Йордан Василев е роден на 26 септември 1935 г. в Радомир. През 1948 г. семейството му е изселено от София. Завършва българска филология в Софийския университет.
През 1966 г. започва работа в сп. „Септември“. Бил е уредник в сп. „Литературна мисъл“ и сътрудник в Института по литература към БАН. Защитава дисертация „Иван Хайджийски в българската култура“.
Сключва брак с поетесата Блага Димитрова (1922-2003) през 1967 г. След промяната той е първият главен редактор на в. „Демокрация“. Народен представител във ВНС и един от 39-имата, които напуснаха парламента в знак на протест срещу приемането на конституцията. Отказва се от депутатството в средата на 36-ото НС. През юли 1993 г. и Блага Димитрова прекъсва мандата си като вицепрезидент заради несъгласие с политиката на д-р Желю Желев.
Автор на два тома „Това се случи пред очите ми“ за президентския мандат на Петър Стоянов. Втората книга излезе в края на май.


Много неща са се случили пред очите ви, г-н Василев. Какво виждате с тях днес?
- Хаос и каша.

Изкушихте ли се да отидете на сегашните протести?
- Веднъж. Краката ме болят, но отидох, за да се отчета пред съвестта си.

Ако бяхте млад и активен, какъв плакат бихте издигнали?
- Плакати не издигам. Преди 9 септември 1944 г. нямаше плакати. Това е социалистическа мода и не я възприемам.

Повторението на нашите революции ни кара да се обръщаме към миналото и да търсим обяснение за несполуките на прехода. Прочетох наскоро ваши думи от времето на гладната стачка на 39-имата. Казвате: „Не протестирам, за да ставам депутат.“ Спомняте ли си ги?
- Не. Но след 20 години мъки на моя народ и аз се връщам назад. И си мисля, че всичко е било планирано доста преди 10 ноември 1989 г., дори 90 процента от състава на първоначалния СДС. Почти всички от първото попълнение на СДС излязоха или сътрудници на ДС, или близки до БСП. Не излезе досие на Блага, на Едвин Сугарев и на още двама-трима.

Тогава не усещахте ли, че нещата са планирани?
- Когато го усетихме, ние с Блага се махнахме доста бързо от политиката. През 1993 г. Тя напусна вицепрезидентството, а аз - парламента насред мандата. Видяхме, че нас ни ползват като параван на неща, които се решават другаде.

Колко бяха идеалистите в СДС, които не гонеха кариера в ранните години на прехода?
- Всичките или напуснаха, или бяха отстранени. Сугарев не се занимава с политика. Занимаваше се с гладна стачка, за да помогне на народа си.

Но с тези гладни стачки той реално участва в политиката. Бяхте първият главен редактор на опозиционния в. „Демокрация“, когато хората се редяха на опашка, за да си го купят. Знаехте ли какво ви очаква?
- Никой не поиска моето съгласие да бъда главен редактор. Аз научих на улицата. Желю Желев и ръководството на СДС са го решили и ми казаха: „Нямаш право да отказваш!“.

И „Демокрация“ тръгна.
- С народни пари! Като казвам, че

бе народен вестник

Обясних на Желю, че никога не съм бил главен редактор. Работил съм във вестници на нисша длъжност. Но знаех, че за вестник трябват хора и пари. А пари СДС нямаше. Как се прави всекидневник без лев?! И има Господ! Вървя притеснен, а срещу мен - Кеворк Кеворкян. Пита на-право: „Какво са ти потънали гемиите?“ Разказвам му и той вика: „В неделя си при мен в предаването“. В понеделник - опашка на „Раковски“. По лев, по два, по пет, хиляди хора носеха пари.

С журналистите поне нямахте проблеми.
- По цял ден приемах и избирах. Назначавах ги за месец и след този срок трябваше да ми донесат публикациите си. Това решаваше дали остават.

Назначили сте и Волен Сидеров. Талантлив ли беше?
- Съзнавам вината си в този случай. Месец-два преди 10 ноември 1989 г. радио „Свободна Европа“ излъчваше невероятно умни анализи на положението у нас. Слушахме с Блага и когато ме направиха главен редактор, тя ме помоли да намеря умното момче, чиито анализи
слушахме. Намирам го и го назначавам. Възлагам му да направи анализ. Нищо!
Поръчвам му репортаж. Не може. Информация, най-елементарното нещо, което и ученик може да го направи! Нищо!

