"Политиката? Тя влиза в моя живот, когато не мога да се прибера вкъщи. Разбирам човек да протестира. Но как може да докараш хора от цяла България и те да не знаят за какво идват! Да задръстиш цяла София с автобуси. А и изхвърлените знамена след края... Беше шокиращо."

Така оценява обществените събития в последните месеци у нас доц. Ивайло Кортезов от Института по математика на БАН. Той самият влезе в устата на медии, будни граждани и политици със задачата, която предложи на ученическия турнир "Иван Салабашев" миналата седмица. В нея второкласници и третокласници трябваше да сметнат колко кебапчета са получили жителите на една махала, закарани на митинг. Същите хора получили знамена, част от които изхвърлили, а останалите занесли в махалата си (виж задачи на доц. Кортезов в картинките).

Математикът чешит има и други интересни задачи. Колегите му обаче вече се шегуват, че отсега нататък ще правят условия само с ябълки и круши. И бонбони да напишели, щяло да има критици - сладкото разваля зъбите. Иначе доц. Кортезов обичал кебапчета само като малък. Децата му (цели 3 на брой) обаче са фенове на родния деликатес от кайма.

Какъв им е проблемът с тази задача на хората, коректна е, коментирали всички деца, които трябвало да я решават. Всеки знае какво е кебапче, но крем брюле би ги объркало, обяснява още 44-годишният учен.

В момента пък той се чувства объркан от атаките срещу него. На стената си във фейсбук написал: човек в живота си трябва да се старае да максимизира в дългосрочен план функционала на човешкото щастие.

Функционалът е числов израз на някаква ситуация. "Това трябва да ни е целта в живота, но понякога го забравяме. Това е и пътят към щастието."

Доц. Ивайло Кортезов от 4-и клас тръгнал по олимпиадите по математика. Заслуга да избере математиката за свое бъдеще била на човек, който замествал само 2-3 часа в училище. Иначе беше заместник- директор - г-н Гебрев, спомня си математикът.

Този учител му предложил да кандидатства в НМГ - сегашната Национална природо-математическа гимназия. Влязъл и в Немската, но предпочел математическата. Харесал сградата и обстановката и решил, че това е неговото място.

Като отишъл с колелото да види резултатите обаче, не се намерил в класирането. Изненадал се, бил убеден, че поне горе-долу се е справил със задачите. Тъкмо си тръгвал, когато с периферно зрение видял името си на най-горния ред. Имал късмет да попадне на двама чудесни преподаватели - покойния Любомир Давидов и Боянка Савова, която продължава да е негова сътрудничка в конкурса "Черноризец Храбър".

Както казва доц. Кортезов, в класа се събрали няколко прасенца.

Когато е едно, трудно наддава, защото няма конкуренция. Когато дойде второ, двете вече се борят за храната. Надпреварвали се с амбициозния си съученик Драгомир Пейков.

Кортезов е носител на 2 златни медала от балканиади и 2 сребърни от международни олимпиади, провели се през 1986 и 1987 г. Тогава България се е класирала на 7-о място в света. Завършил е математика в Софийския университет и едновременно с това специалността учител по математика. Средният му успех от изпитите на двете е 5, 97.
Завършил е и университета "Пиер и Мария Кюри" в Париж. Направил е докторантура в Института по математика в БАН.

Една година имал научна работа и в Канада, но се върнал. "Усещам, че съм създаден да работя с деца и децата също го усещат.

Не мога да живея, ако не преподавам. Парите не са всичко."

Младият учен подготвя децата за състезания от 2001 г. В началото е предимно с ученици от 9-и клас нагоре, където "математически нещата са по-интересни". Било и по-спокойно, защото родителите по-рядко се месят. Майките на малките казвали: каква е тази задача, аз не мога да я реша, та детето.

Мозъкът е мускул. Ако не го използваш, той закърнява, казвал акад. Петър Кендеров, доайенът на математическите състезания. Доц. Кортезов се шегува, че изпитал тази мъдрост на собствен гръб. Почувствал го в края на казармата. Усетил се безпомощен пред задача, която сега би решил за 10 секунди. "Децата са с гъвкави мозъци. Математиците затова сме деца. Няма как иначе".

Пътувал е с отбори по матемака 9 пъти на балканиада, от които 6 като ръководител на младежкия отбор (до 15 години и половина) и един път като заместник-ръководител.

Като лидер децата му спечелили 11 златни, 20 сребърни и 3 бронзови медала, като заместник - 2 златни, 2 сребърни и 2 бронзови.

Заедно с Ирина Шаркова е водил деца в Непал. И четиримата ученици тогава грабнали златни медали. Били натоварени с огромни купи, които трябвало да докарат до София с 4 полета. Трябвало да ги разглобяват и сглобяват на всяко летище заради проверка за наркотици.

Купите сега се пазят в Софийската математическа гимназия - отборът бил оттам. Ученият твърди, че в Непал се заредил с положителен заряд от хората, които са бедни, но щастливи. За разлика от нас, на които усещането за щастие все ни бяга.
Хобито на математика са езиците. Създал е състезанието "30 задачи на 30 езика" през 2006 г. и всяка година го организира. През последните години турнирът се провежда през септември в Созопол. По-големите деца го обожавали. Участвали отбори от Чехия, Румъния, Гърция и Русия.

Дават по 30 задачи на различен европейски език, няма превод. Отборите нямат право да ползват нито компютър, нито речници. Може да им помогне само съобразителността. Улеснението е, че има 5 предложени отговора. Те трябва да познаят и езика, и верния отговор. Доц. Кортезов подбира задачите за състезанието. "Хората ще кажат, че това е поредната ми идиотия." Всъщност ученият "опитомява" задачите, помага с подходяща лексика.

На турски, който по принцип е труден за учениците, най-малкото общо кратно е ен кючук ортак кат.

Дайре пък какво е?

Много просто - окръжност

Всъщност доцентът говори свободно английски, руски и френски. Чете румънски, полски, испански, италиански, гръцки. Може да говори и тези езици, но му трябва време за настройка. Разбира задачите на 34 европейски езика.

"Децата обичат интересните задачки. Не мога да се въздържа, когато ми дойде добра идея", казва ученият, според когото реакцията на неговата задача с кебапчетата била на алергизирани от живота хора. /24chasa.bg