- Има ли някаква промяна в отношенията на Запада към Русия, г-н Димитров?

- Наскоро президентът на САЩ Барак Обама заяви, че на Русия ще бъдат наложени нови санкции, ако тя продължи настъплението си в Източна Украйна. Което означава, че Крим е отписан.

Толкова са санкциите за него - към 20 човек,а и то от средния ешелон, няма да могат да пътуват в Европейския съюз или банковите им сметки ще бъдат замразени. Но като ги гледам какви са, едва ли имат сметки в западни банки. Има Абрамович, но никой няма да му ги затвори,
защото "Челси"
няма да стане
шампион на
Англия

- Да, но лидерите на Западна Европа продължават да говорят за строги санкции срещу Русия. Как да разбираме това?

- Това е за спасяване на престижа и мисля, че Путин ще им помогне. Защото като добър състезател в боен спорт знае правилото, че не бива да притиснеш противника без изход до стената, защото тогава му идват неподозирани сили. И както си го притиснал, изведнъж може да те насмете.

Според мен Путин ще се задоволи с Крим и това ще бъде спасение и за икономиката, и за бизнеса, и за човечеството.

- Как виждате това спасение?

- Франция едва ли ще се откаже от двата самолетоносача, които строи за Русия, защото това са 50 хиляди работници и отгоре на всичко ще трябва да връща аванса.

Но не са само тези неща. Всички трябва да знаят, че Русия не е комунистическа страна, както се опитват да я определят. Русия е капиталистическа страна, при това с особен, ранен, див капитализъм, изключително агресивен, използващ огромните ресурси на Русия. Но също така допускащ и чуждия капитал, и то много нашироко, за развитие на други отрасли в страната.

Седемте най-високи небостъргача в Европа се намират в Москва. И многобройните етажи в тях са запълнени главно с офиси на западни фирми, които работят в различни сектори, не само в сферата на нефта и газта.

В Сибир английски компании разработват изоставени мини за ценни метали, които са били поддържани от лагерници. Никой няма сметка в съвременния свят от налагане на мащабни санкции. И сериозни наказания няма да има.

- Защо толкова трудно българският парламент написа декларацията си за събитията в Украйна и Крим?

- Преди да отговоря на въпроса ви,
дайте да си
изясним какво
точно става
в Украйна
Като историк съм задължен да погледна на нещата по-глобално. Със събитията в Украйна беше даден първият изстрел на неизбежната война между два проекта за устройство на Европа.

Единият проект, по-старият, е за политико-икономически съюз, наречен Европейски съюз. Другият, който още е в зачатък, се нарича Евразия. И който, както го виждаме поне засега, трябва да бъде политико-икономически съюз на страните оставени, или сами пожелали да останат извън ЕС.

Между тези страни имаше един буфер от три държави - Беларус, Украйна и Молдова. Беларус на практика вече е в Евразия. Молдова е твърде далеч от границата на Русия, която е моторът на проекта Евразия, и най-вероятно ще се присъедини към Румъния. Остава Украйна - една огромна територия с близо 50 милиона население.

- Тя реално съществува едва от 1991 г., но май вече започна да я сполетява съдбата на Югославия. Така ли е?

- Да, на практика държава Украйна не е съществувала, с изключение на краткия период около Октомврийската революция през 1917 г. и първи неин министър-председател е българинът Кръстьо Раковски. Украйна, което означава "покрайнина", е от този тип държави, създадени от световния политически елит, когато не могат да решат някой тежък проблем.

От същия тип бяха Югославия, а сега - Босна и Македония. Такава беше и Чехословакия, която, за щастие, се раздели мирно, двете й съставни части влязоха в ЕС и нямат сериозни проблеми.

- Как на практика е създадена Украйна?

- Границите й бяха начертани съвсем произволно по времето на Съветския съюз, като включиха в нея и огромни руски области и територии, принадлежащи на Руската империя, населени с руснаци, които сега наричат рускоговорещо население. Няма такава категория в световната практика.

Отгоре на всичко към нея след здрав запой и поне на 7-8 водки Хрушчов предлага да направи коледен подарък на своите сънародници украинци.
Тази държава изведнъж стана реалност през 1991 г., когато Елцин много бързаше да стане президент на нещо. Горбачов си беше жив и здрав и превратът срещу него не успя, потушен от самия Елцин.

Единственият начин той да махне Горбачов тогава беше да разсипе Съветския съюз и Горби да няма на какво да е президент. А самият Елцин да стане президент на Русия.
След разпадането на СССР държавността в
Украйна беше
изградена по
същия
олигархичен
модел,
по който бяха изградени (с изключение на Литва, Латвия и Естония) всички останали бивши съветски републики.

Леонид Кравчук, първият президент на Украйна, когото съм посрещал в музея, не знаеше украински език и трябваше спешно в последния момент да сменяме преводачката.

- Защо възникнаха размириците на Майдана в столицата Киев?

- Това, което стана в Украйна, изстрелът, за който споменах в началото, беше предложението, постигнато след дълги преговори, Украйна да подпише влизането си в Евразия.

Отказът в последния момент на президента Янукович, човек на единия олигархичен кръг, казват, че бил Харковско-Донецкият, доведе до бурни демонстрации, искрени и реални за населението на Украйна в Киев.

В тази напрегната обстановка Днепропетровският олигархичен кръг, казват сведущи, реши, че му е дошло времето да вземе властта в Украйна. И го постигна.