Е, как тогава се издигна до главен редактор?
- Питайте тези, дето го издигнаха. (В началото на 90-те Сидеров става главен редактор след решение на Издателския синдикат, който тогава се съобразява с всички решения на Националния координационен съвет на СДС - б.р.) Правеше и скандали по стаите. Колеги се опла каха:

Тоя човек е нетърпим!

Но не беше морално да го уволня, щом съм го поканил. Затова го помолих да си стои вкъщи и да идва само за заплата. Като не пише нищо, поне да не пречи на колегите. Проверих после - завършил бил фотографско училище и оттам - на работа в милицията във Враца. Разговаряли сме с Блага за случая. Някой му е пишел статии те, а ние клъвнахме въдицата.

Как си обяснявате днешното му амплоа?
- Разказът ми обяснява всичко. Той е нечий говорител.

Ако нещата са подготвени толкова отдалеч, това не означава ли, че вашите идеологически противници са много умни и прозорливи хора?
- Така е. Андрей Луканов беше изключително умен човек. Нека да не се лъжем. Един пример - шест месеца преди 10 ноември е измислил секретен курс по мениджмънт за партийни секретари на големи предприятия. Сега ви е ясно защо - за да се превърне политическата власт в икономическа.
С Луканов сме астрални близнаци. И двамата сме родени на 26 септември, само че той е 4 години по-млад от мен. Беше побелял и изглеждаше възрастен.

Голямата трансформация на властта стана, докато вие протестирахте. Наивни ли бяхте, за да не усетите какво се случва?
- Много наивни. И неопитни. Кой от нас се е занимавал с политика, с икономика. Аз съм завършил литература, журналистика и библиография. А един много умен икономист, който стана министър-председател, беше

мераклия да бъде депутат от БСП

но Луканов го пратил при нас. Това го знам от журналист, който бил при Луканов за интервю. Тогава влиза един човек и Луканов му казва: „Зная, че имате желание да работите за нас, само че ние ви определихме за СДС.“ Те значи определят кой да влезе в СДС! След няколко месеца човекът бе министър на финансите в правителството на Димитър Попов.

Говорите за Иван Костов.
- Да. Да припомня и друго. Преди местните избори през 1995 г. Публикуваха партийна книжка на Стефан Софиянски. Фалшива, разбира се. А двете заявления на Иван Костов за член на БКП не излизат никъде. Защо?

Може би не са запазени.
- Моля?!

Написахте два тома за президентския мандат на Петър Стоянов и подчертавате, че той е първият държавен глава, който не е бил комунист, не е кандидатствал в компартията. Смятате ли, че да бъдеш антикомунист е достатъчно, за да бъдат оценени способностите на един политик?
- Това е важна предпоставка. Акълът е решаващото, а Петьо достатъчно го има. Запознахме се през 1990 г., той бе в ръководството на СДС-Пловдив. Там ме поканиха на среща и „Бре, какво момче.“

Цитирате г-н Стоянов в книгата си: „Сини политици се сдружиха с бившите комунисти и грабят народа. Големите приватизационни сделки се печелят от бившите комунисти, а за „нашите хора“ остават комисионите и обвиненията в корупция“. Така е коментирал президентът синята приватизация. Кога СДС ще изживее своя катарзис за стореното през прехода?
- Синята приватизация беше извършена червения Костов. Единственото свястно правителство след промените е това на Филип Димитров. То започна решителни промени и затова го свалиха. Филип уволни 300 чиновници от Министерски съвет, защото не знаеха какво работят. След като го махнаха, на тяхно място назначиха 500 свои хора.

Имаше ли ревност между премиера Костов и президента Стоянов?
- Боже, Петьо и ревност?! Само това не. Отношенията им бяха не на емоционална, а на принципна основа.

Защо Стоянов не успя да възроди СДС, когато през 2005 г. бе избран за председател?
- Как да го възроди при тези скрити комунисти в ръководството, наречени седесари?

Може би сините избиратели не му простиха думите за разбитите авари? Или че прие подкрепата на царя в битката за втори президентски мандат?
- Подкрепа от страна на царя нямаше. Това е измислица!

Кой според вас доведе Симеон Сакскобургготски и кой излъга СДС, че царят ще го подкрепи през 2001 г.?
- Никой не е излъгал. Знаех, че царят няма да подкрепи СДС. Ако Държавна сигурност ви заплаши с живота на децата ви например, и вие ще се съгласите да им сътрудничите, нали.

Искате да кажете, че Държавна сигурност може би е успяла да вербува дори царя?
- С едно ще отговоря – по делата им ще ги познаете.

