Кристалина Георгиева: България ще внася най-малко пари в ЕС, ще получава най-много

Избрано 14.06.2014 12:05

Eврокомисарят по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА пред ПЕНЧО КОВАЧЕВ

- Как сте, г-жо Георгиева?

- След като сутринта чух новините и разбрах, че няма значителни природни бедствия в България и по света, значи съм добре.

- Защо имате такъв висок рейтинг, след като сте почти постоянно извън страната, а по време на мандата ви, слава богу, у нас нямаше особено свирепи бедствия?

- Много им благодаря на хората, които ме подкрепят. За мен това е отговорност - трябва да работя така, че да заслужавам подкрепата им. Моето обяснение за рейтинга е следното. Първо, аз не съм в тукашното политическо злободневие. То премина няколко пъти през избори, които създават напрежение. И второ, мисля, че нашите хора са добри и съпричастни. А аз като българка съм лицето на европейската солидарност. Това хората го виждат като нещо позитивно.

- Вашият мандат като еврокомисар изтича в края на октомври. Кои са трите най-значими неща, които успяхте да направите?

- Първо, Европа днес е по-силна, по-обединена и по-солидарна, когато се окаже лице в лице с бедствията Последните големи наводнения на Балканите илюстрират това: Европа реагира като едно обединено семейство срещу бедата, сполетяла Сърбия и Босна и Херцеговина.

Второ, в един изключително труден световен икономически контекст днес Европа продължава да отделя пари за хуманитарна помощ и остава най-големият колективен донор в света, остава чужда на безразличието, когато хората страдат.

Трето, през всичките тези години държах високо българското знаме. Бях българското лице на европейската солидарност и състрадателност. Пак през тези години, в които бе договорена новата финансова рамка на ЕС, България ще бъде най-големият бенефициент на европейски пари в ЕС в нетно измерение, отразяващо разликата в това, което получаваме от Брюксел, и това, което внасяме. Дано не звучи нескромно, но тези три постижения ме изпълват с гордост.

- А след октомври накъде: втори мандат, връщане в Световната банка или политик в България?

- Като дойде есента, ще стане ясно. В Световната банка ми провървя да работя на много интересни места и да правя много различни неща. Никога не съм работила дадена работа заради следващата, която ще започна, а заради самата работа. Докато не я свърша. Така че бъдещето ми ще стане ясно през октомври, когато свърша сегашните си задължения.

- Споменаването на Световната банка означава ли, че сърцето ви дърпа натам?

- В Световната банка няма да се връщам. Моят последен шеф Боб Зелик ми предложи преди време да отида като негов първи заместник. Беше на 18-ия месец от мандата. Тогава му казах: "Боб, аз дойдох тук да държа знамето на България високо. Докато не свърши мандатът ми, никъде не отивам..." Както се казва - след като една страница се затвори, чак тогава да гледаме напред.

- При какви условия бихте приели поста министър-председател на България?

- Това е абстрактен въпрос. Като стане конкретен въпросът, ще дам и конкретен отговор. Нека да мине лятото, да дойде есента и тогава...

- Миналия петък се върнахте от Манила след опустошителния тайфун Хайян преди седем месеца. Какво видяхте?

- Бях там седмица след супертайфуна. Първият екип, който стигна в Лейте, един от двата най-засегнати острова, беше моят екип. Тогава видях поголовното разрушение. Летяхме ниско с малък хеликоптер от един град, останал извън пътя на тайфуна до Таклобан - най-сериозно засегнатият град.

Разликата между тях беше като между рая и ада. Кацнахме в Таклобан и тръгнахме по един път. От двете му страни бяха струпани чували с телата на загиналите. Хората от спасителните отряди носеха още. Най-тежко е, когато видиш малко чувалче в ръцете им. Знам, че вътре е детенцето на някоя майка...

- А сега как беше?

- Видях възстановените покриви на къщите. Това е много важно, защото пак идват дъждовете. За 7 месеца много неща са направени, но все още има хора на палатки Хората са много солидарни, помагат си един на друг. Когато ги попитах какво можем още да направим, как конкретно да помогнем, всички почти без изключение казваха: "Училищата ни са съборени, помогнете да върнем децата в новите сгради..."

- Защо искат точно това?

- Защото, когато децата са на училище, това е нормалност, която те носят в къщите на семействата си. Нашата помощ от Европа е близо 1 милиард долара, от тях 75 на сто бяха дарения от фирми, не от правителствата.

Чувството за съпричастност при такава жестока трагедия е много високо. Ние помогнахме още в първите седмици. Първата болница, която опъна палатките до Таклобан, беше европейска. Сега, в периода на възстановяването, насочихме много усилия към децата.

Посетих едно малко селище, в което от 91 къщи 82 били сринати до основите. Ние финансирахме създаването на целодневен детски център, в който като доброволци работят майките, бащите, по-големите братя. Защото една капка да капне и децата започват да плачат.

