Намесата на САЩ във вътрешните конфликти на другите страни може да стане неефективна. Тези опасения изрази известният американски геополитик Збигнев Бжежински, коментирайки в интервю ситуацията в Сирия. "В най-добрия случай това ще нанесе ущърб на нашия авторитет", смята експертът.

В миналото Збигнев Бжежински беше съветник на американския президент Джими Картър по националната сигурност. Днес той е консултант и член на УС на Центъра за стратегически и международни изследвания, а също така старши професор в Училището за перспективни международни изследвания към университета Джон Хопкинс. Интервюто с него е взето от главния редактор на американското списание "Нешънъл Интерест" Джейкъб Хелбрун. То е публикувано и в днешния брой на водещия руски вестник "Российская газета".

Въпрос: Администрацията на президента Барак Обама вече пет години е на власт в САЩ и днес Вие заявявате, че Западът се заел с "масова пропаганда". Наистина ли Обама беше въвлечен в сирийския конфликт заради своята прекалена слабост и неумението да запази статуквото? Какво се случи с президента Обама и защо ние се озовахме в това положение?

Збигнев Бжежински: Не мога да се занимавам с психоанализа, нито с преразглеждане на историята в какъвто и да било вид. Без съмнение ние се сблъскваме със сложен проблем, но в цялата тази история има тъмна страна. Просто помислете върху избрания момент. В края на 2011 в Сирия започна въстание, предизвикано от сушата и подстрекавано от две добре известни в Близкия Изток автократични държави - Катар и Саудитска Арабия.

Американският президент незабавно направи изявление, че Башар ал Асад трябва да си отиде, очевидно, без да направи нищо конкретно, за да стане това факт. По-късно през пролетта на 2012 - впрочем в годината на изборите - в една разобличителна статия в "Ню Йорк Таймс" от 24 март 2012 се казваше, че ЦРУ под ръководството на генерал Дейвид Петреъс започва мащабна кампания, имаща за цел да подкрепи Катар и Саудитска Арабия и по някакъв начин да ги "обвърже" с Турция във връзка с предприеманите действия. Беше ли това стратегически ход? Защо ние всички изведнъж решихме, че Сирия трябва да бъде дестабилизирана и нейното правителство свалено? Някога това беше ли обяснено на американския народ? Защо през втората половина на 2012 и особено след изборите вълната на конфликта се преобръща в някаква степен срещу бунтовниците. И става ясно, че не всички от тези бунтовници са такива "демократи". В резултат започва преразглеждане на цялата политика. Смятам, че тези неща трябва да бъдат обяснени, за да разполагаме с по-задълбочено разбиране на това, каква именно е целта на американската политика.

Въпрос: Исторически ние често сме помагали на бунтовническите движения: пример за това са Никарагуа, Афганистан и Ангола. Ако Вие сте неоконсерватор или либерален ястреб, Вие ще заявите, че всичко това се свежда до оказването на помощ на сили, свалящи диктатор. Тогава кое е лошото в намесата по хуманитарни причини?

Збигнев Бжежински: По принцип няма нищо лошо в намесата въз основа на този принцип. Но аз смятам, че преди да се действа, трябва да се оценят всички произтичащи от това рискове. В Никарагуа рисковете бяха сравнително малки, имайки предвид доминиращото положение на САЩ в Централна Америка и отсъствието на сериозен достъп до тази страна на съперниците ни. Що се отнася до Афганистан, предполагам, че ние сме знаели, че могат да възникнат проблеми с Пакистан, но трябваше да го направим заради събитията от 11 септември 2001. Но ако става дума за мен, дадох следния съвет на тогавашния министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, когато той се консултира с мен и няколко други експерти относно решението да се навлезе в Афганистан. Моят съвет беше следният: да се отиде там, да се "изчистят" талибаните, а след това да се изтеглим. Смятам, че проблемът със Сирия се състои в това, че тя потенциално може да окаже дестабилизиращо въздействие с далечни последици. По-конкретно трябва да се има предвид уязвимостта на Йордания, Ливан, възможността Ирак наистина да стане част от по-широк конфликт между сунити и шиити и че може да възникне сериозен сблъсък между нас и иранците. Смятам, че залозите са високи и ситуацията е далеч по-малко предсказуема и без съмнение не се подава на ефективно удържане в границите само на Сирия с помощта на американската сила.

Въпрос: Не ставаме ли фактически свидетели на забавена верижна реакция? Мечтата на неоконсерваторите, когато те стъпиха в Ирак, се състоеше в създаването на "ефекта на доминото" в Близкия Изток, в условията на който ние можем да сваляме един след друг режимите. По същество така изглежда мрачният сценарий на тази мечта.

Збигнев Бжежински: Да, подобно нещо е възможно. Те се надяват, че в някакъв смисъл Сирия би могла да компенсира това, което първоначално се случи в Ирак. Но, според мен, ние трябва да имаме предвид факта, че в този конкретен случай регионалната ситуация като цяло се характеризира с по-голяма нестабилност, отколкото в момента на навлизане в Ирак, и тези, които са вземали това решение са се подали на влиянието на идеята, споделяна от някои десни в Израел, че на стратегическите планове на Израел в най-голяма степен отговаря дестабилизацията на положението във всички страни - негови близки съседи. Мисля, че тази идея представлява дългосрочна формула за катастрофално развитие на ситуацията за Израел, защото неин страничен резултат, ако тя се осъществи, ще бъде загубата на влиянието на САЩ в региона, при това Израел в крайна сметка ще остане сам. Едва ли това е добро за Израел и смятам, че това със сигурност не е добре за нас.



