Кърджалийци са убедени, че съгражданинът им не е убиец. С хиляди расте броят на апелиращите в негова защита на страницата „Справедливост за Стайко Иванов” във Фейсбук.

Репортер на „ШОУ” потърси за коментар приятелката на Стайко - Славка, която е създател на тази страница, и тя за пръв път се съгласи да говори пред медия! Обърнахме се за коментар и към пълномощника на семейството на Стайко Иванов - адвокат Пламен Димитров. И научихме шокиращи и сензационни неща, които могат да преобърнат цялата история!

Адвокат Пламен Димитров: Убийството няма мотив, няма открито оръжие
Веднъж оправдан, Стайко е наказан с присъда

- Адвокат Димитров, вие сте пълномощник на Стайко Иванов чрез сестра му Иванка Георгиева...
- Да. В това качество писах две молби до Окръжен съд-Хасково да получа на място от служба „Архив” фотокопия от документите, съдържащи се в делото - НОХД № 398 / 2006г., но така и не получих отговор. Заведох жалба до Апелативен съд-Пловдив, че молбите ми до Хасковския окръжен съд са оставени без отговор и чак сега има някакъв напредък по въпроса.

- Намеквате, че нещо се шикалкави по това дело?! Вие твърдите в едно предаване по БНР, че вярвате в невинността на вашия подзащитен не само като адвокат, но като обикновен гражданин...
- Да, така е. Със случая на Стайко Иванов се запознах от неговата приятелка Славка. Страницата й „Справедливост за Стайко Иванов” е посетена и харесана от близо 2500 човека, някои от които са изпаднали в същото положение като Стайко. Невероятно е как, ако си попаднал в лошо време на лошо място, обстоятелствата могат да се обърнат срещу теб така, че да е трудно да докажеш своята невинност. А това може да се случи на всекиго. Тези мисли ми идват като обикновен човек. А като юрист не мисля, че е нормално близо 16 години това дело да се движи между съдебните институции в страната.


- Моля, припомнете случая.
- На 11 май 1997 г. Стайко отива на Международния технически панаир в Пловдив. Интересува го щандът на летателните машини, тъй като сам си конструира и лети с делтапланери. Решава да се прибере в Кърджали на автостоп. Изминава пеша разстоянието от центъра на Пловдив до Околовръстното шосе. Застанал пред една полицейска автопатрулка и оттам стопирал близо час автомобилите. Спрял един македонски микробус. С водача му Киро Тодоровски набързо се сприятеляват. Оказало се, че последният пътува за Турция.

Преди Хасково, в района на село Клокотница, някакъв човек махнал с ръка, Тодоровски спрял и непознатият се качил на задната седалка на буса. Малко преди „детелината”, покрай картинг пистата, където пътят се отклонява за Димитровград, Стайко е помолил водача да спре, за да продължи към Кърджали. Тодоровски намалил скоростта и точно тогава седящият на задната седалка извадил пистолет, стрелял от упор в слепоочието на шофьора и го убил. Убиецът бяга, а срещу Стайко е повдигнато обвинение за убийство и грабеж.

- Грабеж?
- Правилно задавате този въпрос. Данни за грабеж няма, но Стайко е обвинен и за грабеж.

- Твърдите, че са извършени закононарушения във вреда на клиента ви от самото начало...
- Той е обвинен, разпитан и задържан в отсъствието на адвокат. Съгласно закона за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от 10 години, е задължително участието на защитник. Шест месеца Стайко е задържан в хасковския следствен арест, след което го прехвърлят в Старозагорския затвор. На 20 декември 2005 г. Окръжната прокуратура в Хасково

прекратява наказателното производство срещу него

поради липса на доказателства и го спира срещу неизвестен извършител. Връщат на Стайко паричната гаранция от 500 лв. и задграничния му паспорт.

- Значи той е бил оправдан?...
- Да, но за кратко. Заради това, че дръзва да си потърси правата по „Закона за отговорността на държавата и общините за вреди”, нейните представители решават да му покажат, че не е прав и с Постановление от 06.07.2006 г. зам. апелативният прокурор на АП-Пловдив отменя постановлението на Окръжна прокуратура Хасково за прекратяване на делото срещу Стайко, прокурора, който го оневинява, го обвиняват в предубеденост и отново внасят обвинителен акт срещу Стайко Иванов по чл.115 ал.1 от НК. Оттук тръгва сагата на Стайко – невинният е обявен за виновен.

- Аз се изненадах от факта, че всъщност не е открито оръжието на престъплението...
- Да, то липсва. Главното и основно доказателство липсва. Няма намерен нито пистолет, нито гилза. Нито вътре, нито вън от буса. Нито в Стайко. Има намерен един проектил /куршум/, с който е убит Тодоровски.

- Е, а как са направили тогава експертиза балистичните експерти?
- Ами вие ми кажете!... Тази експертиза е, меко казано... предполагаема! За сметка на нея обаче тройната физико-химическа експертиза е категорична, че частиците барут под ноктите на Стайко НЕ СЪВПАДАТ по химичен състав, от тези, взети от проектила и кожата на пострадалия. Съдът въпреки това решава, че щом има барут по ръцете на Стайко, той задължително е държал оръжие.

