Ще спре ли тормозът над длъжника?

Избрано 15.04.2014 09:39

Длъжниците имат несеквестируемо имущество – единственото жилище, освен ако не е ипотекирано, основните вещи за всекидневна употреба - дрехи, печка, хладилник, ютия, част от заплатата и др. Ако длъжникът не се ядосва, на практика от един момент нататък няма почти нищо какво да му вземат.

Идеята за частен фалит по принцип не е лоша. Причината е проста – по-добре някакъв край, отколкото ужас без край. Доколкото за някой да е свръхзадължен е ужас.

При съдебно решение длъжникът ще бъде вкаран в специален регистър при Агенцията по вписвания.

Длъжникът има

3 г., за да се

разплати

През това време върху неговите задължения не се начисляват неустойки и лихви.

Но ипотеките и другите обезпечения върху неговото имущество си остават. Съответно съдия-изпълнителят ще може да продава ипотекираното единствено жилище.

При продажбата на ипотекираното жилище все пак ще има разлика със сегашната ситуация - ако сумата от продажбата не стигне за погасяване на кредита и до 3 години остатъкът не бъде събран, въпросният остатък няма да продължава да тегне върху длъжника.

При обявяване на частен фалит цялото имущество без несеквестируемата му част, както и определена част от доходите за три години напред ще стават собственост на кредиторите. През следващите 3 години по-голямата част от доходите на длъжника ще отиват в специална банкова сметка, управлявана от кредиторите му. Ще му остават само основни суми, които да гарантират жизнения минимум.

След като изтекат трите години, се погасяват всички имуществени задължения на длъжника, възникнали преди обявяването на решението за фалит.

Един от основните проблеми в момента е тормозът на длъжника от страна на кредиторите. И

не става въпрос за физическите заплахи

към длъжника и членовете на семейството му. Защото те са така или иначе незаконни и наличието на частен фалит по никакъв начин няма да спре въпросните заплахи или посегателства срещу личността. Става въпрос за непрекъснатите телефонни обаждания и текстови съобщения от фирмите за събиране на кредити, с които увещават длъжника и членовете на семейството му да си плати задължението. Всъщност това според мен е основният проблем, който се решава от закона за частния фалит. Вторият проблем, който се решава, е, че вместо производство от съдебен изпълнител

ще има едно по-спокойно производство,

при което кредиторите ще управляват и осребряват несеквестируемото имущество на длъжника.

Какви са проблемите?

На първо място – че частният фалит се постановява от районните съдилища. В София и най-големите градове районните съдилища са претрупани от дела до откат. Софийският районен съд е изгледал над 100 000 дела през миналата година. В съда работят 165 съдии, като съвсем не всички са на работа. В София на един съдия се падат над 650 дела годишно. Ако махнем заседанията, то на един съдия му остават под 2 ч и 45 мин

работно време да прочете и реши едно дело. Което е, много меко казано, несериозно. Много дела просто не могат да се прочетат за това време, камо ли да се обмислят както трябва. И сега, ако тръснем на Софийския районен съд още примерно няколко десетки хиляди дела, това направо ще го довърши. Ще се изправим пред най-обикновена липса на правосъдие. И съдиите въобще няма да са виновни за това. Когато се прави един закон, той трябва да помисли върху всички аспекти от предприетите разрешения. Като ще се гледат нови дела от съда, то трябва още преди това да се подсигурят допълнителни бройки за съдии, за съдебни служители, за сграден фонд, за компютри и т.н. А това просто не е направено, поне засега. Надявам се, че Министерството на правосъдието ще вземе предвид тези изисквания.

Производството по установяване на частен фалит не е просто производство. Ще се загуби много време да се търсят необходимите от закона доказателства – размерът на задълженията на длъжника, броят и адресите на кредиторите, делата срещу длъжника, имуществото на длъжника, кои вещи са секвестируеми, разпореждал ли се е длъжникът скоро със свое имущество над 10 000 лв., дали длъжникът е бил добросъвестен, т.е. че не се е поставил умишлено в свръхзадлъжнялост, има ли задължения за издръжка, притесняван ли е длъжникът и др.

Това са едни доста трудоемки и отнемащи време задачи. Ще трябва да се назначават експертизи. Няма да се учудя нерядко разходите по делото да надхвърлят това, което може да се събере от длъжника.

Длъжникът става пазач на имуществото си. Той не е успял да се опази от фалит, а как ще опази имуществото си остава интересен въпрос.

Дали с оглед на ситуацията с претовареността на съда в България, да не се помисли върху възможността делата за частен фалит да се развиват пред съдебен изпълнител, който не извършва изпълнителни действия срещу длъжника. Това ще е много по-лесна задача за съдебния изпълнител, който е в час с материята и който лесно може да получи информация от другите съдебни изпълнители. А и съдебните изпълнители вече не са толкова претоварени.Ще спре ли... /24chasa.bg

CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827