„По-добре негър, отколкото идиот” е най-полезният US пастор, идвал ни на турне с номера „глухите чуват, слепите виждат”.

„По-добре негър, отколкото идиот” му го измислиха не кои да е, а "Ку-Клус Клан", когато през 2008 г. беше конкурент на Барак Обама за президент. А след като ние видяхме белия гръб на Джон Маккейн и веднага загърбихме „Южен поток”, вече и последните слепци трябва да са прогледнали какво им се случи преди около четвърт век.

Защото провинциалните интерпретации може да са десетки, но глобалният фундамент е, че бяхме на губещата страна във Войната и поне до следващата ще бъдем в отбора на загубеняците. Което не ни беше за пръв път през XX в., но и не показахме по никакъв начин, че натрупванията от катастрофи водят автоматично до натрупвания от народна мъдрост.

Някои приеха и продължават да приемат загубата с песен на уста. Което обаче не я прави по-малко загуба, а всички заедно не ни прави по-малко загубеняци. Мислеха си, че тъй като Студената война не беше като всички познати войни, следователно и последиците от нея ще бъдат коренно различни. Мислеха си, че за победителите няма да има обичайната плячка, а на загубеняците само ще им направят забележка „как можахте да бъдете толкова загубени, но хайде, сполай ви и здраве да е”.

Мислеха си, че за разлика от други войни загубата в тази няма да доведе до налагане на репарации. Вижте обаче какво остана от старата икономика, какво се случи със семейното злато, какъв е колективният жизнен стандарт – това няма нищо общо, нали, това е просто лошо стечение на много други обстоятелства. Мислеха си, че след такава война ще се размине почти без жертви. Но можете да преброите населението – то няма начин да не е било на война, на която да не е яло здрав бой, за да достигне такива мащаби на топене.

Мислеха си, че този път ще бъдат спестени армейските унижения и направо извращения от Ньойския договор. Но наистина ли мислите, че сами решихме да разпуснем войската и да я намалим в пъти. Мислеха си, че този път няма да се стигне до отнемане на територии. Да, формално още не се е случило, но някои територии вече са етнически загубени. Мислеха си, че ще бъдат спестени всички поствоенни битови ужасии, неизбежно разлагащи обществения морал.

И нещата щяха да бъдат обичайните, ако се изчерпваха само с превръщането ни във водещ производител и износител на проститутки. Но нещата стигнаха чак до изобретяването на непознати досега форми на човешка деградация - като жива търговия със собствените деца, като масови селски убийства за парче желязо, вече сме на прага и на класическия канибализъм.

Най-голямата заблуда обаче беше, че загубата в толкова мащабна война може да те направи свободен. Дайте поне един пример от човешката история, когато загубенякът е станал по-свободен заради това, че са го набили. За такъв случай сигурно само глухите са чували, а слепите са чели в жълтата преса.

Затова и нашата независимост днес се простира само до един Джон „по-добре негър, отколкото идиот” Маккейн. Не става въпрос за конкретната личност, не става въпрос и конкретно за „Южен поток”. А за това, че дори и слепите ясно могат да забележат националните интереси както на Русия, така и на САЩ. Само нашите национални интереси не могат да бъдат дефинирани логично, обективно и рационално. Те са обречени да бъдат единствено проекция на някоя велика или на по-малко велика сила. Което автоматично изключва да продължават да бъдат наричани национални, независимо дали вятърът духа от Германия, Съветския съюз или САЩ.

Последната мода пастори могат да ни разказват 1001 универсални приказки за демокрацията по целия свят. На тях обаче това им е работата – да накарат сакатите да проходят и те веднага да използват свободните си крака, за да се наредят на опашката за нови господари. Модерната концепция и потребност за свобода се изчерпват единствено със смяната на господаря. Тя не е против господарите по принцип, тя е за по-симпатични господари с по-човешко лице.

Загубеняците, които продължават да вярват в чара на загубата и че онази война е по-различна от всички останали, не се страхуват от нова голяма война – този път ще сме на правилната страна и няма да сме в отбора на загубеняците, казват те. Направо сме хванали Господ за шлифера или поне за коланите на неговите пастори.

И как може да сте сигурни, преди да е свършила войната, защото чак тогава окончателно се разбира кой крив и кой прав. Подобна заблуда обаче е продължение на профанизацията ни по признак на делене, започнала след последната загуба – на леви и десни, на изток и запад. А можехме просто да се разделим на българофили и всички останали.

Автор: Калин Руменов/novinar.bg