Смърт на дете, особено насилствена, не може за един репортер да е просто отразяване на събитие.

Смърт на дете, особено насилствена, фокусира общественото внимание за дни наред, но не като поредната "пикантерия", която пълни новините. След такива събития хората си задават обикновени въпроси, толкова обикновени, че много често не се сещат за тях в ежедневието - добре ли познаваме човека зад съседната врата и достатъчно ли правим за близките си, които по една или друга причина са загубили почва под краката си.
Престъплението, за което е обвинена 39-годишната Атанаска Георгиева, е толкова извън схемата на нормалното мислене, че философско-примиренческото "Случват се такива неща" просто не върши работа.

Сюжетът противоречи на всякаква логика - жена, майка на две деца, отнема живота на 8-годишно момиченце брутално като начин на извършване и крайно мъчително за жертвата. Животът на Веселин и Евелина Тодорови се преобръща необратимо на 10 април 2014 г., когато малката им дъщеричка не се прибира от училище. След първите часове на надежда те са изправени пред най-тежкото изпитание - да научат, че детето им е мъртво. Веднага след изчезването на Алекс бяха направени аналогии между този случай и отвличането на Лара. Заради бизнеса на бащата - Веселин Германеца е с висящо дело за лихварство и изнудване, първите версии кореспондират с изчезването на дъщерята на Евелин Банев-Брендо.

Много бързо след това обаче - още в нощта на 10 срещу 11 април, разследващият екип получава индикации, че зад мистерията с Алекс не стои организирана група, която знае какво прави и как да го поиска. Може би никога няма да стигнем до дълбочината на мотива за убийството, признава един от работещите по случая.

Обикновеният човек, затворен в орбитата между работата и дома си, не може да намери обяснение какво би накарало 39-годишна жена да покрие с полиетиленова торбичка главата на съседското дете и да я омотае с тиксо. В култовата лента "Пропадане" Уилям Фостър, героят на Майкъл Дъглас, излиза от релси заради едно задръстване и жужаща в колата му муха. Но и той като Атанаска от Златоград има предистория - изхвърлен е от "бягащата пътечка" на живота, не издържа на стресовото ежедневие. Коя е всъщност извършителката на убийството в Поморие? Безработна, разведена след няколко години брак със съпруг 18 г. по-възрастен от нея, изолирана от децата си, без приятелска среда, без средства и перспектива за развитие.

Фактите от биографията няма да намалят вината , но ще направят донякъде по-обяснимо случилото се. Не е ясно кое е накарало жената да напусне дома си и да живее далеч от двете си деца, които очевидно са липсвали.

Една от версиите е, че самата Атанаска е била жертва на системен тормоз и насилие
в семейството си. Тя няма друга опора - работа, приятели, странични занимания, няма какво да спре нейното “пропадане”. Допълнителен катализатор е просперитетът на околните. В морските градчета като Поморие социалните различия са по-забележими. Там заможните изглеждат по-заможни, а аутсайдерите - още по-затънали. Хората у нас, които преживяват такиви лични кризи, са хиляди. Повечето вероятно намират спасителна сламка. При Атанаска се е развил най-черният сценарий.

Логично е близките да не приемат фактите, да търсят повече яснота, да се борят за всеки детайл. Макар че по този начин парченце по парченце редят пъзел, който самите не искат да видят.

Сигурно и психолозите ще го кажат - жената постепенно се е спускала по наклонена плоскост, тя се оказала неспособна да се справи с живота, затънала е в дългове, страдала е за децата си, давала е индикации за това, но не е получила помощ. Станала опасна за други и за себе си.

Колкото и банално да звучи - трагедията е и за двете страни. Родителите на Алекс няма да намерят утеха до края на дните си, загубата ще бележи живота на брай и сестра , на десетките приятели, които станаха съпричестни към трагедията. Каквато и присъда да получи извършителката, на тях ще им се струва несправедливо малка.

Пред огромно изпитание е изправено и цялото семейство на обвинената за убийството. Към този момент няма привлечени съучастници, полицаите са напълно сигурни, че Атанаска е действала сама. Щетите обаче вече се разпространяват в много голям периметър - върху майката Светла, семейството на по-малката сестра - Северина, което е в Поморие, чак до Гълъбово, където живее по-голямата Евгения и до Ябълково - където са децата на Атанаска.

И ако опасенията от вендета са по-скоро теоретични, страхът от обществена изолация на всички роднини е реален.

Трагедията в Поморие освети още един проблем - българските институции са безпомощни във връзката си с обществеността при кризисни ситуации. Първото официално съобщение се появи късно вечерта на 11 април, повече от денонощие след като Алекс не се прибира вкъщи. В сайта на МВР бяха пуснати следните 3 изречения: 8-годишната Александра е жертва на убийство. По случая е задържана жена с инициали А.Г., на която са повдигнати обвинения. Процесуално-следствените действия продължават и в момента.”

Часове наред не просто медиите, а цялата общественост бе оставена в пълно неведение, не съобщиха официално дори за изчезването на детето. МВР и прокуратурата не могат да преодолеят наследения от по-стари времена рефлекс да заравят глава в пясъка, когато няма с какво да се похвалят и да са много приказливи, когато никой не иска да ги слуша.

Без преувеличение - случаят в Поморие фокусира вниманието на милиони, хората имаха право да бъдат коректно информирани във всеки един момент. Не става въпрос за подробности, които биха попречили на разследването. Защото - както и сега се получи, липсата на информация отвори широко портите за потресаваща дезинформация и откровени лъжи.

Но да не забравяме! На 10 април насилствено беше отнет животът на едно дете. Просто дете. Да помълчим в памет на Алекс... /24chasa.bg