Още снимки:
test

Ген. Леонид Кацамунски: В “Монтерей”, като пием по едно вино, решаваме всички съдби!

25.01.2014 16.08

О. р. ген. Леонид Кацамунски е роден в Плевен. Завършва Юридическия фактултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Преди 10 ноември 1989 година заема ръководни постове в МВР. Бивш началник на Главно следствено управление и на Националната следствена служба /НСлС/. Работил е и като съдия и прокурор. В момента е адвокат, специалист в областта на наказателното право. Бил е официален кореспондент на България в ООН по превенция на престъпността.

Специално за „ШОУ” ген. Кацамунски, който е работил при 7 министри на вътрешните работи и е “сменил” 9 главни прокурори, разказва прелюбопитни истории от своята кариера и годините на прехода, на които е бил пряк свидетел.

- Ген. Кацамунски, последният скандал в държавата е, че има записи на Първанов и Румен Петков с Борисов - как се договаряли около формацията АБВ. Как ще коментирате? СРС-тата са били част от вашата кариера дълго време...
- Всеки има право да се среща с всеки! Важното е какво са говорили. Който има такъв запис, да го даде! Ненаиграли се хората на конспиративни методи – говоря за всички, които се занимават и коментират тази работа! Кой каквото каже, всичко е конспирация у нас! На мен ми се струва, че доста от хората са чели много криминални романи и затова са влюбени в теорията на конспирацията!

- Каква ще произтече от това разделение в БСП?
- Тези, които създават нови движения, след това със сигурно ще имат партии - щом не са съгласни със своята партия – да я напускат и да правят друга! Но, исторически погледнато, който се къса от голямата организация, винаги губи!

Този, който иска да обновява нещо, трябва да седи в своята партия! Който не се съгласява с ръководството и начина на действие на своята партия, да я напусне партията, тя не е негова тогава! Е, щом е много силен, да си създаде нова партия! Който и да е – Първанов, Станишев, който и да е! Това за мен е борба за власт! Няма ръководител, който да е обичан от всички! Но явно, че на някои егото е по-силно и търсят ниши! И явно, че те вътре в БСП не могат на намерят ниши за своите разбирания, другите не са с тях или много малко са с тях - там не могат да победят с вижданията си и излизат с друга визия. Не можеш обаче да кажеш: “Аз ще седя в партията, но ще правя друга листа за изборите!”…

Може би е хубаво за тези с егото да излязат от БСП, добре е и за БСП, и за която и да е партия! Сами да се изключат! Но това са партийни въпроси, аз не членувам в БСП.

- Как анализират в кръга “Монтерей” тези процеси?
- Те са ми приятели! Като пием по едно вино, решаваме всички съдби! Като има толкова хора да са изпростели, да си мислят така! То си е тяхна работа!

Скоро не съм ходил при тях. Но там няма хора, които искат да дойдат на власт. Ако някой го е страх, то си е за негова сметка! Това са възрастни хора като мен! Каква власт ще искам аз?!

- А не са ли кукловоди?!
- Кого мога да управлявам сега аз във властта?! Кой ме слуша?! Говорят глупости хората! Това е същото, като: “Има опасност да се върне комунизмът!”. Тоя народ се е побъркал! То, първо, не е имало комунизъм!

- Излезе официално, че Андрей Луканов е бил агент на военното разузнаване. Вие сте били близък с него някога...
- Работил съм за държавата, както и той е работил!

Агент, мошеник, крадец, раздавал куфарчета!...

Да! А Андрей, след като е раздавал куфарчета, защо самият той не си е взел куфарче?! Та неговото семейство сега е по-бедно и от моето, и от вашето, и от на тези, дето го критикуват! Той знаеше много добре, че от планово стопанство отиваме към пазарна икономика, защото беше много добър икономист. Имаше много добри и близки контакти със Запада. Посланици са го канили на гости. Обаче каквото и да каже вече някой, дори да се обоснове с документация, никой няма да му повярва. Защото митовете много трудно се рушат. Имал съм разговори с хора от Висшия съвет на БСП – и те не вярват! Викат: “Абе, има нещо!...”. Всеки има право да говори…

- Казвали сте ми, че вие сте причината Желю Желев да стане първият демократичен президент…
- Виктор Вълков беше първият министър на външните работи след 10 ноември 1989 г. През 1990 г. щяха да го избират за президент и ми се обади по ВЧ-то. Вика: “Ела да ядем по една шкембе чорба в “Балкан” /днес – хотел “Шератон”/, да се видим!”. Казах му: “Не се занимавай с тази политика!”. Той се съгласи: “Няма да се занимавам!”. Ако беше се съгласил, те щяха да го изберат!

