Тези думи Панайот Хитов произнася на 23 март в далечната 1907 г. пред гроба на една от легендите в национално-освободителните ни борби - Филип Тотю.

Революционерът издъхва на днешния ден в град Две могили, Русенско забравен от държавата.

След Освобождението през 1878 г. е оставен да изгние в румънски затвор, където излежава нелепа присъда по скалъпено дело. Завръщайки се в освободена България едва през 1884 г. живее в с.Острица, Русенско, а след това в гр. Две могили, където се занимава с градинарство. Получава скромна поборническа пенсия от правителството заради участието си в революционното движение.

Името му обаче остава в Историята, защото е писано с кръвта на Свободата.

От 1850 г. Филип Тотю е хайдутин в четите на Бойчо войвода, П. Чернев, Ст. Люцканов Попов, Жельо войвода. Води и своя дружина из Стара планина.

Попада в търновския и сливенския затвор откъдето през 1863 г. успява да избяга. Установява се в Румъния и се захваща с градинарство под ново име - Филип Тотю.

През 1867 е определен според Привременен закон за народните горски, създаден от Раковски за второстепенен войвода. През май 1867 г. четата му води славна битка край село Върбовка. За нея Захари Стоянов пише: „...захванала се отчаяна борба. Мирната до него време горичка преобърнала се на касапница. Битката била гърди срещу гърди. От една страна гърмели пушки, а от друга звънтели ятагани, а из помежду мнозина се борели като пехливани.”

Четата е разбита и принудена да се изтегли на връх Юмрукчал в Стара планина, присъединява се към четата наПанайот Хитов и с нея се оттегля в Сърбия. С тези си действия привличат вниманието на европейската общественост върху съдбата на българите. През 1868 участва във Втора българска легия, под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

През 1875 г. е определен от Българския революционен централен комитет (БРЦК) за войвода на чета в Старозагорското въстание(1875), но не успява да се прехвърли в България поради неговото преждевременно избухване и потушаване. Предвожда доброволческа чета в Сръбско-турската война.

Участва и в Руско-турската освободителна война. Четата на Филип Тотю тръгва със знаме в червено, бяло и зелено, подредени низходящо. Това е първият български трикольор (1877 г). Знамената с трикольор са били две и когато е станала раздялата на четниците в Балкана тези, които са се отделили от четата на Филип Тотю, са поели с второто знаме. На това знаме следите се губят, но трикольора, останал у Тотювата чета, е запазен и до днес. /faktor.bg