С посланика на Полша разговаря Борислав Зюмбюлев
- Г-н посланик, каква е позицията на Полша за случващото се на Кримския полуостро и в Украйна? Полша до голяма степен формираше позицията на ЕК по украинската криза поне докато нещата не ескалираха. Как сега Полша оценява ситуацията?
- Полша е много обезпокоена от ситуацията, която бе произведена напоследък. Надявахме се, че конфликтът вече ще приключва, а имаме сигнали, че този конфликт се разпространява и на територии, които са извън Крим. Забелязват се движения на войски. Въпреки споразуменията от 1997 година, които се отнасят за позиционирането на руските войски в Крим, руските войски напуснаха своите седалища. Освен това вече сме свидетели на информационна война.

Вчера в интернет разглеждах снимки на една жена, която се преоблича в различни дрехи. Всеки път е представител на рускоезичното население на Украйна, но веднъж говореше от Киев, веднъж от Одеса, веднъж от някакво друго място.
Тази информационна война или информационно объркване се забелязва и в България. В днешното издание на един от българските вестници е написано, че полският президент е издал заповед за започване на военни маневри в близост с границата на Украйна. Фактът обаче е, че това е един напълно нормален елемент от военните обучения, които се провеждат през тази година. И ако не беше такава ситуацията зад нашата източна граница, никой нямаше да забележи. А всъщност най-големите маневри се правят на западната ни граница, а не на източната.


- Днес обаче има едно съобщение, че САЩ пращат 15 изтребителя, които да подсилят натовските патрули в Полша и Прибалтика.
- Всъщност в понеделник в Полша ще се появят 12 американски самолета F-16, но това е елемент от рутинното двустранно сътрудничество на военновъздушните сили на Полша и САЩ в рамките на т.нар. AviationDetachment.
На всеки четири месеца, в рамките на AvDet в Полша ротационно пристигат американски изтребители и транспортни самолети. Бих искал също така да напомня, че от десет години в рамките на BalticAirPolicing изтребители от 14 държави-членки на НАТО, осигуряват на ротационен принцип сигурността на въздушното пространство на Литва, Латвия и Естония. Точно в момента - от януари до февруари - е ред на американците, след което в продължение на четири месеца ще дежурят полски самолети. В момента, вследствие на засиленото напрежение в региона, както ротацията на американските самолети AvDet в Полша, така и мисията за охраняване на въздушното пространство на прибалтийските държави бяха подсилени.


- Как бихте оценили европейската позиция към случващото се в Украйна? Има много критики, че тя е колеблива, объркана и това също е в основата на кризата. Правят се аналогии с Мюнхенския договор. Даже видях един лозунг “Крим, това са новите Судети” - тоест първо се присъединява малцинствена област в Чехословакия, после се навлиза в Полша?
- За съжаление актуалната ситуация събужда един вид историческо мислене. И това историческо мислене ни връща не само към началото на Втората световна война, но и към това, което се случи в Грузия през 2008 г. Действително ситуацията е обезпокоителна, защото си мислехме, че сме създали толкова добра система за сигурност - има ОССЕ, и смятахме, че тези мерки трябва да действат в такава ситуация. Казах, че има известно информационно объркване, затова за нас е много важно да видим каква е реалната ситуация и какъв ще е резултатът от наблюдателната мисия на военните наблюдатели от държавите на ОССЕ, но отново получаваме обезпокоителни информации, че тази мисия има проблеми с нейното функциониране.


- Самият руски президент Владимир Путин заяви, че не иска война, че никога Русия и Украйна няма да воюват. Има и много коментари в духа, че Русия не иска война, а просто иска да участва в преговорите за бъдещето на Украйна, която припознава като “близка чужбина” и затова е това “дрънкане на оръжия”, което няма за цел реална окупация, а просто включването на Русия в разговора за бъдещето на Украйна.
- Искам да ви задам един въпрос - дали не бихте били обезпокоени от ситуацията, в която лидерът на една от съседните държави решава, оценява, че населението, което живее във вашата държава, но говори езика на неговата държава, се чувства несигурно във вашата държава? И решава, че във връзка с това
той трябва да изпрати своите войски. Даже не говорим за малцинства, а за население, което използва даден език.


- Разбира се, че е обезпокоително, но въпросът ми е дали всички ние не преувеличаваме това, което се случва? Че всъщност всичко е далеч по-просто и ще приключи бързо. Вие започнахте да говорите за историческото мислене. Дали точно такова мислене с аналогии не хиперболизира ситуацията? Засега от действията на руснаците няма жертви, което е най-важното всъщност.
- За щастие до дози момент и двете страни се държат отговорно. Но трябва да сме обезпокоени, когато една държава се опитва да се намесва във вътрешните работи на друга държава. Ситуацията трябва да бъде овладяна и регулирана от властите в Украйна. Със сигурност беше грешка приемането на закон, който ограничава използването на руски език, но властите в Киев се отказаха от това - президентът отказа да подпише този закон. Важна е суверенността на държавата и нейната цялост.