Един от националните ни комплекси е липсата на дисидентство преди 1989 г. Защо нямаше несъгласни с властта?
- Защото никъде другаде не е имало толкова свиреп комунизмъм. Между 20 и 30 хиляди души интелигенция бяха избити непосредствено след 9 септември 1944 г. А по българските села и досега има уплаха и всички гласуват за комунистите. И досега! Страхът е голяма сила.

Упрекват писателите, че след като падна Тодор Живков, нямаше какво да извадят от чекмеджетата.
- Това е нагла лъжа!

Имаше купища ръкописи

на Константин Павлов, на Радой Ралин, на Блага и на много други. Коста Павлов, когото 20 години не го печатаха, нямал ръкописи. Хайде, де! Той непрекъснато пишеше.

Вярно е обаче, че някогашната власт ухажваше писателите, интелигенцията. Някои печелеха добре.
- Който искаше, печелеше. Един ден пристига вкъщи нашият съсед Камен Калчев, председател на Съюза на писателите. Той живееше на ул. "Любен Каравелов“, ние - на ул. Паренсов“. Идва и предлага на Блага месечно да получава пари срещу заявка да напише нещо, което той намекна, че не е речено да го напише. Блага отвърна: "Имам достатъчно ръкописи, издайте ги, не ща нито лев в аванс.“
Димитър Димов пък е ставал 4 ч. сутринта, защото от 8 ч. имал лекции. Той е професор по ветеринарна медицина. Каквото напише от 4 до 7 ч. - това е. Когато е направил нещо интересно, се обаждаше на Блага към 7-7,30 ч. Той я уважаваше.

Да поговорим за Блага Димитрова. Нерядко сте споменавали за нейната финост и тактичност. Как тази благородна жена призова да изсъхнат ръцете на тези, които подписаха конституцията?
- Ще ви отговаря с въпрос. А сега не протестират ли срещу същата конституция?

Идеална двойка ли бяхте?
- Да кажат хората. Не ни беше лек животът. Аз бях безработен, станах и фотограф, за да не ми купува Блага цигари. Пет години след като се оженихме, тя заболя от рак. Повече от месец стоях с нея в раковата болница, като лекарски син бях медицинска сестра, санитар, всичко. След операцията 14 дни бе в реанимация. Ако ми кажете, че не може да се издържи на безсъние 14 денонощия, ще ви отвърна - може.

След 1989 година развалихте ли приятелството си с някого?
- Аз - с никого. И на Стефан Продев, когато той бе главен редактор на „Дума“, а аз – на „Демокрация“, на една книга му написах посвещение: „Политиката не трябва да разваля приятелства“.
Блага също не развали отношения, престанаха да я търсят тези, които смятаха, че е изневерила на младежките идеи. Беше й мъчно. По време на войната

тя е била ремсистка

след войната три пъти са я канили в партията. Тя три пъти казва „Не“. След 10 ноември пуснаха лъжата, че била изключена от БКП и възстановена.

Измъчваше ли се, когато трябваше да вземе решението да напусне „Дондуков“ 2?
- За една нощ го е взела със страшна решителност. Сутринта ми подаде лист, на който бе написала: Оставка. Викам: „Блага, не е ли рано?“ Тя каза: „Много е късно, котчо.“ Ние си казвахме котчо и котано. Обръ щението дойде от една наша любима песен на Булат Окуджава „Чёрный кот“. По-късно, като станахме приятели с Булат, той ми каза, че песента е подигравка към Сталин. Но ние вече бяхме свикнали с обръщенията.

Някои от красивите и талантливи български поетеси като Елисавета Багряна или Дора Габе са и суетни. А Блага Димитрова? Имаше ли своите женски капризи?
- Тя беше оперирана от суетност. Бе търпелива и лишена от капризи.

На първите избори за Велико народно събрание вие успяхте да сразите самия ген. Добри Джуров в мажоритарен дуел в Троян. По този повод Блага Димитрова е написала закачлив, но трогателен стих: „Браво на Троян, че избра не лампаз, а панталона съдран на моя Йордан.“
- В кампанията аз не казах лоша дума за Джуров. Той не умеел да говори. На събрание в голямо троянско село генералът прочита от едно листче десетина думи и започват въпроси. Той посочва адютанта, който да отговаря. След час-час и половина един нашенец става и пита: „Г-н генерал, ние вас ли ще избираме или адютантите?“ В това село аз спечелих с 80%.

А Блага Димитрова как прие своята загуба тогава от актьора Васил Михайлов?
- С голяма радост, че аз спечелих. Тя беше невероятен човек.
Таня ДЖОЕВА, pressadaily.bg