Традицията за великденските български хлябове е доста богата - откъм форма, пластична украса и предназначение. Това богатство се проследява в различни краища на страната, обясни в интервю за БГНЕС Елена Водинчар, главен асистент в Института за етнология и фолклористика в Етнографския музей при БАН.

Обикновено традиционният хляб за Великден се шари с боядисани великденски яйца, като може да бъде украсен с едно, две, три или пет яйца. Яйцата, които се слагат не са случайни, а носят определена символика. Има хлябове, където има бяло и червено яйце. Винаги бялото яйце е с предназначение за Господ, червеното яйце е за стопаните и за цялото домочадие.

С великденския хляб се отговява след дългия великденски пост, който е 50 дни. Всеки член на семейството трябва да си вземе по едно червено яйце. Това е първата обредна храна след посещение на църквата.

Във великденската традиция има хлябове, които се предназначени за децата - във вид на малки плетеници или осморки. Има хлябове за Великденската трапеза или такива, които се поднасят на кумове, на родители от децата, както и хлябове за лазаруване.

В днешно време в някои български села все още може да се видят козунаци, които се шарят и с яйца отгоре. Интересно е да се отбележи, че думата козунак и самите козунаци не са български. Правенето на тези изделия от сладко тесто всъщност е заемка от гръцката традиция.

Козунакът навлиза във Великденската ни традиция в началото на миналия век предимно чрез градската култура. Има свидетелства, че думата навлиза чрез румънския език.

Около Великденските празници Етнографският музей към БАН традиционно прави изложби, посветени на празника. "Великденска плетеница" ще радва посетителите до 11 май. На изложбата могат да се видят различни видове великденски хлябове от близки и далечни краища на страната, такива каквито едно време българите са приготвяли за Великден. /БГНЕС