Когато ми казаха за смъртта на Емо, ме посъветваха да се обадя на най-близкия си човек. Значи на Емил! Разбирам какво усещат хората, които са изгубили крак или ръка. Но при тях е видимо. А на мен ми ампутираха душата и сърцето. Завинаги изгубих половинката си. Така съпругата на убития в Лясковец командос Емил Шарков – Милена споделя мъката по най-голямяата загуба в живота си.
„Единственият начин да не полудея в момента е да не мисля за случилото се“, споделя пред „Преса“ младата жена. С огромна любов тя разказва за любовта и живота си с Емил. Нарича го „моето момче“ и всяка нейна дума е изречена с огромна любов и болка. Милена твърди, че съпругът й никога не е имал колебание какво иска да работи.

„Мечтата на Емо беше да стане барета. Беше много щастлив, когато го приеха. Той беше роден за барета. Отвътре му идваше. Започна работа в отряда в едни мътни времена, в които границата между доброто и лошото беше много тънка. Но той винаги я виждаше като светеща сигнална лампа. Никога не се изкуши да мине от другата страна, въпреки че изкушенията бяха големи“, споделя Милена.

Тя нарича Емил „герой, който в очите на близките и приятелите си беше такъв всеки ден от живота си. Герой в мирно време, който беше в състояние да превъзмогне собствените си нужди и желания и да помогне на по-слабия“.

Милена допълва, че след трагедията, не е минал и ден, без да се обадят негови колеги и приятели. „Но когато чуя поне 20 пъти най-омразното ми словосъчетание през последните три седмици „Моите съболезнования“, се разрушава крехкото ми самообладание“, казва Милена Шаркова. /БЛИЦ