"Само ние знаем, че се водим село, иначе сме си квартал към Стойките, никой не ни смята за отделно населено място", казва 80-годишният Димитър Яръмов.

Той реално е жител на село Водата, ако се гледа строго бюрократично. Несъществуващото село е на 4-5 мин път до центъра на село Стойките и буквално се слива с него. То обаче има отделен пощенски код и ЕКНМ (Единен класификатор на населените места) в България. Въпреки многото административни реформи в последните десетилетия двата му белега за отделно населено място си остават.

"През 70-те години имало един кмет на селото. Стефан Киряков внесъл предложение в Общинския съвет в Смолян и тогава Водата и Гращица започват да се водят села, но само на документи. Не знам какви са му били мотивите тогава, за да прокара това решение, но е факт. Дори по длъжност се водя кметски наместник на Стойките, Водата и Гращица. Де факто имаме три населени места, но реално две от тях нямат население, нито собствена територия. Всички се водят население на Стойките, само местните условно си знаем от къде до къде е Водата", казва Георги Георгиев, управник на Стойките. В паспортите на хората от Водата пише, че са жители на Стойките.

"Преди години решиха да пуснат и улици с имена в Стойките. Тъкмо си бяхме изкарали сегашните лични карти, където не пише улиците, и ни караха да си ги вадим наново, но възроптахме и не се наложи да плащаме два пъти", казва Маруда Кирякова, която е жител на несъществуващото Водата.

"Въвеждането на улици отново е довело до безобразия с двете села, които се водят на книга, но всъщност са квартали", казва наместникът Георгиев. Така вилата на бизнесмена Ветко Арабаджиев се води на улица "Карлък" №1, а номер 2 и 3 на същата улица са чак в село Гращица, което е на 4-5 км. По време на строителния бум между вилата на бизнесмена и "Карлък" №2 се издигнали още постройки, включително и параклис, но номерата не били променени.

Красивият параклис е един от общо 11-те накацали на хълмовете над селото. "Стягаме строеж на 12-и поред в село Гращица. Един от жителите ни, англичанката Хелена Дейвидс, ми каза: Не искам селото да е хамлет (в превод селце, колиби). За да стане вилидж, т.е. село, трябва да има църква. Според разбиранията в родината селото е село, когато в центъра му има църква, дори тя да е малка. В крайна сметка село ли е, махала ли е Гращица? Освен ул. "Карлък" има още една - "Елена Кущинарова", че дори и табелки с номера по къщите.

Селото е на 1400 метра надморска височина. През 70-те години Стойките е било с над 1000 души население, а само Гращица се обитавало от над 600 жители. Имали са стотици глави добитък, сега има само 4 крави. В момента населението на цялото село Стойките с двете несъществуващи села е общо 260 души, почти всички пенсионери.

Гращица постоянно обитават 8 души, а Водата - 6. Това, което отличава несъществуващите села, е, че между тях се появява мечка, която обитава района на селото. От местните най-възрастният жител е на 98 г. Макар и малко, има и бебета - тази година се е родило едно дете, а през 2012 и 2011 г. - по три.

Иначе хората с вили са много повече. Подходът към Гращица обаче продължава да е черен път. Разбити и неугледни са уличките и във Водата.

"Тук си е изпитание да изкараш зимата, вижте какви са стръмни уличките, сам разривам снега, иначе не мога да стигна до къщата си", казва Димитър Яръмов.

Като всяко село Стойките си живяло кротко и тихо до 70-те години с общо 5 махали - Гращица, Кайковска, Стойките, Мършавото и Водата. Тогава обаче започнал да се строи курортът Пампорово и тъй като е много близо, станало атрактивно за вили. Сега най-голямата махала от всички останали си няма име. Местните на шега първо я нарекли БОНС- Бивш окръжен народен съвет, понеже там се настанили предимно местни партийни големци.

При демокрацията там строи кой ли не и БОНС не отговаряло на истината. Стойченци измислили друго име - махала Глуховска, понеже там живели хора с тази фамилия. Жители на най-лъскавата махала са предимно бизнесмени като Тодор Батков, ексшефът на АЕЦ Йордан Костадинов, англичани, белгийци, германци, руснаци и дори занзибарец.
"Въпреки че сме 260 жители по списък, в селото има 600 къщи и над 350 апартамента.

Външните хора тук са много повече от местните. Всички те плащат данъци и ако поне малка част от тях оставаха в селото, да сме станали райско място. Най-тъпото е, че като кметство ни разглеждат само на жители, не се гледа колко пари се внасят в бюджета - данък сгради и такса смет. Ако се взимаше това предвид, щяхме да сме малка Швейцария", казва кметският наместник.

Той настоявал заради многото хора да се направи градоустройствен проект за Стойките, за да има заложени параметри как да изглеждат сградите, да има благоустрояване на улици и т.н. Това обаче не станало. С решение на Общинския съвет Стойките е едно от селата, заедно с Широка лъка, Стикъл и Гела с архитектурен код. Според него трябва да се строи с тикла, дърво, тухла, камък и вар, а височината на сградите е ограничена до 3 етажа и не повече от 12 метра. Минимално озеленените площи трябва да са 50%. Неговата цел е да се съхрани характерът на природата, гледките на ландшафта на разпръснатите махали в селищата. Подобен способ е приложен за планински села в Швейцария. /24chasa.bg