- Какви температури да очакваме през юни?
- След краткотрайното затопляне в почивните дни и по-слабите валежи, особено в планините, които ще са несъществени, от понеделник започва един по-продължителен дъждовен период. Температурите няма да се понижават, ще останат в рамките на 20-25 градуса. Валежите обаче ще продължат до 15 юни. След тази дата следва един по-продължителен сух период, което съвпада горе долу и с климатичните оценки на средното поведение на валежите за месеца. Обикновено първите половини на юни и юли са по-дъждовни, по-динамични и с чести превалявания. Засега юни се очертава с валежи приблизително средно два пъти над нормата. Температурите ще са малко по-ниски от нормалните, а средните - между 22 и 25 градуса. Повече слънце се очаква след средата на юли и август, когато се очаква и и малко по-нормално представяне на времето. Засега поне август ще бъде най-добрият месец за море.

- Очаквате ли някакви по-екстремни явления?
- Спомням си, че през един юли толкова захладня, че на 7 юли 1991 г. валя сняг на Алеко. Има такива аномалии. По високите места валежите бързо преминават в сняг. Но не очакваме да има някакви екстремни обстановки, застрашаващи обществения живот. Особено неприятни през следващата седмица за нашата страна ще са по-интензивните валежи. Тъжно е да гледаш как от непочистени реки и корита страдат бедните хора. Имайте предвид, че преди 20 години, когато се почистваха коритата на реките, не беше така. Нямаше и такова струпване на населението в големите градове и все пак увеличението на населението трябва да отговаря на готовността на всички комуникации - пътна инфраструктура, отходни канали. В момента валеж от порядъка на 12-15 на кв.м. тревожи душите ни и предизвиква потоп на Орлов мост. Виждаме и как малки селища са потопени под вода. Това е културата на хората, те си хвърлят отпадъците в реката. Аз също пътувам и съм крайно изненадан от подобни гледки.

- Мит ли е глобалното затопляне?
-Глобалното затопляне на Балканите, колкото и да ви е чудно, при нас се отразява не толкова в повишение на температурите, колкото в количеството на валежите. Тези чести проливни валежи и резки застудявания, които се редуват със затопляния. Ние на Балканите сме свикнали на температури от минус 20 до плюс 40 градуса. Истинският смисъл на глобалното затопляне по отношение на температурите се отразява най-много от 50 паралел нагоре - в Полша, Швеция, Финландия. Там наистина се чувства. Под глобално аз разбирам нещо необратимо. А пък то не е така. Ние сме свидетели на много такива климатични промени и преди 200-300 години. Съжалявам, че няма да сме в кондиция след 200 години, за да коментираме отново климатичните капризи на времето.

- Реални или преувеличени са сценариите за бързи климатични промени?
- По-добре е учените да правят подобни прогнози, за да се вземат мерки, отколкото да стоим и гледаме безучастно. Защото ако преди средните векове една такава климатична промяна се е решавала с велико преселение - едните отиват на запад, другите – на север, сега тези проблеми не могат да се решат с преселение. И тук голяма роля могат да изиграят физиците, така както изиграха при пускането на атомната бомба. Те правят изследвания за атомни електроцентрали, политиците – пускат атомна бомба. Трябва да се решат три важни проблема – единият е в намирането на нови източници на енергетика, дали ще са атомни, дали ще са ветрови, слънчеви и т.н. и тук ще се появи една нова олигархия - олигархия на новите източници на енергетика. Те търсят място, пазари и се мъчат да изместят старите петролни босове. Тук точно е борбата за надмощие, както и опазването на околната среда. Великите сили трябва да работят в тази насока – САЩ, Германия, Великобритания. Всички, от които зависи, трябва да отделят средства за развитието на тези важни клонове от икономиката.

- На Балканите застрашени ли сме от екстремни климатични бедствия като урагани, цунами, торнадо и т.н.?
- Трябва да знаем, че имаме една много изгодна позиция спрямо нашите съседи. Нашите географски условия са много подходящи за създаване на изкуствени водоеми, за да се регулира не само притокът на реките при такива проливни валежи, а и да няма наводнения по Тунджа, Струма, както и при Дунав. Затова трябва да се изградят съответните съоръжения. Не бива да се пилее и водата, тя е тъй нареченото бяло злато, а след 20-30 години то ще бъде оскъдно и ще се предоставя срещу заплащане. Става дума както за питейната вода, така и за водата за поливане. Затова имаме много подходящи условия спрямо нашите съседи да развиваме и изграждаме такива съоръжения.

- Доклад на ООН прогнозира, че в края на XXI век температурите ще скочат с 4,8 градуса, какво да очакваме ние?
- Аз съм общо взето противник на подобни прогнози. Това според мен е малко преекспонирано. Те създават суматоха сред широката общественост.

- Застрашен ли е зимният ни туризъм ?
-Защо да е застрашен?Има изкуствени писти със сняг. Няма от какво да е застрашен, дори и при топли зими. /monitor.bg