На всички ни е известна фразата „добрите хора имат ключ към душите на останалите“, затова всеки един от нас трябва да се замисли и да прави повече добри неща, колкото и да му е трудно в забързаното ежедневие.

Дон Мигел Руис автор на бестселърът „Четирите споразумения“ разказва за добротата. В Четвъртото споразумение писателят обяснява, че „При всички обстоятелства правете най-доброто по силите си – нито повече, нито по-малко. Но помнете, че най-доброто е променлива величина. Всичко живо непрестанно се изменя, така че най-доброто понякога ще е от високо качество, друг път няма да е толкова добро. Когато сутрин се събудите освежени и заредени с енергия, най-доброто ще е по-добро, отколкото вечер, когато сте уморени. То ще е различно, когато сте здрави и когато сте болни, когато сте трезви и когато сте пияни. Най-доброто ще зависи от това дали се чувствате щастливи, дали сте разтревожени, ядосани или изпълнени с ревност…“ Така авторът разисква смисъла на тази проста думичка- доброта.

Резултати от американско изследване посочват, че добрите дела удължават живота, но само ако хората ги вършат, водени от желанието да помогнат на другите, а не за собствено удовлетворение. Авторите на проучването са анализирали данни за случайна група от 10 317 студенти, дипломирали се през 1957 г. През 2004 г. изследваните лица били запитани каква доброволна работа са извършвали през последните десет години и колко често. Четири години по-късно 4,3 процента от участниците, които не били полагали доброволен труд и 4 процента от доброволците, помагали за собствено удовлетворение, вече били покойници. За сметка на това само 1,6 процента от хората, извършвали добри дела, водени от желанието да помогнат на другите, не били сред живите.

Успелите хора винаги търсят възможности да помагат на другите. Неуспелите винаги питат "Каква ще е моята полза?". Ето защо трябва да мислим позитивно, колкото и да ни е трудно и да се опитваме да правим добро, защото то ще ни се възвърне.