- Кажете как Полша успя да се справи толкова добре с прехода от социализъм към пазарна икономика и с кризата от 2008 г.?
- Действително ситуацията на Полша е изключителна. През осемдесетте години на миналия век нашата страна бе практически банкрутирала, но откакто влезе в ЕС, тя с много голям успех гони и успява да настигне страните от Стара Европа. През 2004 г., а БВП на Полша бе 50,7% от средния БВП на човек в ЕС. Днес е над 66%. Което е също така резултат на забавянето, което се получи в страните от Стара Европа, и добрата икономическа ситуация на Полша. Резултат е на много доброто използване на европейските средства. Имаме договорени проекти за 96% от европейските средства, предназначени за Полша. Както и на доброто приспособяване на полската икономика към световния и европейския пазар. Заради това по време на кризата износът на Полша нарастваше. Според някои нашите успехи се дължат и на това, че още не сме влезли в еврозоната. Този факт направи възможно използването на валутните разлики за интензифициране на търговското сътрудничество. Много е позитивно, че в търговските отношения между България и Полша ние надминахме 1 млрд. евро търговски обмен. Което е нарастване с около 100% в рамките на 5-6 години.


- Какви са доходите на хората в Полша и това има ли връзка с успеха?
- Средната заплата в Полша е 900 евро бруто, което е причина ние да сме конкурентоспособни за привличане на инвестиции. Миналата година Полша получи 1 млрд. евро чужди инвестиции. В резултат на това бяха създадени над 20 000 нови работни места. Наскоро бе подписан договор за създаването на три логистични центъра на amazon.com, което в рамките на една година ще доведе до откриването на 6000 нови работни места. Затова авторитетният финансов вестник “Франкфуртералгемайнецайтунг” обяви Полша за най-атрактивното място за инвестиции в Европа. Когато говорим за заплата, си струва да подчертаем факта, че в Полша имаме най-високата минимална заплата в цяла Централна Европа - 363 евро. Над два пъти повече, отколкото в България.


- Тоест Полша не се подложи на т. нар. политика на austerity (лишения), която бе модна по време на кризата, включително и в България?
- Заплатите в Полша са обект на преговори на една тристранна комисия - работодатели, служители и правителство.

И вследствие на тези преговори минималната заплата бе увеличена тази година. Това е резултат на съвсем нелошото състояние на полската икономика.


- Дали високите заплати не са първопричина, а не резултат от доброто състояние на полската икономика?
- Ситуацията в Полша показва, че ниските данъци не са единственият стимул за чуждестранни инвестиции. Другият фактор е динамичното изграждане на инфраструктури. По случай Евро 2012 в Полша бяха построени 1400 км магистрали.
Днес Полша като първа от държавите на ЕС започна официални разговори с Европейската комисия за т.нар. партньорски договор, т.е документ, в който правителството посочва как би искало да похарчи средствата от бюджета за 2014-2020 г. Това е изключително важен документ, тъй като в него става въпрос за представяне на начините за изразходване на 114,5 млрд. евро, което включва 82,5 млрд. евро за кохезионна политика и 32 млрд. евро от общата селскостопанска политика. Колкото по-рано бъде създадена тази програма, толкова по-рано ще могат да бъдат създадени държавните и регионалните операционни програми.


- Как решавате демографските проблеми в Полша?
- Относно миграциите на поляците - в началото на XXI век зад граница живееха около 800 000 емигранти от Полша. В момента са милион и половина, така че със сигурност не можем да говорим за някакъв масов отлив на поляци. Но фактът, че голяма част са млади хора, създава някои демографски проблеми пред Полша - прирастът е отрицателен и обществото застарява. Ако тази тенденция не бъде променена, се очаква средната възраст на поляците да стане 45 години. Разработва се нова стратегия за демографската политика - създават се например нови детски ясли. Проектът “Мъниче” доведе до създаването на 55 хил. места в яслите. Постоянно се работи по миграционната политика на Полша. Евентуално кой би могъл да замести хората, които си заминават. Наблюдаваме много голям интерес от съседните ни Беларус и Украйна. И може би това е една посока в миграционната политика.


- Имам един приятел, много известен кардиолог, който е направил докторантура в Полша и ми е говорил дълго за полската здравна система. Той смята, че тя работи чудесно заради особената критичност на поляците, които непрекъснато съдят лекари и това дисциплинира системата. Така ли е?
- Вероятно говорите за д-р Добрин Василев, с когото в момента работим заедно по организирането на среща между български и полски кардиолози в София. Да, действително в Полша много силно нараства самосъзнанието на пациентите за техните права. Резултат от това са тези съдебни процеси. Няма безгрешни хора, но не трябва да бъде така, че цената на грешките да плащат единствено пациентите. /24chasa.bg