Привлякоха обаче (за свое голямо нещастие) тъй наречения десен сектор - всъщност две неонацистки партии. С членска маса и избиратели главно в Западна Украйна. Тоест полско-австрийската част на Украйна, присъединена към СССР през 1940 г.

Днепропетровският олигархичен кръг успя да вземе властта като се обяви за проевропейски, разчитайки на подкрепата на ЕС и САЩ. Те пък видяха в случващото се възможност Украйна да бъде задържана в орбитата на ЕС и да бъде откъсната от Евразия.

- Как оценявате реакцията на Путин и на Русия?

- Сблъсъкът с Русия беше неизбежен. Тя организира своите хора, които са близо половината от населението на страната. Говорят за 8 милиона руснаци, а забравят останалите 12-13 милиона руско-говорещи, които са си руснаци. Уж били украинци, но не знаят украински.

Москва реши да си вземе Крим - една наистина жива рана в патриотичното руско съзнание. Никъде другаде освен в Сталинград Русия не е проливала толкова кръв, колкото в Крим в течение на 250 години - за владеенето на полуострова и за защита на населението. И мисля, че с това ще се свърши.

Тези, които се страхуват от световна война, не бива да забравят, че Русия също се страхува от нея. Включително и икономическа световна война. Крим спасява престижа на Русия в случая с Украйна. Вероятно Русия ще се помъчи да издейства някакви по-широки права на четирите области, населени с руснаци - Одеса, Донецк, Луганск и Харков, и с това ще се приключи.

- А как оценявате поведението на българските политици?

- Сегашната ситуация много ми напомня положението през 1939-1941 г., когато политиците пак е трябвало да избират, въпреки огромното им нежелание да го правят. Някъде до 1940 г. те
успяват да отбият
поканата на Хитлер
България да сключи договор с Тройния съюз и поканата на Сталин да се присъедини към съветската сфера на влияние.

Но през 1941 г. вече правят избор. 680-хилядна германска армия стои на брега на Дунав, защото Румъния е приела да стане съюзник на Хитлер. И изборът е: или да гръмнем по една пушка от нашия бряг към румънския, за да кажем, че оказваме съпротива, а царят да вземе самолета за Лондон, където вече има един куп избягали от страните си короновани особи и премиери - на Полша, Белгия, Холандия, Чехословакия.

Или царят да подпише с Германия. Той избира втория вариант. Изпълнявайки съюзническите си задължения, на 13 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Англия. Две години по-късно, когато страната влиза в обсега на самолетите им, политиците виждат какво са направили.

- Сега ситуацията същата ли е?

- Почти същата. От една страна са ЕС и НАТО, към които трябва да изпълняваме съюзническите си задължения. От друга страна обаче, за разлика от Португалия, Белгия, Холандия и други, ние сме стопроцентово зависими от доставките не само на нефт и газ, но и на ядрено гориво от Русия.

Изключително зависими сме и от руските туристи за черноморските ни курорти. Ние нямаме друг отрасъл освен туризма, който да носи 3 милиарда - официално, а неофициално към 6-7 милиарда евро. Две трети от тези постъпления в бюджета идват от руските туристи, които са платежоспособни.

И политиците ни пак трябва да избират. Те обаче знаят, че няма да има много строги мерки и затова няколко партии - БСП, "Атака", както и движението АБВ - се охрабриха да кажат, че няма да подкрепят наказателни санкции.
Орешарски пък заяви,
че няма да налагаме вето
на евентуални мащабни санкции от страна на ЕС. Той е длъжен да направи такова изявление.

Ние не можем да понесем тежки санкции, но, боя се, че не могат да ги понесат леко и държави като Германия, Франция, Великобритания, а дори и САЩ. Оня ден с изумление разбрах, че 500 милиарда от държавания дълг на Щатите се държат от руски банки, които изкупили ценните книжа.

- Г-н Димитров, сигурно знаете, че наричат коментаторите и анализаторите с прозападни позиции соросоиди. А с проруски - рубладжии. Как мислите, че ще нарекат вас след това интервю?

- Аз съм българофил и историк. Не вземам страна, но наричам нещата с истинските им имена. Другите са пропагандатори, дали получават рубли, евро или долари, е друга тема, която не искам да засягам. Анализирам нещата такива, каквито са, наричайки ги с точните названия.

Давам си сметка, че създаването на два проекта за устройство на Европа противоречи на общия принцип, който отците на Европа Роберт Шуман, Аденауер и други смятаха да реализират. Те и последователите им предполагаха ЕС в бъдеще да включи и Русия. И казваха, че Европа е от Атлантика до Урал. Имаше други, които виждаха още по-широко ЕС - от Ванкувър до Владивосток.

Тези думи не ги е казал първи Жан Виденов, но когато ги изрече и го емнаха, не съумя да се защити. Имаше и такива, които казват, че САЩ и Канада също са продукт на европейската цивилизация, а не на местните индиански племена.

За да няма нито студени войни, нито търговски и икономически, нито - не дай боже - горещи, наистина трябва проектът за Европа да бъде един и да обхваща всички държави. Убеден съм, че един ден това ще стане. Дори Путин да успее да направи Евразия, след време тя ще се обедини с ЕС. В рамките на следващите 50-60 години. Това е бъдещето. /24chasa.bg