Вълков щеше да бъде първият президент, а не Желю Желев

но той не се съгласи! Ние сме приятели с него много отдавна. С Виктор си ходехме по кръчмите, пиехме по някое питие, лафехме си...

- Вие като следовател и като адвокат сте си пили преди кафето и питието с доста интересни персони. Какви спомени пазите?
- И като адвокат, а и преди това, съм си пил кафето и с тези, как ги наричате вие - от групировките, седели сме, говорили сме… - това значи ли, че аз съм бил с тях?! Говорили сме си общи приказки. Казвал съм им, че са тръгнали по лош път, че срещу ръжен не се рита!

С Васил Урумов – Чико примерно бяхме много близки - душа човек! Много добър комарджия, то и това е професия. Но след промените влезе под кожата на Сугарев и дадоха пресконференция, че бил политически преследван. Започна да твърди, че Кацамунски, като шеф в милицията, е командвал България, а не Тодор Живков! Бил ми е агент, боготвореше ме! Обадих му се по телефона: “Чико, защо така?!...”. Но не му се сърдя - вече беше демокрация и всеки искаше да трупа дивиденти...

- Сядали ли сте с Васил Илиев, с брат му Георги Илиев?
- Васко лично го познавам, в Парка на свободата сме пили кафе с него. Георги Илиев беше по-терсене, по-агресивен... Хората ще кажат, че ми е разказвал какво върши... Не ме е питал нищо. “Шефе, какво става, как си?” - общи приказки. Вие, журналистите, ги наричате “подземни босове”! Какви босове?! В България нямаме такива! Може някой да е искал да прилича на американските, когато се е натрупвал капиталът, на италианската мафия... Глупости! Пълна профанщина! Ние ги направихме герои!

- Познавали сте се добре и с Илия Павлов…
- Илия Павлов беше много добро момче. Отрака се. Направи много голям бизнес. Много бях близък с него, с баща му бай Павел - също. Той от едно време беше в бизнеса с ресторантите. Илия беше много свестен човек. Първо в спорта, след това започна да учи, да се занимава с мениджърство, друго, трето, знаеше езици... Човекът се развиваше. Ходил съм му на гости. Той даже ме е викал да работя при него в “Мултигруп”. Викаше: “Акъл ще ми даваш, само ще седиш, за авторитет!”. Не се съгласих. После ме питаше кой да отиде там. Викам: “Твоя работа!”…

- С Емил Кюлев сте били колеги…
- Кюлев беше подчинен при мен в милицията. Мен и Емил Кюлев ме е викал при себе си. Никога не съм искал! Кюлев можеше да ми помогне, ако съм искал помощ, и пари ми е предлагал... Но не съм приемал.

Баща му - Сашо Кюлев, беше един от най-добрите специалисти по разкриване на убийствата. Бил е сирак по сиропиталищата... И после направо като “детето на полка” в милицията се развива.

Синовете му и двамата не можаха да станат някакви големи разузнавачи...

- Защо не отидохте да работите при новите капиталисти? Съмнително ли ви се виждаше?
- Не, не! Можех да тръгна по друга писта, да правя пари - просто не ме е влечал капиталът! Обичах си професията. Аз и като адвокат можех да направя много пари. Ако кажех на някого: “20-30 хиляди долара ми дай сега” - ще ми ги даде! Друг беше животът - по това време се натрупваше капиталът... Имаше мои колеги, юристи от МВР, които бяха по-амбициозни и законно си взимаха парите. Отидоха да работят към банки по събирания на вземания... Плащаха данъци по 1 млн. лева!

- Като шеф в милицията вие сте раздавали разрешенията за СРС-та - проследявания, подслушвания...
- Да, и много трудно съм ги давал. Това е скъпо мероприятие! На година не повече от 1000 такива случаи сме имали. Някои мислят, че преди поголовно е подслушвано всичко. Глупости говорят хората! Там, където се е налагало, сме подслушвали. Трябвало е да се съберат много доказателства и едва тогава да почнем да си играем със СРС-та!

