Докладът за атентата в Кербала: Бойците ни гонели партийците на Саддам

България 22.01.2014 09:40

Петима български бойци можеха да бъдат живи и днес.
Тези изводи може да си направи всеки, който прочете доклада на Министерството на отбраната (МО) за атентата срещу българската военна база "Индия" в иракския град Кербала на 27 декември 2003 г. Документът е от 2004 г. и беше разсекретен в понеделник.
Преди злополучния ден чрез заповеди и разпореждания на различно ниво по йерархията е заповядано базата да бъде укрепена. На 13 ноември 2003 г., след като италианската база претърпява атентат с кола бомба, от Генералния щаб в София заповядват базите да бъдат укрепени, като се поставят допълнителни прегради и препятствия.
На 20 ноември 2003 г. командирът на българския контингент в Кербала подполк. Петко Маринов е отчел, че е поставена допълнително 375 метра бодлива тел, 480 метра тухлено-бетонна стена, както и траншеи и заграждения тип "бруно" и "джърси". Подобренията са инспектирани от полското командване, което е дало 85% сигурност на базата. Старши националният ни представител полк. Панайотов е отчел, че подстъпите към базата не са добре осигурени, оградите не са достътъчни и като цяло базата не е сигурна.
В доклада на МО е посочено, че вратата на лагера е била от винкелова конструкция и ламарина. В своя доклад командирът на батальона подполк. Маринов не е съобщил, че в базата има постоянно присъствие на 10-15 полски военни както и на
семейство араби с децата си

Докладвал е, че базата има 8 позиции за наблюдение и охрана, но реално погледнато те са били 6.
За първи път от толкова години става ясно, че българските военни са участвали в преки гонения на хора, партийни членове, близки и лоялни на бившия лидер на Ирак Саддам Хюсеин. В доклада на МО се посочва, че изпълнението по тези задачи е било затруднено, тъй като сме имали слабо разузнаване и малко информация на място. Издирване и залавяне на партийците на Саддам е осъществявано от 10 патрула в денонощие от по 10 военни - пеши и механизирани.
На 15 октомври 2003 г. се налага от София да бъде издадена заповед, която изрично забранява българските военни да участват в такива полицейски формирования. Въпреки това на 23 ноември 2003 г. командирът на батальона докладва, че наши бойци са участвали в залавянето на местен шейх. Началниците не са открили заповед, която да позволява на командира да поставя на бойците си такава задача. Той обаче не е бил санкциониран за това своеволие.
На 25 ноември командирът на бригадата, в която е и нашият батальон и която е под полско командване, предлага на българските командири да преместят базата си в лагера "Кило", а в "Индия" да остане малка част за охрана.
Комисията е констатирала, че командирът на батальона не рядко е отказвал да се подчини на разпорежданията на старши националния представител, който е и с по-висок чин от него. В батальона са били допуснати и няколко "тежки произшествия, за които не са открити документи за адекватни дисциплинарни мерки".
В доклада на командира за самия инцидент е посочено, че когато на 27.12.2003 г. камионът-цистерна тръгнал към базата, двама от постовите започват да стрелят. Камионът достига базата за 20 секунди. В кабината му е имало двама или трима теротисти. Единият е стрелял с автоматично оръжие. Независимо от открития по него огън от българските бойци, машината достига до тухлената ограда на лагера - на около 8 метра от основната сграда.
Частта на доклада за оценката след атентата описва как всички са работили задружно, за да ликвидират последствията от атентата. Посочено е, че психологът на контингента Алексиев е успокоявал бойците и им е оказвал първа помощ. Негови колеги разказаха обаче пред "Труд", че именно на него е трябвало да му оказват психологическа помощ. Подробно е описано и с какви въздушни транспортни средства са евакуирани ранените, в кои градове и в кои болници.
Докладът продължава с отчет на коя минута кой от военните зам.-министри е уведомен. Кога те са влезли в сградата на министерството. Кога е направено първото съобщение. Подробно е описано и кои политически фигури в кои телевизии са участвали. След това се посочва как е организирана траурната церемония.
Докладът се състои от 50 страници, като 8 от тях са с анализи и препоръки.
С по-тъмен шрифт в документа е посочено, че "охраната и отбраната на българските бази, където постоянно е разположен български контингент, включително и изградените към тях инженерни съоръжения, е национална отговорност и пряко задължение на българския командир".
Подборът на кандидатите за контингента е извършен на основата на заповед от май 2003 г. Подадени са 753 рапорта. От тях годни за мисията остават 557 души. 46 се отказали. Последвал е нов подбор. Предложени са длъжности на 495 военнослужещи. От тях се отказват 35 души. За района на мисията заминават 460. Недокомплектът е от 10 души.
Един от изводите на специалната комисия е, че към май 2003 г. България не е разполагала с формирани и подготвени щатни военни формирования за операции извън страната.
Констатирана е недостатъчна разузнавателна информация за терористичните групировки към декември 2003 г. На практика това се отнася общо за т.нар. тогава Коалиция на желаещите, т.е. не само за българския военен контингент. Едва от 18 декември 2003 г. контингентът ни в Ирак е започнал да получава информация, и то твърде обща, за наличие на потенциални заплаха.
Не са били взети конкретни мерки за засилване сигурността на българския контингент. Все пак имало констатация, че разузнавателната информация дава възможност да бъдат взети предварителни решения.
Посочени са слабости
и в координирането на действията между щаба на полската бригада и нашия батальон, който е в състава . Има извод за непълна оценка на обстановката около базата и на подстъпите към нея, изграждането на фортификационни съоръжения не е било пълно. Не са били изпълнени в пълен обем всички указания по защитата и охраната на базата. Не е имало достатъчен брой прегради и заграждения на всички подстъпи. Не е използван пълноценно инженерният взвод, наличната техника и свободния от задачи личен състав за усъвършенстване на инженерното оборудване около базата. Не са били отчетени огневите възможности на щатните оръжия - гранатометите РПГи СПГ и бронираните машини на пехотата.
Един от проблемите, които е констатирала комисията на МО е, че след инцидента трудно са намерени снимки и биографични данни за загиналите военни. Това дава основание да се създаде специален център, който да съхранява информация за военните, докато са в мисии. За всеки случай.
На 20 февруари 2004 г. членовете на Съвета по отбрана (съвещателен орган към военния министър) са обсъдили доклада и останалите материали. Те са стигнали до извода , че не е намерено виновно поведение в нито едно длъжностно лице, на което да бъде вменена дисциплинарна отговорност за атентата на 27 декември 2003 г. /trud.bg

CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827