Източните ветрове, духащи в Пасифика, са се повишили значително през последните две десетилетия, като резултатът е тласкане на големи вълни топлина към морската повърхност и силно затопляне на дълбините на океана.

Учените предупреждават обаче, че захлаждането осигурявано от Тихия океан не може да продължи повече от още 5-6 години, а след 2020 година температурите ще започнат да се покачват значително.

Днешният икономически растеж е директно свързан с темповете на глобалното затопляне: намалявайки вредните емисии, човечеството неизбежно ще забави растежа. Това е лошо, но от него все пак не се умира. Ако не можем да спрем замърсяването, нека поне спечелим от него. Това коментират Джон Хъслър, професор по икономика в Института за международни икономически изследвания към Стокхолмския университет и колегата му изследоветел Пер Крусел, цитирани от БГНЕС.

Те смятат, че човечеството окончателно се примирило с факта, че прогресът е невъзможен без жертви: колкото повече замърсяваме околната среда, толкова по-бързо расте глобалната икономика.

Според прогнозите на "Бритиш Петролиъм" през следващите 20 години обемът на вредните емисии в атмосферата ще нарасне стремително и ще надхвърли допустимите нива. Тази тенденция ще бъде резултат от бурната промишлена дейност в развиващите се страни.

От битката за съкращаването на вредните емисии се отказва и главният борец за екология – Европейският съюз. Високите цени на енергоносителите и рецесията принудиха европейските политици да намалят строгите екологични стандарти и да оттеглят предложението за изплащането на компенсации за щетите, нанесени на природата от добива на шистовия газ.

Бъдещето на най-голямата икономика на планетата – американската, директно е свързано с вредните емисии: новата страница в нейната история е невъзможно да бъде написана, ако се откажем от шистовата революция, а тази революция на свой ред е невъзможна без увеличаване на добива и на отделяните вредни емисии.

Така че днес е невъзможно да се спре замърсяването на Земята, затова трябва да започнем да пестим за борбата с последиците в бъдеще. Страните, които са нанесли вреди на екологията, трябва да плащат данък за това. Събраните по този начин пари трябва да се използват за смекчаването на последиците от замърсяването след приключването на глобалната криза. Най-трудното е да се изчисли кой, колко и кога трябва да плати.

Колко струва парниковият ефект

За основа са взети няколко отдавна доказани факта. 50% от вредните емисии бързо се поглъщат от растенията и изчезват в горните слоеве на океана, докато 20% от тях остават в атмосферата в продължение на хиляда години. Останалите 30% се изпаряват със скорост от няколко процента за десетилетие.

Всеки 200 гигатона CO2, изхвърлени в атмосферата, водят до климатични щети, равняващи се на 0,5% от световния БВП. Еластичността на климатичните загуби не зависи от бъдещите равнища на БВП, производителността на труда и дори от техническия прогрес.

В тази връзка могат да бъдат формулирани пет показателя, които трябва да се използват, за да се изчисли прословутия данък върху екологичните щети: непосредственият обем на изхвърлени от всяка страна в атмосферата вредни вещества; времето, през което въглеродният газ се намира в атмосферата; дългосрочното влияние на вредните вещества върху природата; отношението на вредните емисии към настоящия обем на БВП на всяка страна; еластичността на климатичните щети – променлива, показваща с колко проценти се променят щетите при промяна на обема на вредните емисии с 1%.

Научното наименование на данъка, измислен от учените, може да се преведе като "коефициент на щети на околната среда". Той оценява разликата между прогнозираното благосъстояние на бъдещите поколения и хипотетичното ниво на благосъстояние, което би могло да бъде достигнато, ако планетата не беше замърсена.

В търсене на идеалната формула

Преминавайки от теорията към практиката, се сблъскваме с важен проблем. Главните "производители" на вредни емисии в момента са развиващите се страни. Ако взимаме данък върху всеки гигатон въглероден газ, отделен в атмосферата, започвайки от утре, тогава основният данъкоплатец ще са те.

Напълно разбираемо е, че развиващите се страни никога няма да се съгласят с това и до голяма степен ще бъдат прави. Богатите страни от ОИСР, които днес отделят значително по-малко CO2, замърсяваха планетата през последните 100 години, а днес, преживели вече индустриалната революция, са намалили парниковите газове и са си спомнили за екологията. Справедливото данъчно облагане върху унищожаването на планетата трябва да отчита и този фактор.

Глобален данък срещу квотите за вредни емисии

"Коефициентът на щети на околната среда" ще действа в две посоки: ще отчита бъдещите вреди, които ще нанесат със своята дейност развиващите се страни, и вредите, които вече са нанесли на природата развитите държави.

Това ще позволи на страните от ОИСР да участват в глобалната екологична касичка, ще намали данъчната тежест върху развиващите се страни и ще покаже, че плащанията за екощетите са общо дело. Освен това размерът на данъка, начисляван по този начин, ще доведе до това, че всяка страна ще плаща по-малко за квотите за вредни емисии, които развиващите се страни трябва да купуват днес. /blitz.bg