- Г-н Спасов, очаква се в сряда парламентът да гледа промените в закона за защита на конкуренцията, които въвеждат нови регулации за веригите. Кой печели и кой губи от тях?

- От подобни регулации губи всеки - производител, търговец и в крайна сметка клиентът. Предвидените текстове всъщност са свръхрегулации. Те въвеждат редица от забрани. Търговската верига

няма право да

фактурира услуга

на свой доставчик

Повечето големи вериги са изградили централен склад, за да може на едно място да се следи за качеството на стоките и ежедневно да се доставят свежи продукти във всички филиали. Това улеснява значително и партньора доставчик. Той, вместо да обикаля, за да достави до десетките обекти по 1-2-3 кашончета, има възможността да достави цял камион в централен склад. А веригата ги разпределя заедно с продуктите от други производители до своите магазини.

Естествено, че това струва нещо и се нарича логистичен бонус. И го има в цял свят и доставчиците го приемат с благодарност, защото им се намаляват разходите. Да не говорим и че малък или среден производител няма възможност да организира ефективно дистрибуция.

- Какво ще стане тогава с този бонус?

- Ако приемем, че средно един бонус “централен склад” е около 5%, то ние няма да можем да ги фактурираме на доставчика и съответно ще трябва да го сложим върху крайната цена.

Ние няма да можем да фактурираме и реклама. Само нашата верига печата всяка седмица 1,6 млн. екземпляра от рекламния си вестник. В него, ако се постави продукт на производител, той вдига продажбите си 10-15-20 пъти. Много доставчици искат да участват в рекламния вестник, но законът ще ограничи търговската верига да фактурира разхода на своите партньори. Все едно някой да дойде да се рекламира в телевизия или във вестник и държавата да забрани на медията да издаде фактура?! Тези разходи за реклама от средно 5% и те биха се качили върху цената на продукта. Само от тези два примера оскъпяването стана 10%. И ако едно средно българско семейство дава месечно 400 лв. за хранителни продукти, всеки може да си направи сметката, че то ще трябва да отделя още 40 лв.

- Има ли подобни закони в други европейски държави, както твърдят вносителите на промените?

- Подобни регулации, но в много по-смекчен вид, е имало в някои държави, там цените са се покачили и затова са ги премахнали. Примери са Чехия, Унгария, Франция. Ние сме на мнение, че регулации не са необходими, просто трябва спазване на Търговския закон.

- Има ли конфликт между търговските вериги и българските производители?

- Оплаквания и търкания има и това е нормално между отделни икономически субекти. Но искам да подчертая, че специално нашата верига не прави никаква разлика дали производителят е български, или чужд. Ето, известно време

нямахме в

асортимента

кока-кола,

защото не се бяхме договорили. Преди години месеци наред сме работили без фирма “Крафт”, която е сред най-големите производители на шоколад в света.

Да, ако си монополист или с господстващо положение на пазара и доставчикът няма къде да отиде освен при теб, тогава е разбираемо да има регулации. Но в България всичките вериги имат общо пазарен дял от 30-35%. За какво господстващо положение става въпрос? Ако някой го устройва да не работи с дадена верига, няма проблем. Но очевидно плюсовете са много повече.

Не може да се каже, че има конфликт между веригите и българските производители. Винаги, когато има спор, той трябва да се персонифицира между коя конкретна верига и доставчик е. И ако има нелоялни търговски практики, то те трябва да се изчистят. Но пак казвам - за това има Търговски закон. Предложили сме и саморегулация, която се прилага в много държави.

- Какъв е делът на българските стоки във веригите?

- Всяка верига има различен дял. Например нашата прави над 75% от оборота си с български продукти. А има стокови групи като млечни и месни продукти, хляб, безалкохолни напитки и вина, където делът на произведените в България артикули е над 90%.

- Според вносителите обаче една от целите на промените в закона е именно да се увеличи делът на българските продукти във веригите...

- Но по този начин не се помага, а се получава обратният ефект. Една голяма верига ще се притесни да работи с малък български производител, защото ще се опасява, че при евентуално оплакване по какъвто и да е повод КЗК ще наложи непосилни глоби. И затова, вместо да вземе хубав български кашкавал от малка мандра, ще предпочете да вземе от Гърция. Вместо салам и месни продукти от България ще предпочете да ги достави от съседна Румъния, от Полша или Германия.

- Изразихте ли опасенията си пред водещите вносители на закона Румен Гечев и Корнелия Нинова?

- Имахме срещи и дискусии. Но, за съжаление, на този етап те са безплодни. Канени сме веднъж в комисия в парламента, дадохме становището си, но нищо не е взето предвид. Нашите опасения са, че не е правен анализ до какво ще доведат промените. А правителството декларира, че няма да въвежда закони, без да направи оценка на въздействието.

- Има ли и други текстове, които оспорвате?

- Да. Има още един абсурд. В този законопроект се казва, че ако веригата има собствена марка, то тя се

задължава да

допусне на

рафтовете си

всички останали търговски марки. Дори не се уточнява дали да са на дадения производител, да са български или от цял свят. Това означава, че ако веригата има собствена марка кашкавал, трябва да продава и всички други. Ами ако имаш собствена марка тоалетна хартия, минерална вода и т.н. Това е един правен и икономически абсурд. Все едно водата от една вана да я вкараш в една чаша. Вносителите на въпросния законопроект не е възможно да са толкова големи непрофесионалисти, че да не го разбират. Вероятно по този начин просто искат да убият собствените марки на веригите. И ще лишим българските клиенти от стоки с много добро качество и с много добра цена. И ще бъдем уникални с това в Европа.

- Има ли опасност за оттегляне на големи чуждестранни инвеститори от България заради промените в закона?

- Не мога да коментирам за всички вериги, ние на този етап не предвиждаме оттегляне от българския пазар. Но мога да обърна внимание, че враждебната бизнес среда и лошите икономически показатели накараха много чужди вериги да напуснат страната - например “Рамстор”, “Плюс”, “Темпо”, “Рода”. Наскоро “Делхейз” напусна България с “Пикадили”, също и “Практикер” беше продаден.

- Вицепремиерът Даниела Бобева заяви преди дни, че някои понятия в закона ще бъдат омекотени. Например “значителна пазарна сила”. Възможно ли е да се намерят компромисни текстове?

- Мястото на подобни текстове не е в Закона за защита на конкуренцията. Въвеждат се първо някакви прагове от 50 млн. лв., после 100 млн. лв. Как точно се определят? Защо не са 10 млн. или 500 млн. лв.? А какво правят търговски субекти с 95 млн. лв. оборот? Те не попадат под удара на тези свръхрегулации, а този със 101 млн. лв. - попада. И какво правим с фирми, които са раздробили бизнеса си в множество фирми и имат оборот под 100 млн. лв. поотделно? Опитват да ударят големите чужди инвеститори, които работят на светло. И това е мнението на представители на германската индустриална камара, на австрийската, на американската, на френската. Със сигурност след този закон те няма да посочат България като добро място за правене на бизнес. Има и доклад на Световната банка, който категорично отхвърля регулациите. Такова е становището и на КРИБ, БСК, БТПП, Института за пазарни иокономика, както и на водещи икономисти като Емил Хърсев, Красен Станчев, Георги Ангелов.

В пазарната икономика е нормално проблемите да се решават от субектите, а не държавата да казва кое е редно и кое не. Все още силно се надявам, че разумът ще надделее и тези промени няма да бъдат приети. /24chasa.bg