Репортер на народното издание потърси за интервю Марков заради шокиращите му изявления, че обмисля самоубийство, както и за да сподели пред цяла България разтърсващата си лична драма.

- Г-н Марков, наскоро взривихте обществеността с изказването си, че ще се самоубиете! Кое предизвика у вас тези мрачни мисли?
- Не, спокойно, няма да сложа край на живота си! Отказах се. Казах го в момент на яд и пълно отчаяние. Бях без инсулин, а аз съм диабетик, нямах една стотинка за хляб, жена ми ме удари, изгони ме без причина от моя апартамент след 30 години брак! Станах клошар...

- Дайте да започнем отначало - как така жена ви ви наби?!
- Всичко това, което се случи и което за първи път споделям във вашия вестник, е
една голяма гавра

Аз съм убеден, че съпругата ми Василия е получила много пари, за да ме изхвърли като мръсно коте от апартамента, който сме строили единствено аз и майка ми! Действала е по сценарий. В последната половин година Василия се сдоби с много пари. Те са й дадени от моите политически опоненти, а причината е, че бях водач на летните протести в Пловдив и не сведох нито за миг глава пред червените олигарси.

- Тя недоволна ли беше от този факт, че сте всеки ден на протестите?
- Не, не ми е казвала нищо такова.

- Тогава как така без причина ще ви изхвърли от дома ви посред зима?! Скарахте ли се?
- На 1 декември 2013 година, беше неделя, около обяд вкъщи на ул. „П. Шилев”16, на терасата се занимавах с претакане на киселото зеле, когато ми звънна мобилният телефон. И, докато говорех, на терасата дойде съпругата ми Василия Димитрова Маркова, която се опита да ме изблъска без никаква видима причина. Втрещих се - не разбирах какво става!!! Влязохме в хола и, докато говорех, тя взе от пода чифт мръсни чорапи и ги хвърли върху монитора на компютъра, на който работех. На въпроса ми какво прави и защо хвърля чорапите, тя ме удари с опакото на ръката и аз отвърнах, като й ударих един шамар. Явно е искала да ме провокира. Развика се, че съм я пребивал, извика големия ни син и седна в кухнята, като каза, че въобще не съм болен и ми няма нищо. Тази вербална агресия от нейна страна върху мен бе нетърпима, защото преди седмица бях в болница с диагнози остър диабет, хипертония, диабетна ретинопатия, миозит и исхемична болест на сърцето. Казах й да не повтаря това, защото е безобразие и безсрамие! Тя си събра в чанта документи и напусна апартамента, задно със сина ни Никола. Отишла е вероятно в офиса на фирмата си или в апартамента на майка си.

Реших, че това е битов конфликт и ще се опитам да го забравя и преглътна. Никога преди това не сме стигали до такива разправии, имало е обичайните семейни скандали. Впоследствие се оказа, че същия ден е подала заявление в Районен съд – Пловдив, и получила веднага заповед за незабавна защита от съдия Иван Атанасов. Получих разпореждане да се изнеса от дома ни.

- А вие какво предприехте тогава?
- Нямах никаква възможност за защита, не бях изслушан, не се обследва обективната истина! Не съм правил никакви възражения на нейните действия. На 3 декември уговорих автомобил за 4-ти, с който да си взема най-необходимите дрехи и техника, нужни ми за нормална работа, но когато се прибирах, заварих вкъщи служители от Трето РУП, които ми казаха веднага да напусна
и ме задържаха в полицията.
Там трябваше в продължение почти на 2 часа да чакам да се напише разпореждане на полицейски орган, което повтаряше заповедта за незабавна защита. След подписването й бях придружен до изхода, където в една чанта съпругата ми ми бе сложила няколко дрехи и малко храна. Бях отпратен от полицейските служители с изричното предупреждение да не доближавам семейното жилище.

- Къде отидохте да нощувате?
- Същата вечер прекарах нощта на улицата, защото нямаше къде да отида, нямах и пари за път, а на другия ден се придвижих до село Брестовица, където имам малка виличка, но се оказа, че там няма как да се живее, защото няма дърва и вода. От приятели взех назаем 50 лева, да си купя храна.

Оттогава преживявам на улицата и по автобуси, като пътувам, за да се стопля

Така, с активното съдействие на съд и полиция, бях превърнат в клошар без причина.

- Сега как битувате?
- Тежко! Щях да умра преди дни! Гаснех! Добри приятели ми донесоха инсулин и малко храна. Те ме спасиха. Взех от други приятели 500 лева на заем, за да внеса таксата за развод. Няма друг начин, Василия дори не желае да говори с мен!

Един ден отидох в апартамента и останах без думи. Имах много ценни картини, купувани от мен и подарък от приятели-творци. Нямаше ги! Тя ги е продала! Нямаше и важни документи.

С отстраняването ми от къщи, без да ми бъде позволено да си взема необходимите за преживяване неща, съм лишен от елементарната възможност да припечеля – аз съм безработен и само ползването на Интернет може да ми позволи някакво преживяване. Лишен съм от ползването на всякакви документи, относно семейната собственост; лишен съм от личната ми библиотека, така необходима за статиите, които пиша в личния ми блог/torоss.blog.bg/; от картините, които мислех да продам, за да имам минимални средства за преживяване. Освен това съм лишен и от елементарна комуникация със социалните служби – на този адрес съм регистриран в ТЕЛК - Пловдив и очаквам всеки момент писмо за явяване пред съответната здравна комисия. Комуникацията с личния ми лекар също не е възможна и така не мога да ползвам лекарствата за хроничните ми заболявания.

На този адрес е регистрирана и Фондация „Торос-Вит” и чакам за нея резултат от множество проекти, които евентуално биха ми осигурили някакви средства за преживяване. Също така нямам достъп до личния ми архив, свързан с пряката ми работа. На пловдивския адрес очаквам и писмо от Втора градска болница - Пловдив, където лежах в продължение на 14 дни, за нов престой в същата болница, както и такова от Окръжна болница, която трябва да посетя и бъда лекуван от ендокринолог. С две думи - нарушени са човешките ми права! Настоявам заповедта за незабавна защита и разпореждането на полицейски орган да бъдат поне частично отменени и ми бъде осигурен нормален достъп до апартамента ми с цел да си осигуря нормален живот и комуникации в социалните ми контакти! Искам независимо разследване! В момента то не е такова!

- Синовете ви не ви ли защитиха - все пак те са вече големи мъже, на 20 и на 29 години?
- Съпругата ми ги държи зависими от нея по финансови причини. Заплашила ги е, че ако припарят до мен,
ще ги изхвърли на улицата и ще ги лиши от наследство
Не вярвам, че в 21-ви век това се случва, и то на мен! Никога не съм си представял, че ще изживея такъв кошмар! Сега живея на Брестовица. Пестя дървата, защото ще свършат. Пестя и храната. Моля се на Господ да оцелея...

- По време на летните протести много хора ви обвиняваха, че водите недоволните, защото сте взели пари от ГЕРБ?
- Това е смешно! Ако беше така, аз щях ли да мисля за самоубийство от безпаричие?!...

- А защо не потърсите подкрепа от бивши ваши колеги в Народното събрание. Някои от тях са действащи депутати?
- Никога не бих го направил! Прекалено горд съм, за да прося помощ. /БЛИЦ