- Т.е., ако е ходил на лов предишен ден или се е забавлявал на стрелбището, това го прави убиец?
- Именно. Предвид обстоятелствата се прави това предположение.

- А какво е вашето предположение? Какво точно се е случило?
- В буса на застреляния Тодоровски е имало тайници. Никой до този момент не е проверил що за личност е бил Киро Тодоровски – с какво се е занимавал и случаен ли е бил стопаджията, който той качва след Стайко? Жертвата е застреляна в дясната част на главата от плътен упор и заради това експертите се произнасят, че само дясно стоящ на жертвата можело да произведе такъв изстрел. Не съм на това мнение. Човек само на кино да е гледал подобно нещо, пак може да си представи, че седящ отзад човек може да опре дуло по същия начин. Освен всичко остава загадка и следният момент: месец след инцидента микробусът и дрехите на убития са върнати на наследниците му в Македония. Защо?! Съгласно чл. 111 ал.1 от НПК веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство.

- А какъв мотив на убийството се посочва? От разказаното от вас дотук аз не виждам по каква причина един човек, тръгнал на панаир, се качва на стоп в случайна кола и убива водача й...
- Логично разсъждавате. И ви отговарям: Не е доказан по категоричен начин мотивът на убийството. Всичко изглежда житейски нелогично, защото липсва истинската информация: кой е убитият, в какви отношения е бил с убиеца?!...

- А убитият Тодоровски няма ли близки, които да търсят истината за убийството му?
- Ето още една странност: Близките на Тодоровски са идвали в България, за да приберат буса и трупа, след което повече нито са идвали, нито са проявили интерес към делото. Дори не са предявили граждански иск за кръвнина срещу Стайко Иванов!...

Това не ви ли изглежда, меко казано, странно?!

- Каква е в крайна сметка присъдата на Стайко Иванов?
- Осем години. Доста по-ниска от предвиденото в закона - от 10 до 20 години. Това също ми идва нелогично. ВКС пояснява, че присъдата била такава, понеже се проточило разследването, но аз мисля, че издава, че съдът не е убеден във виновността на осъдения. Стайко няколко пъти пише касационни жалби без резултат. Приятелката му Славка е писала до Висшия съдебен съвет, до Министерския съвет, но нищо. Единствено има отговор от ВСС, в който се казва, че не е в правомощията им да преценяват законността на присъдите. Доколкото знам, има пусната и молба до съда в Страсбург за завеждане на дело срещу България.

- Славка, доколкото знам, преди връзката си с вас Стайко е изгубил съпругата си, която е починала от рак...
- Да, така е. Съпругата му е починала от рак само на 40 години и той до последно се е борил за нея! Много я е обичал! Струвало му е много – и в емоционален, и в материален план. Изтегля кредити, за да осигури средства за лечението й. За 2 години са й правили три операции, наложила се е и мозъчна операция в София. Пътували са по изследвания тук и там. Усилията на Стайко да я спаси са били неимоверни, но не успява - съпругата му умира!... Стайко натрупва през това време такива дългове, че след смъртта й се налага да продаде къщата, за да покрие кредита. С останалите пари купува малък апартамент, в който живее дъщеря му.

- Вие създавате страницата във Фейсбук „Справедливост за Стайко Иванов”. Твърдо сте убедена в неговата невинност. Защо?
- Със Стайко се запознахме на Свети Валентин. Този ден така се развиха нещата, че в края на вечерта останахме само двамата, говорихме дълго и той ме изпрати. После започнахме да се виждаме всеки ден и на мен ми ставаше все по-интересно и приятно да съм в компанията му. Тъй като се оказа, че много мои приятели и познати го познават, аз се поинтересувах за тяхното мнение за него. Оказа се, че в целия град много хора го познават и от нито един не чух лоша дума за него.

Научих много за неговия живот от хората, които го познаваха. Когато станахме близки и разбрах от Стайко за делото, което се води срещу него, останах много изненадана. Вече го бях опознала отблизо и не можех да допусна, че е човек, способен на престъпление. Стайко е спокоен и уравновесен, изобщо човек, на когото можеш да разчиташ за всичко. До ден-днешен не съм чула да е имал конфликт с някого! Както аз, така и всички останали, го познаваме като много весел и добър човек и никой, абсолютно никой от познатите му не може дори да допусне такава мисъл - че Стайко е способен да извърши каквото и да е престъпление! Поговорката, че има хора, които правят път и на мравката, важи с пълна сила за него…

Стайко е човек, който винаги успява да представи дори неприятната ситуация откъм комичната й страна и по този начин винаги съумява да внесе позитивизъм в компанията. Какво да ви кажа?! Познавам Стайко като обаятелна и силна личност, с много силен дух. Липсва ми присъствието му до мен!... Той умееше към всички възникващи в живота несгоди да се отнася по такъв начин и с такова чувство за хумор, че те престават да изглеждат големи. Сигурно заради това и на мен с него ми беше спокойно. Освен когато съм била на работа, през всичкото останало време, исках да бъдем заедно. И бяхме!... Мечтая си да е на свобода, отново да сме заедно. Страхувам се да не го напусне надеждата, за която винаги е казвал, че умира последна!.../БЛИЦ