- Когато бяхте шеф на Следствието, се възобнови процесът за убийството на папа Йоан-Павел Втори. Разкрийте нещо зад кулисите?
- Съгласих се да направим второ дело за убийството на папата с адмирациите на демократичните сили. Идваха при мен италианци - съдиите, които са водили преди това делото, какви ли не... Дадох им пълен достъп. Всички се съгласиха, че нямаме отношение към убийството, и си отидоха. И прекратихме процеса. Агджа е минавал през България – да, и аз знам, че е минавал. Колко пъти, в кой апартамент в Японския хотел е спал - ние знаехме! Тогава обаче политиката на държавата и на органите на сигурността беше да не се закачаме с терористични групи. Само да ги наблюдаваме. И ако някой направи анализ, ще види, че терористични акции в България нямаше. Докато в Гърция пукаше непрекъснато!

Та Агджа къде ли не е ходил! В Италия също е ходил! Италианските служби не знаят ли?! Аз знам, пък те не знаят - хайде де! На същото основание може да се каже, че италианците са убили папата! Грубо казано...

Само съсипаха този човек Сергей Антонов! Беше създаден мит около него!

ЦРУ даде пари на Клеър Стърлинг да напише книга.

Пълно мошеничество!

- Когато бяхте шеф на Следствието, трябваше да има напредък и в разследването на убийството на Георги Марков... Кажете нещо повече от официалните версии?
- И по убийството на Георги Марков няма нищо, че ние сме го убили. Толкова труд хвърлихме под мое давление да отговорим на изискванията, че може да има нещо... Нищо няма! Нямаме пръст в убийството! Кой го е убил, не мога да кажа. Пращах мои работници в Скотланд Ярд, и техните идваха тук, и си говорихме. Смеят се: “Ние нищо не можем да кажем, ако можете, кажете вие!”. Викам: “И ние не можем!”. Английската разведка да не е по-слаба от българската, защо не го разкрият?! Как аз, Кацамунски, ще го разкрия тук, в България?! И президентът Желев настояваше... Та убийството не е извършено в България, а в Англия - да бяха си го разкрили англичаните!

- Казвате, че нямате вкус към натрупване на вещи...
- По онова време не можеше да се забогатее. С една заплата как ще забогатееш?! Член на политбюро на БКП вземаше някъде към 900 лв., аз в милицията като шеф съм вземал някъде 700. От “Кореком” съм си взимал цигари, хубав алкохол. В чужбина командировъчните си съм ги харчил за хубави работи, не съм ги връщал, живял съм хубаво там... Кола не съм си купувал. Жена ми беше зъболекар във Велинград, работеше и държавно, и частно - бяха разрешили - и купи един москвич за 5-6 хиляди. Така си седеше в гаража. Не го карах, защото мен постоянно ме возеха шофьори. Бил съм постоянно на разположение. Хеликоптери ме взимаха. Не ми е трябвало. Жилище си взех със заем. Исках да си го изплащам, но жена ми ме накара, като напуснах МВР и получих 20-25 заплати накуп, да го изплатя. Ателието, където рисувам, си купих вече като адвокат преди 18 години за 7000 долара.

- Не обичате вещите, но не отричате, че сте били “по живота”...
- Поживял съм си добре. И сега не мразя живота като много други! Мразят и живота, и себе си! Не мразя никой! Пил съм си, всичко съм вършил на този свят, не мога да се оплача! Знаех нощните барове в София, ходехме с Джагаров, а той беше зам.-председател на Държавния съвет. Не съм се крил. С много хора съм общувал. Защо да се страхувам - да не съм вършил бели?! Нито преди, нито след 10 ноември 1989 година... Разни банди, които нашите ги разработват, понякога ги засичахме да си говорят за мен: “Видяхме “баровеца” в еди-кое си заведение, да знаеш...”. На другия ден ме вика шефът на тези служби и ми вика: “Ей, пак говорят за теб!”. Викам:

“Е..и им майката, нека говорят!”

Ако беше сега, щяха ме изкарат и мене бандит! Движил съм се между хората! Не съм ползвал охрана, и пищов не съм носил на задника си! Даже карта не съм имал понякога, защото ме познаваха дежурните офицери и ме пускаха. Генерал съм, а ни форма имам, ни пагони! Някакви пагони ми бяха дали, не ги знам къде са! Никога не съм обличал форма в живота си! Ни като полковник, ни като подполковник, никога!

