- Смятате ли, че предсрочни избори са решение на политическата нестабилност? Кога може да се проведат?

- Предсрочни избори могат да бъдат решение на политическата нестабилност, и то само ако се формира след тях правителство с по-широка парламентарна подкрепа, макар че според мен, ако има тази година предсрочни избори отново БСП и ГЕРБ ще имат най-много гласове. Тоест ако се търси политическа стабилност, и сега ГЕРБ и БСП може да я осигурят, ако направят коалиционно правителство в този парламент. Иначе след предсрочни избори не очаквам нито ГЕРБ с Реформаторския блок, нито БСП с ДПС да могат да формират правителство. И ако партията на Бареков влезе в парламента, тя ще се присъедини към коалиция, в която е БСП, независимо, че в ЕП се класираха при консерваторите. Дали Дейвид Камерън знае за щенията на бившия общински съветник от ГЕРБ и настоящ зам.-председател на ВМРО и новоизбран евродепутат за национализацията на концесии за вода и ЕРП-та? И за “консервативното” предложение за задължителна военна служба на ББЦ?

- Бюджетната процедура за 2015 г. спънка ли е за евентуални предсрочни избори до края на годината?

- Да, но не е непреодолима. Сериозно се съмнявам, че това изобщо е известно, да не говорим пък важно, за критичната маса избиратели.

Въпросът е на каква цена ще се преодолее тази спънка и дали ще имаме набързо скалъпен бюджет, който няма да постави начало на разрешаването на нито един от значимите проблеми пред фискалната стабилност на България. Имайте предвид, че България реализира вече устойчиви бюджетни дефицити от 2009 г. насам, които сумарно надхвърлиха 10 млрд. лв. за този период. Това трябва да спре.

- ГЕРБ внесе вот на недоверие заради фискалната политика. Има ли проблем с фиска, дупка в хазната, за която се говори, ще се наложи ли актуализация?

- По-високият дефицит към края на май 2014 г. е резултат предимно от непреведени от ЕС средства, които засега са нискорискови, т.е. по програми, които са функциониращи и просто явно ще бъдат преведени със забавяне.

Обаче съществува и постоянно увеличаващ се дял на непреведени

европейски средства,

които явно няма

да бъдат никога

преведени –

по ОП “Околна среда” и по ОП “Регионално развитие”. ЕК ясно посочва, че нарушенията са предимно в периода 2010-2013 г., но и сегашни министри имат вина, че не са взели сериозни мерки да се избегне замразяването на тези проекти. Аргументите на част от икономистите от Реформаторския блок за 10 милиарда дупка не отговарят на истината, тъй като те прибавят дългове на държавни дружества, които даже ако фалират (а не вярвам, че това ще стане), ще бъдат ликвидирани по нормалния законов път, без това да се отрази на централния бюджет. Необходимата сума за рефинансиране на облигацията с падеж януари 2015 г.

- Има ли проблем със сделката за новия заем, която се подготвя - емитиране на държавни облигации на стойност 1493 млрд. евро.

- Не, в решението да се издаде нова облигация в евро или долари на равностойност максимум 3 млрд. лв. няма нищо съмнително. Основната част от тези пари ще отидат за рефинансиране на падежа на стара облигация, която изтича на 15 януари 2015 г., а малка част ще отидат за финансиране на част от дефицита, който беше гласуван със закона за бюджета за 2014 г. В момента международните дългови пазари са свръхликвидни, лихвените нива са исторически на много ниски нива и е изгодно време да се издаде нова облигация - с нея предимно ще се погаси стар заем, а условията днес почти със сигурност гарантират по-ниска лихва.

- Ако се съди по идеологията на основните играчи на политическата сцена, какви коалиции са възможни след един предсрочен вот?

- Поне от 2005 г. насам идеологията в България не играе почти никакво значение. Ако се опрем на основните стълбове за определяне на дясна политика – защита на частна собственост, граждански и медийни свободи, върховенство на закона, икономическа свобода и конкуренция, ниско задлъжняване и приватизация – то

ГЕРБ се класира според данните като най-лявото управление

след Виденов. ДПС пък обичайно говори с десни изрази и предлага десни политики, но обикновено търси предимно изгода за собствения си електорат и политици. БСП искат по-леви политики, но са икономическа среда, в която държавата няма парите за това, а и повечето работещи хора не искат леви политики. Реформаторите все още не могат да се консолидират и се карат помежду си. Имаха и някои откровени (макар и малко) леви послания в предизборната си програма през 2013 г. А коалицията “България без цензура” пък се съмнявам изобщо някога да се определи иделогически (ВМРО ще връща народната република, червените земеделци се разведоха с БСП и пристанаха на ББЦ, а “Гергьовден” са уж дясна партия). Така че властовите реалности, лични противоборства и харизма, както и достъп до медиите ще играят далеч по-голяма роля от идеологията и на следващите парламентарни избори.

- А ако ще се променя политиката у нас, в каква посока да е?

- Политиката у нас няма да се променя в краткосрочен план, освен ако, по чудо, следващото парламентарно мнозинство не излъчи наистина експертен кабинет, от политически необвързани хора, давайки му мандат да направи тежките реформи, като партиите се опитат да избягат от политическа отговорност чрез свикване на Велико народно събрание след това. А за да си отговорим кратко от какви промени има нужда, то нека погледнем в кои сектори нещата днес са добре и в кои – зле. Например в технологичния ни сектор почти всички върви чудесно – частният сектор доминира, държавата почти не регулира, има много конкуренция и голямо присъствие на чужди инвеститори, както и големи компании, собственост на българи.

В здравеопазване, образование, енергетика, водоснабдяване нещата не вървят –

държавният сектор доминира, политиците регулират всичко, конкуренция няма почти никаква, а на малкото чужди инвеститори се хвърля цялата отговорност, дори за неща, с които те нямат нищо общо. Сами си отговорете, за да тръгне икономиката, какво трябва да стане – вторите да станат като първия или първият да стане като вторите? Погледнете кои страни са в челото на Индекса за икономическа свобода (www.heritage.org/index/), какви са доходите и пенсиите на живеещите в тези страни и отговорът е ясен – политическата и икономическа свобода, съчетана с обективни закони и принципът “върховенство на закона за всички” водят до дългосрочен икономически просперитет. /24chasa.bg