МИНАЛАТА седмица общинският съвет на Стара Загора почти единодушно реши 9-членна комисия в срок от 6 месеца да изготви стратегия за смяна на турско-арабските топоними "с такива, които да отговарят на нашата история и традиции".

Предложението дойде от ВМРО, "Атака" и НФСБ, при гласуването "против" се оказа само единственият представител на ДПС Юсни Ибрям. С аргумента, че след местностите ще дойде ред и на имената на хората.

Вносителите пресметнали, че 40% от местностите в района носят турско-арабски наименования. И допълват - много от тях са трудно произносими на български, други са непонятни за местните - като Сулюклюк или Ермиденек, трети са изгубили значението си. Към мотивите за предложението се цитира дори Указ 1315 от 1975 г. на Държавния съвет на НРБ, в който е записано: "Наименованията трябва да отразяват богатството и красотата на българския език, да са благозвучни, разбираеми, лесни за произнасяне. Да внушават чувство за достойнство и гордост".

Общинският съветник от ВМРО Кристиян Петков има още един аргумент: "Вижте какво става с проосманската и проимперската политика на Турция. Сега текат дела за собственост на религиозни имоти, но няма гаранция, че утре няма да бъдат предявени претенции и за имоти, носещи турски имена", казва той. Петков е млад и едва ли помни, че осъденият днес възродителен процес от 70-те и 80-те г. започна с подобен аргумент - щом хората от Кърджалийско и Разградско не са осъзнали българския си корен и носят турско-арабски имена, те непременно един ден ще поискат и автономия на териториите си под чужд флаг. И се стигна дотам на някои места да подменят и имената на мъртъвците.

С местностите, без съмнение, е къде-къде по-лесно. Още повече че в Стара Загора предлагат имената им просто да бъдат преведени на български, като в началото на документите за собственост в скоби да се вписват и старите турско-арабски наименования - докато свикнат хората и за да няма объркване. Така Беш бунар ще стане Петте кладенци, Аи бунар става Мечи кладенец и т.н.

А Аязмото? Според предлаганата технология прочутата местност над Стара Загора трябва да стане "Лечебен извор" или дори "Животворен източник". И тук идва трудното - опитайте се да накарате старозагорци да кажат "Отивам на Животворния източник" вместо "Отивам на Аязмото" и ще разберете защо. Всъщност тази местност официално не се нарича Аязмото - в близкото минало беше парк "Ленин", сега е парк "Митрополит Методий Кусев". Кръстена е на същия този дядо Методий, който е създал парка, като е залесил най-напред тогавашния Ахмак баир и може би бъдещото Глупаво възвишение?
Факт е, че и преди, и сега за старозагореца съществува единствено Аязмото напук на всички исторически авторитети.

Същото е и с Алана в центъра на града. Това е мястото, където някога е бил Житният пазар в Ески Заара - Стара Загора. Официално сега е парк "Александър Стамболийски", но това го знаят малцина. Всички му викат "Алана".

Има и друго - не всяко име, което не е с турско-арабски произход, е ясно за съвременниците ни. Преди десетина години в западния край на Стара Загора започнаха да строят квартал от затворен тип, който нарекоха "Атюрен". Това име също звучи някак ориенталски, но се оказа, че било старобългарско и означавало "местност, на която са обяздвани коне".

Така че работата на комисията, която трябва да изготви стратегията по преименуванията, далеч не се очертава като лесна. И най-малкото би било, ако се каже, че в случая трябва 9 пъти да се мери и веднъж да се реже. Това го разбират и авторите на идеята, защото във времето тя еволюира. Най-напред искаха да заменят турско-арабските имена от топонимията с имена на заслужили революционни дейци, но после се увериха, че някак не върви нива от най-долна категория земя да се казва Хаджи Димитър или Васил Левски и се отказаха. Още на сесията стана ясно, че към комисията трябва да има финансист, защото местният парламент заръча и икономическа обосновка на евентуалната смяна на имената на местностите. Плюс специалисти по кадастър, по арабистика, по османистика, българисти, топографи и т.н.

Само че никой не каза кой и с какви пари ще плаща на тези експерти, защото в тазгодишния общински бюджет перо за това няма.

Сега предстои евровот и пак политическите сили, без ДПС, са единодушни в заявеното си намерение да сменят турско-арабските имена на местностите в общината. Нещо повече, от местното ВМРО си представят как градът, дал 14 500 жертви при опожаряването му в Руско-турската освободителна война, дава пример в това отношение на цяла България. И тогава опираме до имена като Мусала, Бузлуджа, така нашумялото напоследък Карадере и т.н., но това вече е друга тема.

Като начало трябва да видим дали ентусиазмът на местните политици в Стара Загора ще бъде същият и след изборите за Европейски парламент. И чак след това - как ще преодолеят подводните камъни в реализацията на иначе патриотичната си идея. /24chasa.bg