Битката русофили-русофоби ще обърка евроизборите

Избрано 24.03.2014 09:23

Три причини правят малко вероятна единна позиция към Русия и присъединяването на Крим на днешния Консултативен съвет при президента:
* няма европейска страна, в която да има такова единство между парламентарните сили;
* предстоят европейски избори и всяка партия формира поведението си и според очакванията за подкрепа от съответни групи избиратели;
* позициите са много поляризирани - от заклеймяващия Русия и искащ санкции Плевнелиев до “Атака”, която не признава правителството в Киев, но признава референдума и се противопоставя на санкции.

Разбирателство по този въпрос няма не само у нас, а и в Европа и Америка. Изследване на “Пю рисърч център” показва, че в съотношение две към едно американците са против въвличането на САЩ в конфликт, свързан с Украйна. Бизнесът също е против. В Германия ГСДП винаги е била по-русофилски настроена и демонстрацията на твърд тон срещу Русия може да прехвърли нейни избиратели към лявата партия. Прагматичната Меркел също си прави своите сметки, имайки предвид силната взаимозависимост на двете икономики. Във Франция Мари льо Пен получи в добавка допълнително хиляди русофилски настроени избиратели, заявявайки, че подкрепя референдума в Крим, имайки така надеждата да бъде първата сила в евроизборите. А Оланд е с рекордно нисък рейтинг и агресивността към Русия допълнително ще го смачка политически.

В България обаче това влияние ще бъде вероятно по-голямо отвсякъде другаде в Европа. Ще играе роля не само традиционното разделение между леви и десни партии и избиратели, но и разграничението между русофили и русофоби, което не е било така значимо през последните 24 години. Днес в България русофилските настроения са по-силни откогато и да е през последния четвърт век и събитията в Крим ги изкараха на повърхността. Това не е случайно. Страната ни притежава четири специфики, които я правят не само цивилизационно най-близка от всички страни в ЕС до Русия, но и най-заинтересована от ставащото между нея и Украйна. Ние сме единствената едновременно славянска и православна страна в ЕС, степента на икономическата ни зависимост е много силна и сме с най-голямо малцинство в Украйна.

Българите са най-големите русофили в Европа. Това показват данните от международното изследване “Трансатлантически тенденции 2008”, проведено в 12 европейски страни и САЩ. На въпрос какви чувства изпитват към дадени страни, като се използва скала, според която 100 означава “много топли”, а 0 - “много студени”, общият резултат на анкетираните българи е 66. Година по-късно, през февруари 2009 г., национално представително изследване на “Галъп” дори след разочарованието от газовата криза, когато има съмнения дали Русия ни отговаря с взаимност, показва, че 62% от българите са русофили и говорят за положителната роля на Русия за България и за това, че е в интерес на страната да се сближаваме с нея. Русофили са главно по-възрастните, привържениците на БСП, самоопределящите се като леви. Най-силно искащи разграничаването ни от Русия са хората, които се определят като десни и центристи, но дори и сред тях тази нагласа не е преобладаваща.

Две години след това ново международно проучване “Трансатлантически тенденции 2011” показва пак, че българите са най-големите русофили в ЕС - близо 88% имат положително отношение към Русия, докато средният показател за Европа е 50%. Само 10% не харесват Русия. Същевременно българите заедно с румънците имат най-позитивно отношение и към ЕС - 90%.

А на проведено допитване на агенция “Фокус” с въпрос “Трябва ли България да признае резултатите от референдума в Крим?”, от общо гласували вчера сутринта 2527 души положително отговарят 67,43%, а отрицателно - само 28,77%. До самото изследване има интервю на Ангел Найденов, който заявява категорично, че не може да се признаят резултатите от референдума и така влиза в очевиден конфликт с онези 67,43%, които смятат обратното. Сред тях безспорно са и избирателите на БСП, от които той очаква да гласуват за кандидатите на неговата партия на предстоящите избори.

Безспорно в най-сложна ситуация е БСП като основна управляваща партия. За разлика от другите три лидерски партии в парламента, в които лидерът резюмира обща позиция, тя както обикновено се тресе от противоположни мнения, като балансът между тях се променя с развитието на ситуацията в Брюксел.
В изказвания и действия на нейни представители в правителството и в парламента откриваме поне шест различни сигнала, изразяващи противоречивостта на ситуацията. Първо - участие в учения на НАТО близо до руските брегове и на наша територия, възприемано като сигнал срещу Русия. Второто - посещението на Вигенин в Киев, тълкувано като признание и подкрепа на съществуващата власт там.
Трето - твърденията, че отделянето на Крим е нелегитимно. Четвърто - твърденията, че се подкрепя ЕС за санкции срещу Русия. Пето - твърденията че България ще бъде посредник, че сме против икономически санкции и ще искаме компенсации. Шесто - крайното русофилство на нейни депутати и коалиционни партньори, категорично признаващи присъединяването на Крим към Русия.

Положението се усложнява и от това, че при тройната коалиция през март 2008 г. тя призна независимостта на Косово, а сега при сходен прецедент говори за нелегитимността на референдума в Крим.

В същото време изследване на “Маркет Линкс” през 2013 г. показва, че като десни избиратели се определят 32,8% от българите, а като леви 26,9%. Оттук следва, че значителна част от десните избиратели също са русофилски настроени. Позицията на ястреби, демонстрирана от лидерите на десните партии у нас, също може да им създаде проблеми с тези десни русофили. Бойко Борисов, който има интуиция за това, започна да играе двойна игра, подавайки сигнали в различни посоки, за да може да привлече избиратели и от едната, и от другата посока. Хем хвали Вигенин за посещението му в Киев, за да откъсне русофилски избиратели от БСП, хем казва, че е за “Южен поток” и се опитва да прикотка Местан на своя политическа територия.
Разделението не е само вътре в БСП, но и между различни партии. За липсата на разбирателство допринася и променящият се радикално геополитически баланс на силите. Българските партии май ще трябва да излязат от 24-годишната политика на либерален универсализъм, на “истинските цивилизационни ценности” на новия “голям брат”, който е прав във всичко и ние с блясъка в очите на Соломон Паси се присъединяваме към неговите “коалиции на желаещите”, пригласяме му послушно в признаването на Косово и какво ли още не...

Няма съмнение - разделението русофоби-русофили ще засилва своята роля в политическия ни живот и преформатирането на политическото пространство.
Проф. Васил Проданов /trud.bg

CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827