Православната църква отбелязва на 17-ти юли паметта на Света Великомъченица Марина.

Света Марина е живяла през ІІІ веки е дъщеря на езически жрец от Антиохия. Марина приема християнството още на 12-годишна възраст, но понеже в Антиохия и близките околности нямало свещеник, който да извърши светото тайнство "кръщение", тя останала непокръстена, а Кръщението се превръща в нейно съкровено желание. Тъй като отказва брак на управителя на източните римски провинции Олибрий, той започва да я преследва и измъчва и накрая я посича с меч. Св. Марина често е изобразявана като победителка на дявола.

Казват, че Светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия. В много от църквите и манастирите, които носят нейното име има лечебни води, особено силни в деня на Света Марина – 17-ти юли. Този празник е известен и като Горещници и продължава 3 дни.

В Странджа, Родопите и по поречието на река Струма светицата е известна като господарка на змиите и лечителка на ухапаното от тях. Пещерата е най-големият култов център на Светицата в Югоизточна Тракия. Хора от близки и далечни селища посещават мястото за поклонение. Входът на пещерата е на юг, а в източната част има отвор, през който в Деня на Света Марина моми и ергени са се провирали в миналото за здраве. Женените не минавали от там, тъй като според поверието дупката щяла да ги затисне. Основното вярване, свързано с пещерата, е в лечебната сила на капещата от стените й вода. Света Марина се почита и като покровителка на брака, водите и Южното Черноморие.

Храмовият празник на митрополитския храм "Света Марина" в Пловдив църквата отбелязва всяка година на 17 юли. Тази година Свещените одежди и икона с лика на Света преподобна Петка от румънския град Яш пристигат в храм "Света Марина" специално за празника. Светините ще останат за поклонение в храма "Света Марина". В 9 ч. в храм "Света Марина" ще се отслужи празнична архиерейска света Литургия, възглавена от Негово Високопреосвещенство митрополит Теофан, епархийския архиерей - Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, и митрополити - членове на Светия Синод на БПЦ, епископи и свещеници. /БГНЕС