, Ненчо Илчев, Руслан Мъйнов. И с Ернестина Шинова се смеем, докато играем скеча с тъщата и снахата, които се мразят. Имаше една ситуация, която не остана в предаването.Тя отива напред, аз я пляскам по дупето, а тя ми вика: "Какво, бе?!" "Е, какво, нали сме жени!" Публиката се скъса да се смее -

аз съм много
грозен като жена

и всеки разбира, че не съм, колкото и да се правя.

- Как овладявате смеха?

- Много трудно, защото и Любо Нейков е страшно смешлив, и аз съм смешлив. Може би от нас най-голям отпор на смеха дава Кръстю Лафазанов. Публиката като че ли го усеща това - вижда процеса и тя почва да се смее.

- С актьорите от "Комиците" и "Столичаните" правите още една постановка - "Скакалци". Какъв е вашият герой в нея?

- Моят персонаж Проданов е фабрикант и е вкаран в цялата корупционна схема на държавни търгове, която не е мръднала от години. Пиесата е от 30-те години на миналия век. За съжаление, това е някак си обидно - всичките проблеми от едно време ги има и сега. Всички се тупат в гърдите, че ще помагат на избирателите, като станат политици. Идват на власт и започват: Тоя закон не може да мине, оня не може да мине. И всъщност корупцията си върви. Механизмът не се е променил, а само се е развил при съвременни условия.

Проданов участва в тази корупционна схема - знае на кого колко да плати, за да му мине проектът. Той не е благородник. От една страна, иска да се освободи от натрапниците, от скакалците, но от друга, трябва да им върши услуги и да се гъне пред тях, защото е зависим. Това всъщност е драмата на персонажа - не му се дават пари, на кого му се дават, но трябва да го прави, да върши услуги. Така че Проданов е сложен, но не и положителен персонаж. Той не пръска препарати против скакалците, а им дава храна да се развъждат.

- Вие аполитичен ли сте?

- Аз не искам да участвам в политиката, не членувам в нито една партия, но не съм съвсем аполитичен. Не може да си такъв в България, след като политиците много влияят върху развитието на обществото, изкуството, здравеопазването, образованието. Но нито една политическа сила, която е дошла на власт, не е направила нищо за която и да е от тези сфери.

Проблемът е прост - нито едно от управленията не набляга на тези сфери, защото на управляващите не им се занимава с това. Те гледат на нас, актьорите, като на електорат, който е малък и не им върши работа. Те гледат да си пуснат въдиците там, където има повече избиратели. Без да съзнават, че при липсата на добро образование, здравеопазване и култура народът затъпява и става консумативен - младите ги интересуват само коли, телефони. Което няма нищо общо с развитието на ценностите. България е на последно място по финансиране на собствената си култура. Албания, Македония са преди нас. Ние сме на последно място в света.

Хората на изкуството
са на последно място
по заплати

На предпоследно място са хората на образованието, на дъното са и медицинските работници. Аз разбирам - години на криза са и институциите на държавен бюджет намаляват. Обаче при положение че парите за изкуство априорно са нищожен процент от държавния бюджет, да ги намалиш още повече... От нищо да намалиш на пълно нищо - срещу това роптаем ние. Актьорските заплати винаги са били по-малки от една добра пенсия.

- С какво друго се занимавате освен със сериала сега?

- С едно театрално представление, което направихме в Русе. Казва се "Министърът женкар". Играем го от 21 май. Постановката е на Пламен Панев. Аз правя 3-о представление с тази трупа. Това е комедийна постановка по текст на Ст. Л. Костов, аз играя ролята на министъра, на когото му е много слаб ангелът, като види хубава жена. Пада си по тънката част и се побърква от любов по една млада жена. И виждаш как всички назначения и уволнения в министерството зависят от тези му настроения.

- Защо играете в театъра извън София, като имате толкова ангажименти тук?

- С Русенския театър успяхме в годините да постигнем сътрудничество. На театрите им трябват актьори, които да дърпат публика, за да се купуват билети, защото заради театралната реформа субсидията им в момента се определя от продадените билети. Аз пък се радвам, че мога да помогна.

"Министърът женкар" е най-бързо направеното представление. Стана концентрирано и готино, театрално и забавно. Затова искам да поканя хората да го видят. Каня хората в Русе, Попово, Враца и Варна да го гледат този месец. Заслужава си да бъде видяно.

- Казвате, че на подобни постановки им трябва известен актьор, който да ги дърпа. Как ви се отразява известността?

- Понякога тежи, но по-добре е да си известен. (Смее се.) В театрална постановка те виждат по-малко хора. И 20 г. да я играеш, ще направиш 400 представления. Като публика това е до 500 000 души. А едно предаване по телевизията се гледа от милион души, достига до много повече хора. Известността е нещо хубаво, защото хората те познават като актьор и ако те харесват, ще дойдат да те гледат. Лошото е, когато направиш нещо комерсиално за голяма публика, а никой не иска да го гледа. Тогава не си си свършил работата.

- Съпругата ви Иглика Трифонова гледа ли ви в театъра?

- Да, даже направихме заедно една много успешна постановка - "Фенове" по Елин Рахнев. Тя я режисира и с Валентин Танев я играхме 10 години. Иглика редовно ме гледа в театъра, даже ме взе да снимам в нейния филм "Разследване".

- Как поддържате баланса между актьор и режисьор вкъщи?

- Лесно, защото тя, освен че е много интелигентна жена, е и много добър режисьор. Често ми задават въпроса кой режисира вкъщи. Естествено, че Иглика - като е толкова добра в това, не виждам защо да не се поддавам на режисура. Но в семейството не може да се определи точно кой е актьорът и кой е режисьорът. Някой път и тя е актрисата, пък и добре играе, освен че режисира. Някой път аз съм режисьорът и автор на идеи.

- От колко време сте заедно?

- От много - от 1988 г.

- 26 г. - минали сте сребърната сватба.

- Много се радвам, че съдбата ни събра. Даваме си много един на друг. Трудно е да срещнеш човек, с когото толкова дълго да се разбираш. Радвам се, че Иглика е тази, с която съм от толкова време и минахме през толкова неща заедно.

- Децата ви с какво се занимават? Вие имате син, тя - дъщеря?

- Не се занимават с актьорство. Дъщеря ни Ани е преводачка от английски и миналата година спечели награда за превод на името на Кръстан Дянков. Тя ми е другата гордост - много е умна. Жалко, че не си разви музикалността, но я носи. Синът ми е в чужбина.

Христо Гърбов е един от най-популярните български актьори. Играе еднакво добре както комедийни, така и драматични роли.

Роден е на 23 септември 1957 г. във Варна. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на Елка Михайлова през 1983 г. Още като студент там застава пред камера. След това играе в десетки филми и постановки.

Христо Гърбов прави с Любо Нейков, Кръстю Лафазанов, Руслан Мъйнов, Ненчо Илчев шоуто "Комиците". Пак с тях играе в най-смешния сериал "Столичани в повече", както и в постановката "Скакалци".

Половинката му е режисьорката Иглика Трифонова. /24chasa.bg