На 2 август 1914 г. младият френски ефрейтор Жул-Андре Пежо и германският лейтенант Алберт Майер загиват при престрелка в Жоншере в североизточната част на Франция. Това са първите официални жертви на Първата световна война.

10 милиона души последват тяхната съдба по бойните полета от бреговете на Северно море до руските степи и пустините в Близкия Изток.

Съдбата на тези млади войници, първият на 21 г., а другият на 22 г., е запечатана в седмицата от 28 юли до 4 август 1914 г., която бележи потапянето в 4 години на война.

В сравнение с Втората световна война, където ролята на нацистка Германия като агресор е неоспорима, корените на Първата световна война остават въпрос на разгорещен исторически дебат. Това, което е добре известно, са последиците от войната в действие.

През 1914 г. Европа е разделена на два съюзнически блока - Тройния съюз на Германия, Италия и Австро-Унгария от едната страна, и Антантата на Франция, Русия и Великобритания от друга.

Както учат децата по света, убийството на ерцхерцога Франц Фердинанд, наследник на австро-унгарския трон, от сръбски студент в Сараево на 28 юни дава искрата. Австроунгарците виждат възможност да ударят шамар на сръбските си съседи, които обвиняват в подкрепа на панславянския национализъм в рамките на империята.

Месец по-късно, на 28 юли, Австро-Унгария обявява война на Сърбия, като изпраща оръжия да обстрелват Белград, след като получава обещания за подкрепа от Германия. От този момент нататък всяко решение на единия блок води до отговор от другата страна, също като в игра на шах.

Русия е въвлечена в конфликта на страната на сръбския си съюзник, като обявява всеобща мобилизация на 30 юли. На 1 август Германия обявява война на Русия и мобилизира собствената си армия. Франция също мобилизира войските си в знак на солидарност с Русия.

Притисната между враждебна Франция на запад и Русия на изток хората, които правят военните планове на Германия, решават, че за да победят Русия, първо трябва да отстранят Франция. Ето така Германия решава да нахлуе във Франция като начален удар за конфликт, в който Париж първоначално не е страна.

На 3 август Германия обявява война на Франция и на Сърбия и изпраща войските си през Белгия към френската граница. Великобритания обявява война на Германия на следващия ден, съгласно условията в споразумението за отбрана с Белгия.

От двете страни на френско-германската граница се задействат две мащабни военни стратегии: френският "План XVII" и германският "план Шлифен". Във Франция земеделците бързат да съберат реколтата. Младежите се събират в Париж и се товарят на влакове с лозунги "Към Берлин". Националният химн, Марсилезата, звучи по всяко време на деня в Източната гара. Войниците крещят "Отиваме да скъсаме мустака на Вилхелм" напук на германския император.

Събитията на терен обаче се развиват много по-различно.

Германската артилерия разбива белгийската отбрана, войниците на фон Молтке навлизат дълбоко в Северна Франция и притискат френските сили назад към река Марна на 45 км от Париж.

Две мащабни кампании - битката при Марна през септември и Първата битка при Ипр през октомври, не дават убедителен изход, въпреки големия брой на жертвите от всяка страна. 250 000 души са ранени или убити. Вместо това германските и съюзническите сили са оставени в окопите, издълбани в калта в северната и източната част на Франция. От своите позиции те успяват да издържат през голяма част от войната, тези позиции стават известни като Западния фронт.

Военните лидери във Франция и Германия имат приблизително еднакъв брой войници на разположение и очакват кратка война. Тези надежди обаче скоро са разбити. До есента на 1914 г. 19 държави са въвлечени във войната. Италия се присъединява на страната на Антантата през 1915 г. въпреки предишните споразумения с Германия. Към Централните сили на Германия и Австро-Унгария се присъединяват Турция и България.

Неизбежна ли беше войната? Европа не очакваше война, но условията са назрели за война на фона на бурето с барут от смесица от популистки натиск, национална гордост и политически грешки. Народите бързо започват да възприемат себе си като жертви на агресия, а Германия опитва да опази полагащото й се място в света.

Когато идва световната война политиците в много държави гласуват с голямо мнозинство в подкрепа на започването й, дори Великобритания, която се колебае между тревогите за правата на малките страни и баланса на силите в Европа. /АФП-БГНЕС