Мастодонтът “Фейсбук” купи миналата седмица за 2 милиарда долара компанията Oculus VR: 1,6 милиарда в акции и 400 милиона в брой (oculusvr.com).

Никак не е зле за фирма, която е разработила революционни очила за виртуална реалност, но още не е започнала серийното им производство. Марк Зукърбърг явно смята, че това е бъдещето не само на игрите, но и на социалните мрежи. Виртуалното общуване ще бъде все по-неотличимо от реалното.

Основател и собственик на Oculus VR е мой бивш студент, Палмър Лъки (Palmer Luckey). Така неочаквано се оказах свързан с милиардер, пък макар и той да е само на 21 години. Познавам лично само още един толкова богат човек, но не съм сигурен в произхода на капитала му, затова ще ви спестя името му.

Няма да бъде професионално и ако ви разкрия какъв беше успехът на Палмър в моя клас. Само ще кажа, че той не беше най-отличният студент. Факт е, че реши да прекъсне следването, за да основе компанията си през 2012 г. Поне не съм го скъсал – според легендата, Стивън Спилбърг е напуснал нашия университет, след като получил слаба бележка в клас по филмова продукция.

Помня Палмър като буден младеж с очевидни заложби. Дори не съм подозирал, че е бил само на 17 години, когато съм му преподавал! Поздравих го най-сърдечно за успеха и той ми благодари веднага. После разговарях за него с няколко от студентите ми, които бяха в един клас с Палмър. Всички бяха изненадани, но бързаха да кажат, че се радват на този стремителен възход. Едва ли е било чисто лицемерие – все пак успехът в САЩ се приема като възможност, а не като чиста случайност (може да се смеем на “американската мечта”, но тя има сериозна мотивираща сила).

Такива като Палмър - и Спилбърг, и гореспоменатия Зукърбърг, да не говорим за Бил Гейтс и Стив Джобс - са отлични модели за подражание. Не точно с това, че са изпаднали от университета (висшистите печелят средно около милион долара повече от завършилите само гимназия през трудовия си живот). Палмър Лъки е интересен с това, че е имал смелостта да стане предприемач, който създава нещо ново, тръгвайки от гаража си – буквално. Последното може да е клише, но е абсолютно вярно в случая. Освен това Палмър и останалите като него са имали късмета да са родени в държава, в която все още може да се успее като размърдаш мозъчните си гънки (добрата мускулна координация също може да те направи богат, но дори и там се иска правилната психика).

Понеже напоследък имаме доста студенти от Саудитска Арабия, си мисля какви са техните модели за подражание? Те карат скъпи коли, очевидно имат средства, не мога да се оплача от маниерите им. Обаче кого ще копират у дома си? Нефтените шейхове, чието битие със сигурност не е свързано с някакви иновации или технологически пробиви? Благотворителността (като тази на Qatar Foundation, qf.com.qa), купуването на футболни отбори и покровителството на изкуствата не променят света. Същото мога да кажа, да речем, и за руските младежи. Какъв пример могат да са им олигарсите, които са забогатели като удобни на Кремъл рентиери? Ще възразите, че Сергей Брин от “Гугъл” е вариант – ама той си е американец отвсякъде!

А дали Зукърбърг, Спилбърг или Гейтс не купуват спортни отбори, защото смятат това за ненужно разточителство? Дали искат да съсредоточат усилията си в по-полезни за човечеството начинания (Гейтс засега води с най-голямата фондация в историята, gatesfoundation.org).

Не се наемам да влизам в мозъка на свръхуспешните хора. Нито пък ще твърдя, че завистта е непознато чувство за американците или че успехът е еднакво постижим за всички тук. Може би съм твърде критичен към младежта на Саудитска Арабия, Русия, и други места, където рентиерството е основен похват за забогатяване. Добри и талантливи хора има навсякъде – пожелавам им успех.

Просто много повече уважавам милиардерите, които са седели в гаража си с поялник, отколкото онези, които са гушнали по някой петролен кладенец. И по този въпрос съм готов да споря на живо или виртуално с всеки. /24chasa.bg