- Кое ни пречи най-много днес?
- Лошото е, че много от хората обсъждат един или друг проблем, като изкарват на преден план чувствата си, сърцето си, а разумът... го няма! Така и анализи се правят на събития, така и вие, журналистите, си пишете, като първо започвате с емоциите, без да обсъдите реалността. Сигурно така е по-интересен животът?! Разликата между животните и човека е разумът! Нали това ни различава?!... Никога не съм тръгвал с чувствата. Така съм се научил. И като следовател, и като съдия, и като прокурор – през цялата си служебна кариера!

- Как успяхте да преживеете трагедията, която се случи с дъщеря ви Ани Заркова заради работата й като журналист?
- Като всеки родител…

- Не събрахте ли злоба и омраза, не отиде ли тогава разумът на заден план?
- Не искам да се връщам към това! Като случаите, когато питат майката, загубила детето си при катастрофа: “Какво сега?!”, а тя: “Искам смъртна присъда!”. Това са трагични неща! Това, което се случи с дъщеря ми, беше свързано с професията й. Има хора – умират! Такива задачи са изпълнявали! Даже съм я успокоявал тогава... Но това са лични неща, моля ви, не ме връщайте към тях!


Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА, БЛИЦ

Днес+

Коментирай статията


Последни от Интервю
09:10
Шкумбата: За пръв път като срещнах Любо Ганев, разбиваше през нощта вратата на къщата си с чук
09 ноември 2018 г.
19:20
Родителите на недоносени бебета трябва да вярват в децата си
04 ноември 2018 г.
12:28
Веселин Атанасов: В системата „Зелена карта“ се наблюдават огромни злоупотреби
09:33
Възможни ли са фалшиви новини, ако няма фалшива политика?
28 октомври 2018 г.
18:55
С милиони долари изкушавали Сергей Антонов и офицери от ДС, за да свидетелстват за „българска следа”
04 октомври 2018 г.
08:41
Застрахователите искат участие при изготвяне на новия договор в здравеопазването
24 септември 2018 г.
10:48
Смартфоните не означават цифрова грамотност
16 септември 2018 г.
11:27
Проф. Иво Петров: Най-новите методи подобряват прогнозата при инсулт на 90%
07 септември 2018 г.
11:11
Шофьорът на автобуса не помни нищо от катастрофата в Своге. Казва, че завил наляво, а не надясно
26 август 2018 г.
16:27
Александър Сано: Шофирането не е ала-бала, а е отговорност
28 юли 2018 г.
09:06
Проф. Николай Овчаров: С правилна политика общините могат да печелят от туризъм
16 юли 2018 г.
09:43
Огнян Златев: Нужно е решение за миграцията и за бюджета на ЕС преди европейските избори
13 юли 2018 г.
16:36
Д-р Елица Димова: Розетата не трябва да се използва като политически символ
05 юли 2018 г.
14:28
Проф. Георги Чобанов: Пътят на розата е българската отсечка от Модерния път на коприната
29 юни 2018 г.
10:06
Осман Октай: Призивът на ислямските терористи „Аллах акбар” вече е превзел кемалистка Турция
24 юни 2018 г.
08:56
Александър Кашъмов: GDPR не следва да бъде механизъм за репресия върху медиите
10 юни 2018 г.
09:18
Проф. Мария Славова: Бъдещето на дигиталната икономика е в образоването на учителите
24 май 2018 г.
08:58
Красимир Вълчев: Грешка е, че подвеждаща задача е в банката с въпроси за зрелостния изпит
08:54
Марин Марковски: Съдът беше тенденциозен по делото Йончева-Борисов
19 май 2018 г.
10:22
Йоханес Хан: Западните Балкани имат европейска перспектива
05 май 2018 г.
13:10
Членството в Еврозоната ще оскъпи живота с 2-3 стотинки
03 май 2018 г.
09:24
Таско Ерменков: Държавата трябва да бъде водеща при изграждането на АЕЦ „Белене“
01 май 2018 г.
15:13
Доц. Атанас Шопов: Априлското въстание ни направи политически субект на европейската карта
24 март 2018 г.
17:18
Явор Алексиев: В челото сме по емигрантски пари, но много млади не учат и не работят
08 март 2018 г.
08:32
Рашид бин Али ал Хатър: Катар е на първо място в света по износ на втечнен природен газ и се интерес

Най-четени от Интервю

Избор на редактора