Сега децата там ми изпяха една тяхна песен за частите на тялото. А аз ги научих да пеят "Хей, ръчички, хей ги две..." Накрая ги попитах какво да кажа на децата в Европа. Без да им подсказват учителките, няколко от тях казаха да им благодаря, че ние, техните родители, сме тук и им помагаме.

- Вече 4-5 години сте сред сълзите и кръвта на света. Промени ли ви това?

- Да. Загубих всякаква способност да се оплаквам. Разбрах, че няма да помогна, ако заплача, а ако подам рамо, на което да се подпрат. Разбрах още колко важно нещо е солидарността, която ние трябва да култивираме, ако искаме децата ни да оцеляват в бъдещето, в което може би ще има повече такива природни бедствия заради климатичните изменения.

А според тенденциите от последните години - и повече въоръжени конфликти. За това нашите деца трябва да бъдат обучени, да бъдат развити инстинктите им да си помагат и да са съпричастни с хора, дори на десетки хиляди километри далеч.

- А как се издържа съпреживяването на толкова мъка и страдания?

- Човек трябва да има сърце за тази работа. Пострадалите хора разчитат на помощ, имат нужда от вода, от храна, от покрив. Но повече от това имат нужда от една добра дума, от усмивка, от надежда и вяра, че не са сами.

- По време на вашия мандат в България имаше няколко наводнения. Как помогнахте на бедстващите хора в родината си?

- За щастие при нас дойде малкият дявол. Направихме две главни неща за България. Първото - по време на наводненията да представяме много акуратна и точна информация за това, какво и къде ще се случи, за да могат предпазните мерки да бъдат насочени натам.

Създадохме много ефективен център за координация при бедствия, който ползва отличната сателитна мрежа на Европа и я прави достъпна на всички. България както всички други страни получава сателитна информация и прогнози.

Ще ви кажа нещо, което ми беше много приятно да чуя от моя партньор в САЩ - шефа на Федералната агенция по бедствията Уилям Крейг Фюгейт. Когато вилня тайфунът Санди, нашите прогнози за него в Манхатън и в Ню Джърси бяха по-точни от американските.

- Той ли го призна?

- Не само го призна, но ми каза, че готви предложение до Конгреса за осъвременяване на мандата им, защото изостават от европейците. Тези бързи и точни информации са много важни, за да има по-малко пострадали, жертви и щети.

След наводненията в с. Бисер страната пренасочи средства за преоборудване на противопожарната защита, за да имаме по-добър капацитет за спасителни действия. Това е дело на нашата държава, но помогна фактът, че като комисар по бедствията в Еврокомисията имах възможността да подкрепя това, да пренасочим пари, които щяхме да загубим. И то в значителни размери.

- Какво конкретно направихте?

- Купихме нова техника. Сега нашите екипи са в много по-добро състояние, с възможности да се справят при сериозни бедствия. В с. Бисер доставихме чували за пясък и един много специален текстил за укрепване на дигите. Доставихме отопляеми палатки - и за пострадалите, и за спасителите.

Активизирахме европейския механизъм за гражданска защита и за координиране на помощта, когато сирийските бежанци се насочиха към България. Когато изведнъж се появиха много хора на границата ни, се оказа, че няма легла, няма матраци, няма палатки. Това са двата по-тежки случая в България, станали по време на моя мандат.

- Какви пари осигурихте за помощ в България по време на мандата си?

- Повече пари дойдоха като помощ за сирийските бежанци. Общо от Еврокомисията бяха 25 милиона лева. Чехите дадоха около един милион евро. За купуването на пожарникарска и спасителна техника, както и за защита от химическа, биологическа и ядрена заплаха, страната ни получи 300 млн. лева.

Моето съдействие беше да се осъзнае необходимостта тези пари да бъдат насочени към България, иначе може би щеше да ги загуби. Провървя ми на мен да отида от Световната банка в Еврокомисията точно по времето на глобалната криза. България ще е най-печелившата страна за следващия финансов период.

- Какво означава това?

- Това означава, че разликата между парите, които България внася в Европейския съюз , и парите, които получава от него, е най-голяма. Моето участие в комисията помогна за това да има добри критерии, които да отчитат разликата в икономическото състояние на една страна членка.

В Европа да има разбиране, че ние не сме много подготвени да усвояваме фондове. Не защото не искаме да сме професионално подготвени, а защото нашата институционална система все още се изгражда. И че в тези условия трябва да има повече гъвкавост, повече отвореност към пренасочване на неизползвани фондове. Така че да не губим пари.

Освен това по време на мандата ми, а и след него ще мога да помогна на България да пренасочи своето внимание към превенцията. Реакцията трябва да бъде бърза и ефективна. Но още по-добре ще е, ако сме предотвратили загубата на човешки живот и големи щети. Трябва да се засили подготовката на населението за действията по време на бедствия.

