- Няма начин да не са в криза, след като държавата и самото общество са. Службите ще се излекуват, ако забравят партийността. В исторически план много рано се стига до идеята за департизация на службите. И то специално на тези, които охраняват обществения ред. Още през 1925 г. в Закона за администрацията и полицията се говори за защита на полицейския служител. Той не може да бъде уволняван, но не може да му се възлагат и политически поръчки. Забележете и друго - през 1942 г. се приема правилникът за досиетата, картотеката и архивата. Той забранява унищожаването на досиета. Легенда е, че полицаят Никола Гешев е избягал с куфарче с партийната архива.

- Значи още преди почти век у нас е имало закон, в който е залегнал принципът за надпартийност на службите?

- Да, макар тогава на дневен ред да не е стояла злоупотребата с информация. Сега виждаме как държавата отстъпва от своите сфери на влияние. Освен това хората от службите трябва да се обучават, да възпитават. Най-трудно се създават кадри. Академията на МВР (АМВР) през 2009 г. закри факултета „Сигурност“, който подготвяше контраразузнавачи. Няколко частни университета създадоха такива специалности. Но в полицейската академия преподаватели бяха хора от службите. Тренираше се вербовка, имаше студиа с мизансцен, разиграваха се различни ситуации, играеха се роли, учеше се занаят...

- Направихте препратка към миналото. Навремето бе създаден мит, че полицията преди 1944 г. е преследвала само комунисти. Така ли е?

- Полицията не се е занимавала само с комунисти. България е съучредителка на Интерпол и тогава, както и сега, институцията се е занимавала с три основни дейности - търговия с бели робини, контрабанда на наркотици, фалшификация на пари. Д-р Вера Златарева (депутат и юрист - б.р.) е сред първите, които разглеждат въпроса за проституцията. Това става след 1925 г. и е под мотото борба със социалните злини.

- Интересно как в онази епоха полицията е противодействала на бизнеса с женска плът?

- Много късно българката се поддава на порока. Когато на 1 януари 1912 г. са закрити публичните домове у нас, в тях няма нито една българка. Имало е хърватки, унгарки, румънки... По онова време обществото ни е морално здраво, царял е патриархат. Кризата и Първата световна война предизвикват промяна в обществото, рухват ценности. Криминалната престъпност се увеличава 10 пъти. Сводници изнасят български жени за проститутки. Полицията си сменя и инструментариума.

- Тогава ли е създадена Криминална полиция?

- През 1925 г., когато се приема Законът за администрацията и полицията, се създава Дирекция на полицията по австрийски модел. Шефът на виенската дирекция д-р Йозеф Шобер, който после ще стане шеф на Интерпол, изпраща у нас трима свои инструктори. Те помагат за изграждане на структурата. В дирекцията се създават три отдела: „Криминална полиция“, „Държавна сигурност“ и „Административна полиция“. В Криминална полиция има две големи отделения - полицейско-следствено и за идентификация (дактилоскопия и химическата лаборатория). В България почти винаги полицията е сред най-съвременните институции.

- Как през 20-те години на ХХ в. са се изготвяли съдебните експертизи и са вземани пръстови отпечатъци?
- До създаването на Дирекцията на полицията у нас се работи по т. нар. метод на Алфонс Бертийон, който е полицейски комисар на Париж. Тъй като още не е въведена дактилоскопията, престъпникът се идентифицира по височина, размах на ръцете и др. След 1925 г. полицията налага дактилоскопията, фотографията, балистиката, съдебните експертизи. Има запазени документи например за убийството и ограбването на един банкер. Експертизите са направени като по учебник.

- Кога се въвежда агентурата?

- Още преди заветната 1925 г. са се използали агенти. Захари Стоянов например пише, че се е давало по „300 лв. на хотеладжии и файтонджии да следят хората“. Но след създаването на отдел „Държавна сигурност“ се започва работа с агентурата. Създават се закон, инструкции. Това става най-модерният метод. А по-рано - знаете майтапите: „Я там за господин тайния агент една голяма ракия.“ Защото всички знаят кой е той.

- Вярно ли е, че най-известният български фалшификатор на долари Тодор Кривналиев е хванат от тайни агенти?

- Не. Той измисля уникален начин за подправяне на валутата, но проблемът му е, че му трябва хартия. Откъде? Ами от самите долари. Влиза в банката, купува по един долар и от всяка банкнота прави фалшификат с по-висок номинал. Един банков чиновник го издава. Това става ясно от спомените на полицаите Никола Манолов, Иван Бояджиев и Янаки Кисьов, които го разследват през 1937 г.

- Тези имена на полицаи обаче са непознати. Чували сме за легендарния Никола Гешев.

- Според мен малко се хиперболизира тази фигура, създаден е мит за него като суперченге. Той е един от добрите полицаи, но ако го сравним с други негови съвременници, Гешев няма достатъчно образование, кариерно израстване... Завършва гимназия, учил е два семестъра право в Рим, има курс за аген­ти в Държавното полицейско училище. Но той си остава само на едно място - началник на отделение А.

- По онова време то не е ли най-важното?

- Важно е, да. Цялото отделение работи само по два обекта - съветската легация и комунистическото движение. Интересен и малко известен факт за Гешев е, че когато идва сръбският крал Александър през 1934 г., той организирал сигурността на пребиваването му тук и получава награда за това. След България кралят отива в Марсилия и там е убит (от българина Владо Черноземски). В архива на МВР се пази план за охраната му и има разстановка кой откъде ще мине. В този документ е указано всички прозорци на сградите по маршрута му да бъдат затворени. Такива мерки имаше и при визитата на американския президент Бил Клинтън през 1999 г. в София.

- Гешев убит ли е, или бяга в Западна Европа?

- Има достоверни доказателства, че е застрелян на 8 срещу 9 септември 1944 г. при преминаване на границата. Войникът не е знаел кого убива. През 1960 г. се закрива оперативното дело, което го издирва.

- Защо след като се е знаело, че е убит, е имало дело до 1960 г.?

- С цел да се поддържа митът за него.

- Споменахте, че България е съучредител при създаването на Интерпол. Означава ли това, че сме имали модерна полиция?

- Като европейска държава страната ни е поканена с най-големите да участва в създаването на международната криминална полиция. Това става през 1925 г. Никола Манолов полага подпис от българска страна.

- Манолов на по-висока позиция ли е бил от Гешев?

- Бил му е началник. През 1925 г. Гешев е на длъжност надничар колоездач.

- И преди 1944 г. е имало граждански контрол над полицията. В какво се е изразявал той?

- Имало е обществен, вътрешноинституционален и парламентарен контрол, както и днес. Депутатите са имали право да отправят запитвания до вътрешния министър, но той не е бил длъжен лично да им отговаря. Тогава в закона е имало 7-8 текста за етично отношение на полицая към гражданите. Това го има и днес в т. нар. Етичен кодекс на полицая.

(в. Преса, печатно издание, брой 55 (761 от 25 февруари 2014)