Докато проруската власт в Украйна избива свободолюбиви украинци в центъра на столицата Киев, проруският български слугинаж отново избиваше комплекса си за малоценност спрямо най-голямата ценност за платения български русофилски „патриотизъм”.

Вълна на умиление и преклонение пред най-видния символ на съветския колониализъм в България отново се надигна в центъра на София с венци на признателност за съветската окупация на България.

Освен от името на Кремъл, почит към символа на съветския колониализъм в единствената съветска колония в Европа, в която няма и един убит съветски войник през Втората световна война, цветя и благодарствени надписи донесоха днес предсрочно за почитания в Русия на 23 февруари „Ден на защитника на родината” (бивш Ден на съветската армия в СССР) посолствата на няколко васални на Путин държави и русофилски организации в нашата посткомунистическа родина.

Дотук- това не е новина, а рутина, която никоя туземна власт така и не се реши да прекъсне.

Ето и подробностите за приликите и разликите спрямо последните няколко години от мястото на събитието.

Както и миналата година, в нозете на съветския окупатор кацна венец с преклонение към армията-окупаторка от името на „Южен поток”. Логично е: без окупацията от 1944-та нямаше да я има и днешната сервилна българска позиция срещу Украйна, чието задушаване чрез заобикаляне от „Южен поток” е в дъното на стратегическия сценарий на Кремъл с алтернативния газопровод.

Днес отсъстваше обаче венецът на „Лукойл”.

Да не би да се окаже вярно, че от Кремъл наистина са намислили да натирят своя петролен наместник в България Валентин Златев и той да е решил да се покае за ролята си на консултант за АЕЦ „Белене” срещу България, като си спести този път венеца?

За сметка на това „Атака” компенсира липсата. За пръв път ( а моя милост следи този процес от години!) руските патриоти от „Атака”, които се представят за български националисти, излизат от нелегалност в битността си на руски политически инструмент в България и вече без да се крият дефилират партийно на поилката на лицемерните сълзи за съветските жертви в България.

Колко мило признание за роднинство е да видиш във фундамента на т.н. антифашистки паметник единението на сталинизма с декларативната му фашизоидна разновидност на “Атака”, заклеймена дори от крайно десните във Франция като непоносима за европейския национализъм!

В края на деня обаче подигравката с поклонението пред „славата” на червеноармейците, които завземат България ( с която Сталин поддържа дипломатически отношения през цялата война, но решава да окупира на 5 септември 1944-та) без нито един изстрел на българска съпротива и я потапят в кървавия мрак на 45 годишния съветски колониализъм, приключи…в коша за боклук.

Така паметникът на благодарността за съветската окупация осъмна почистен от благодарностите към съветския колониализъм, иронизиран от кавичките, окупирали думата “освободителка”. /ivo.bg