Според брокери в страната, заради забраната в закона офшорни фирми да купуват и да притежават земеделски земи се очаква дружества, регистрирани в офшорни зони, скоро да предложат за продажба притежаваните от тях ниви, за да не ги загубят.
Тази забрана и изискването чужденци да могат да купуват земя само ако са поне от 5 години в България, ще изсветлят собствеността и ще пресекат чисто спекулативния интерес към сделките със земя, коментираха брокери от фирми в Бургас, Добрич и Русе.

Аргументите им са, че алинея 7 на чл. 3 от закона забранява не само придобиването в бъдеще на земеделски земи от търговски дружества, които пряко или косвено са притежавани от дружества, регистрирани в т.нар офшорни зони, но и притежаването на земеделски земи от такива дружества.

Българските дружества - собственици на земеделска земя, чийто капитал се притежава пряко или косвено от офшорка, ще трябва да се разделят със собствеността, придобита в миналото, когато притежаването на земеделска земя по тази схема не е било забранено от закона. Такъв тип собственици на земеделска земя в България има много, затова са оправдани очакванията, че те бързо ще се опитат да продадат земята си, ако искат да спасят поне част от инвестицията, която са направили.

Правилото за уседналостта, въведено с промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи осигурява гаранция, че земята ще бъде в ръцете на тези, които наистина имат намерението да я стопанисват. Не само брокери, но и земеделски производители окачествяват промените в закона като удар срещу скритата дейност на “инвеститори”, които досега влагаха в земеделска земя като средство за изпиране на пари с неясен произход. Мярката ще сложи край на своеобразния финансов балон на пазара, доколкото кръгът на потенциалните купувачи на земеделска земя ще бъде ограничен до тези, които действително имат намерение да я стопанисват.

Чуждестранните, а и българските инвеститори биха проявили интерес само при наличие на фактори като комасация и напояване, а тези въпроси в момента са изключително сериозна пречка пред лицата, които желаят да инвестират сериозно в земеделието, коментира пред “Труд” още преди окончателното приемане на промените в закона членът на УС на Института за агростратегии и иновации Христо Цветанов. По статистически данни от 2012 г.българската земя е най-разпокъсаната в Европа.

Без закон за комасацията няма как да се изгради модерна хидромелиоративна система, нито българското земеделие да стане високоефективно, единодушни са председателят на Асоциацията на земеделските производители Венцислав Върбанов и Радослав Христов, зам.-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Според анализи на асоциациите инвестицията в земеделска земя ще става все по-нерентабилна и цената на земята ще продължи да пада, ако липсват комасация, модерно земеползване и управление на земеделските земи.