- В интервю за "Ди Велт" казахте, че добре образовани хора напускат България и това е лошо за страната, но добре за Европа. Наистина ли няма начин как това изтичане на мозъци да бъде спряно или поне намалено?

- Това го казах не за първи път и няма да е за последен, в контекста на не особено позитивните послания, че българите и румънците правят социален туризъм и това било в тежест на европейските страни. Това въобще не е вярно. Ние сме в плюс за Европа.

Трябва винаги да го казваме ясно и категорично. Ние допринасяме за развитието на Европа. Нека да си кажем и че в условията на криза това напускане на държавата има и своя позитив - хората, които работят в Европа, подпомагат своите семейства в България. Не сме единствената страна, в която това става. Но в дългосрочен план не можем да си позволим масовото изтичане на мозъци. Ние имаме нужда от тези хора в България.

- Нацията вече съвсем болезнено се свива...

- Като изход виждам две неща - едното е по-трудно, другото по-лесно, но и двете трябва да се направят. Първото е да осъзнаем, че за да има шанс българите зад граница да се върнат, а тези тук да не напускат, трябва това, с което другите страни ги привличат, да го имаме и в България.

- Кое е то?

- Стабилни институции и уважение на закона, силно образование и здравеопезване, както и добра инфраструктура, добро заплащане за качествен труд, възможност за кариерно развитие. С една дума - бъдеще за младите хора. И поради факта, че нашата страна е малка, можем да ги постигнем всички тези условия, не е невъзможно.

- А кое е второто нещо, което трябва да направим?

- Да има внимание към българите в чужбина. Внимание от нашето правителство. Хората там да чувстват, че са част от родината си. Че страната им мисли за тях. Че държи българчетата да научат български - в български училища и по български учебници. Да го вдигнем високо това българско знаме!

- Вие сте специалист по устойчиво развитие. През 1986 г. защитавате докторска дисертация на тема "Екологични политики и икономически растеж в САЩ". Какво приоритетно трябва да се направи в България, за да тръгне държавата към устойчиво икономическо развитие и растеж?

- В България имаме възможности да превърнем недостатъците в предимства.

- Тоест от минусите да изковем плюсове?

- Точно така. Все още един от най-големите ни минуси е ниската енергийна ефективност. Най-ниската в Европа за икономиката и домакинствата. Все още имаме недовършена работа по превенцията за почистване коритата на реките. Защо това може да стане плюс? Защото инвестициите в енергийната ефективност и в превенцията означават създаване на работни места тук, в България.

Ние все още имаме голям терен за развитие с изолацията на сградите, с подобряване на комуникациите в градския транспорт, с подобряване на пътната ни инфраструктура да съкратим енергоемкостта на нашето общество. Изолацията на сградите от Китай не може да се внесе. Тук се прави и това е работа за малки и средни фирми. Боли ме сърцето, че още не сме тръгнали към мащабни действия.

Тук-там нещо правим, но още нямаме амбициозна програма. Надяваме се скоро да я направим, защото Европа е готова да дава пари. И това ще помогне на наши строителни и на малките фирми да се стабилизират, да си стъпят на краката. Същото се отнася и за туризма. Добрите пътища означават, че повече хора могат да пътуват в България. Има още какво да се прави в доброто показване на нашата история и култура. За това трябва ясна държавна политика.

- С какви емоции ви зареди четвъртата родова среща на Кършовския род в Елена миналата събота?

- С вярата, че никога няма да се загуби българското. Видяхте хората, които пяха на събора. Те не са професионален състав, но чувствата, които вложиха, ни накараха да се почувстваме горди, че сме българи.

- Вашият прадядо Иван Кършовски е най-известният от големия ви род. Кои са най-важните уроци от неговото уникално житие-битие?

- За мен най-ценни са две неща. Първото е любовта към отечеството - към хората, към земята ни. Второто е скромността. Той е бил уникален човек - говорел е 7 езика, бил е в центъра на революционната борба. Приятел на Апостола и му дава името Левски. Левски пък му спасява живота, като го изнася ранен след едно сражение.

Имали са му изключително доверие и затова е обхождал страната, за да работи за делото. Има уважението на всички. Остава скромен до края. След освобождението не ни е оставил имоти, а разбирането да работиш за кауза. Той е водил битката за пенсиите на възрожденците и поборниците, забравени след Освобождението. Дава идеята за паметник на Левски...

- Внучката ви Ивана ли е най-младата клонка от 13-ото поколение на Кършовския род?

- Един ден преди да се съберем на събора, се роди най-младото Кършовче. Пихме и за неговото здраве. Ще има и 14-о, и 15-о поколение. Историята на всеки народ е поредица на възходи и на трудности. Важното е да не забравяме възходите и да се учим от трудностите, за да вървим напред. Трудно се оправяме, защото много дълго време е било разваляно. Но нямаме друг изход - сега трябва да градим и надграждаме. /24chasa.bg

CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827