Темата за цената на тока е една от най-важните за обществото от месец януари 2013 година, когато именно недоволството от високите сметки доведе до оставката на правителството на ГЕРБ. В последно време зачестиха различните мнения за това дали трябва да поскъпва електричеството за българския потребител или не, дали има резерви в системата и какво точно искат трите ЕРП-та. По тези и други въпроси ни отговаря Петър Докладал, регионален мениджър на ЧЕЗ за България.
- Г-н Докладал, Националната електрическа компания /НЕК/ наскоро поиска цената за услугата й "обществена доставка" да се повиши от 1 юли от 1.32 лв. за мегаватчас на 3.31 лв. Ако това сериозно увеличение стане факт, как ще се отрази на цената на тока за крайните потребители?

-Отговорът на този въпрос зависи от решението, което ще вземе Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по това предложение. Комисията определя с колко ще се промени делът на производителите, обществения доставчик (НЕК), ЕСО и последната брънка – електроразпределителните дружества.

Разпределението на дяловете на различните участници във веригата в момента не е балансирано. С трите си решения през миналата година Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) понижи дела на ЧЕЗ с 90%. Същевременно делът на НЕК, ЕСО и производителите бе увеличен с 11% и в момента е 82,45% от крайната цена.

Това не е равнопоставен подход. По този начин се нарушават интересите на над 3 милиона български граждани, които ние снабдяваме с електроенергия.

Смятам, че не е логично за поддържането на нашата мрежа от 60 000 километра, от която в най-голяма степен зависи качеството на тока на клиентите, да остават едва 0,9% от цената.

- В края на февруари и трите ЕРП-та, обосновавайки се с възможността да поддържат качеството на предоставяната от тях услуга, обявиха намеренията си за подаване на заявления към Регулатора за повишаване на цените на тази услуга. Каква е позицията на ЧЕЗ?

ЧЕЗ призовава делът й във веригата да бъде възстановен до равнище, което ще й позволи да развива мрежите и да подобрява обслужването.

В момента не само не ни достигат средства за инвестиции, но и търпим загуби от всеки продаден киловатчас. Всеки може да провери, че „ЧЕЗ Електро България“ продава електроенергия на по-ниски цени от тези, на които я купува от НЕК.

Като отговорен инвеститор ние сме длъжни да информираме регулатора, институциите и клиентите какво е необходимо да се направи.
Експертни оценки показват, че за да се постигне в оптимални срокове европейско качество на услугата в Западна България трябва да бъдат влагани по 150 млн. лева годишно.

Истината е, че сегашният минимален дял на ЧЕЗ в крайната цена ограничава възможностите за инвестиции и ще доведе до забавяне на развитието и обновяването на мрежата.

- Според ЧЕЗ трябва ли да се увеличи цената на тока и ако това е необходимо, защо? Колко според Вас трябва да стане цената на тока?

-Съществуват алтернативни варианти, чрез които потребителите да не се натоварват с по-високи тарифи, а същевременно ЕРП-тата да продължат инвестиционните си програми и подновяването на старите съоръжения. Мит е, че ние искаме по-високи цени за потребителите. Не, за нас е важно какъв дял от тази цена остава в нашето дружество. Когато дойдохме в България, този дял беше около 13 на сто. Миналата година падна до 0,9%. Това означава, че ако сметката ви като битов клиент за ток е 100 лева, от тях при нас остават 90 стотинки. Всичко останало се разпределя към производители и доставчици на електроенергия и НАП. Затова протестите срещу разпределителните дружества бяха парадоксални. Ние не определяме цената, а частта, която остава при нас, е незначителна, въпреки че всъщност е най-важната за качеството на услугата.

- Преди дни, на среща с медиите, премиерът Орешарски заяви, че правителството планира подпомагане на най-бедните, ако токът поскъпне. Как оценявате това намерение?

-ЧЕЗ винаги е подкрепяла действията на държавата при осъществяване на мерки за социални компенсации и оказване на помощ за енергийно слаби семейства и граждани.
Опитът ни в тази посока доказва положителния ефект на съвместните действия между държавата и дружеството. Използваната преди години практика държавата да превежда директно сумите, дължими от бедни семейства и граждани за изразходвана електроенергия, действително подпомогна тези енергийно бедни лица и те нямаха затруднения с плащането им. Това е едно добро решение в такава ситуация.

- В какво инвестира ЧЕЗ със своя дял от крайната цена на електроенергията?

Преди 9 години дойдохме тук с една амбициозна цел - да постигнем във възможно най-кратки срокове европейско качество на услугата. Оттогава до днес внесохме в българската икономика приблизително 1,8 милиарда лева. От тях 1,1 млрд. лв. отидоха за закупуването на ТЕЦ Варна и приватизацията на електроразпределителните компании в Западна България, а други 771 млн. лв. за развитие на мрежата и обслужването на клиентите.

Ще ви кажа какви са реалните резултати от тези инвестиции, за да разберете за какво използваме нашия дял от цената на електроенергията. През последните 9 години подменихме над 30% от кабелната мрежа в Западна България. Намалихме сериозно технологичните загуби о 12%.

За последните 5 години броят на непланираните прекъсвания намаля с 42%, а продължителността им – с 22%, ЧЕЗ присъедини над 70 хиляди стопански и битови потребители, въведе близо 100 вида услуги. През 2004 г. единственият начин за плащане на сметката за електроенергия беше на място. Днес компанията предлага и 11 възможности за безкасово плащане. Въведени бяха нови и модерни услуги, които осигуряват удобство и пестят време.

Сред тях са електронната фактура, различните възможности за дистанционно обслужване, SMS известяване за предстоящо прекъсване на електрозахранването, проверка на сметка чрез SMS и други. С цел да осигурим комфорт и спокойствие на потребителите предложихме пакет от мерки „С грижа за вас“, който има за цел да подпомогне потребителите да бъдат по-добре информирани, да планират разходите за електроенергия и да управляват по-ефективно семейните си бюджети. ЧЕЗ беше първата енергийна компания, която създаде Енергиен омбудсман, за да подобри комуникацията с клиентите.

Учредихме и Потребителски съвет, който да анализира възможностите да подобряване на обслужването. Всички тези постижения са постигнати благодарение на реинвестираните постъпления от дейността в България и свидетелстват за дългосрочните ни намерения на българския пазар.

- Какъв беше размерът на инвестициите за миналата година, в какво инвестирахте и какви бяха най-големите проекти?

-През 2013 г. компанията вложи над 109 млн. лева за подобряване на качеството и сигурността на електрозахранването, а през 2012 г. сумата възлиза на 113 млн. лева. За сравнение - през предходните две години инвестициите възлизат на общо 137 млн. лева.

Реализирахме редица проекти, като трите най-мащабни през годината са: изграждане на нова кабелна линия 110 kV от подстанция "Хиподрума" до подстанция "Средец" със стойност 7,5 млн. лв.; подмяна на обелени кабели в проходим колектор от подстанция „Модерно предградие“ към подстанция „Орион“ - 1,5 млн. лв. Подмяна на обелени кабели в проходим колектор от подстанция „Студентски град“ - 720 000 лв. Ако не бяха посегателствата над кабелите, средствата биха могли да се вложат в развитието на мрежата.

- Очакванията ни бяха, че през януари ще плащаме по-малки сметки, заради по-ниските цени на тока. Това обаче не се случи, януарските сметки не бяха по-ниски от декемврийските. На какво според Вас се дължи това?

-Фактите сочат друго. Клиентите на ЧЕЗ платиха средно с 20,9% по-ниски сметки за електроенергията, която са консумирали през януари 2014 г., в сравнение с януари 2013 г. Средната стойност на фактурите, издадени към 30 януари 2014 г. в Западна България, е 53 лева с ДДС, докато година по-рано тя е била 67 лева с ДДС. Най-голям дял - 64,25%, от сметките са в диапазона до 50 лева.

Причина за спада са по-високите среднодневни температури през януари тази година и по-малкия брой дни на отчетена консумация – средно 29,5 дни спрямо средно 32,2 дни през януари 2013 г.
В сметките за консумацията на електроенергия през януари тази година бяха отразени и трите понижения на цената през 2013 г.

С цел да улесни клиентите си при посрещане на плащанията през миналата година ЧЕЗ удължи двойно срока за безлихвено плащане на сметките за електроенергия от 10 на 20 дни и въведе гъвкави схеми на разсрочване. От декември 2013 г.потребителите могат да се възползват и от новата услуга „Персонален съветник”, който предоставя индивидуални консултации за разсрочване на плащанията.

- И накрая – един въпрос, който много се коментира на битово ниво, но рядко се задава публично. Широко разпространено е мнението, че съществуват привилегировани групи, които не плащат тока си, но електрозахранването им не се спира, а се плаща от коректните платци. Накратко – какви действия предприемате срещу това и как действате, ако установите кражба на ток или неплатени сметки?

-ЧЕЗ има установена практика за предотвратяване и ограничаване на кражбите на електроенергия. Компанията прави ежемесечен анализ на технологичните разходи по регионални звена, за да определи районите, в които загубите са най-големи. На тази база се правят проверки по места и се търсят подходящи решения.

Първата стъпка, която предприемаме при установяване на нерегламентирано ползване на електроенергия, е да прекъснем захранването на нарушителите със съдействието и в присъствието на органите на МВР. Същевременно издаваме констативен протокол за доначисляване на електроенергия за предходните 3 месеца, както е предвидено в Общите условия на дружеството. Практиката от този тип опити на ЧЕЗ Разпределение България да реши проблема е, че след премахване на незаконните присъединявания, още същата вечер те отново се появяват.

За да защитим себе си и клиентите ни от кражбите на електроенергия, ние наемаме и фирми, които да извършват охрана на съоръженията. Разходите ни в тази посока само за 2013 г. са близо 800 хил. лв.

Също така реконструираме мрежата с цел намаляване на техническата възможност за незаконно присъединяване, както и за подсигуряване на по-ефективна охрана. Разработваме и различни, малки, пилотни проекти, които включват алтернативни технически решения, допълнителни мерки за сигурност. Истината е, че в подобни рискови райони трябва да се намерят дългосрочни решения. На много такива места статутът на изградените жилищни постройки е неуреден, за което трябва да сътрудничат Общините.

За да бъде спазена действащата нормативна уредба по присъединяване към електроразпределителната мрежа, е необходимо жилищата да имат разрешение за ползване или удостоверение за търпимост, които се издават от общината. Компанията е отворена за сътрудничество с всички заинтересовани от казуса страни и ще предприеме всички необходими действия в рамките на съществуващата нормативна рамка. /БЛИЦ