Въпрос: В едно от своите интервюта, според мен, по телевизия MSNBC, Вие споменахте възможността да се проведе международна конференция. И в момента ли смятате, че това е разумният подход, който Америка трябва да се стреми да осъществи, за да привлече Китай, Русия и останалите страни в усилията си за постигането на някакъв мирен край на тази гражданска война?

Збигнев Бжежински: Мисля, че ако ние трябва да решаваме този въпрос един на един с руснаците /което според мен, сме принудени да правим, защото те са отчасти въвлечени в тази ситуация/ и ако ние го правим, опирайки се основно на бившите колониални държави в региона - Франция и Великобритания, които са ненавиждани там, то шансовете ни за успех не са чак толкова големи, както в случай, ако ние по някакъв начин въвлечем Китай, Индия и Япония, които са заинтересувани от по-стабилен Близък Изток. Това в някаква степен е свързано с предишния въпрос, който вие повдигнахте. Тези страни с общи усилия биха помогнали за постигането на компромис, при който поне външно няма да има победител, но който може да ни даде това, което под различни форми предлагам повече от година, а именно: че в Сирия трябва да се проведат избори с помощта на международната общност, в които да участват всички желаещи. Това в определена степен ще помогне на Асад да съхрани честта си, но може да доведе де факто до споразумение, че той ще остане на власт до изтичане на своя мандат през следващата година, но няма отново да издига своята кандидатура.

Въпрос: Обама определено не беше ентусиазиран от изпращането на оръжия за сирийските бунтовници, но той поръча на Бен Родс да съобщи официално за това. Как смятате, колко хлъзгав е този път? Смятате ли, че ние се движим в посока още по-голяма американска намеса?

Збигнев Бжежински: Боя се, че ние се движим по посока неефективна американска намеса и това е даже по-лошо. Има обстоятелства, при които намесата не е най-добрият, но не е и най-лошият изход от положението. Но това, за което ние говорим, означава, че ще увеличим обема на нашата помощ за най-неефективните сили от всички, които се бият с Асад. Така че в най-добрия случай това ще нанесе вреди на нашия авторитет. В лошия - ще доближи до победата тези групи, които са по-враждебно настроени към нас, отколкото Асад. До ден-днешен не разбирам - това се отнася към моя първи отговор - защо ние решихме през 2011 или 2012 /по случайност това съвпадна с годината на президентските избори/, че Асад трябва да се ходи.

Въпрос: Отговорът, който Вие дадохте за Израел, беше доста любопитен. Мислите ли, че в случай, ако в региона започнат още по-сериозни вълнения, придружени от намаляване на американското влияние, тогава Израел ще види възможност да укрепи постигнатите успехи или даже да се прицели към по-радикални задачи, особено ако се разтърси Йордания?

Збигнев Бжежински: Знам към какво клоните. Мисля, че в близко бъдеще това може да доведе до укрепването на "непревзимаемата крепост Израел", тъй като никой няма да стои на пътя й. Но преди всичко това ще бъде кървава касапница /която по различен начин ще засегне хората/, при това Израел също ще понесе значителни загуби. Въпреки това, десните ще смятат, че това е необходимо за оцеляването.

Но в крайна сметка регион с такова равнище на напрежение не може да бъде контролиран, даже ако Израел се опита да направи това със своето ядрено оръжие. Това само ще се обърне срещу Израел, както се обръщаха срещу нас някои от нашите войни, само в още по-голям мащаб. Този стремеж ще доведе до загуби, апатия, умора, деморализация, до емиграция на най-добрите и прогресивни представители на обществото, а след това ще провокира някакъв катаклизъм, същността на който сега не може да бъде предсказан, защото не знаем кой, кога и с какви възможности ще разполага. Освен това Иран е съвсем на близо. Вероятно той разполага с определен ядрен потенциал. Да предположим, че Израел приключи с този проблем. А що се отнася до Пакистан и останалите страни? Идеята, че даже много силна и мотивирана страна, но с население само от шест милиона души, може да контролира цял регион - е неадекватна мечта.

Въпрос: Мисля, че това ще е моят последен въпрос, ако Вие смятате, че можете да говорите на тези тема. Вие сега сякаш сте на банката на опозицията. Сред представителите на интелигенцията и в медиите ние чуваме преобладаващите гласове на либералните "ястреби" и неоконсервативния масов ентусиазъм, морализаторския призив за действия в Сирия, основаващ се на емоциите. Как мислите защо даже след фиаското на иракската война дискусиите на тема външна политика остават доста едностранни в Америка?

Збигнев Бжежински /смеейки се/: Мисля, че Вие знаете отговорът по-добре от мен, но ако мога да споделя следната теория: Америка е добра страна с висока мотивация. Тя се ръководи от благи подбуди. Но това също така е страна с крайно опростенческо разбиране на нещата в света, с все още голяма вяра в своите възможности да доминира, при необходимост с помощта на сила. Смятам, че в трудна ситуация опростените решения, предложени или от демагози, или от хора, които са умни само когато дават съвети по отделни аспекти на ситуацията - това е нещото, с което хората могат да бъдат омаяни. Допускайки, че още няколко военни кампании ще достигнат желания резултат и че това ще бъде победа в името на правото дело, но нямайки пълно разбиране за скритите трудности, които ще ни засмучат все по-дълбоко и по-дълбоко, в крайна сметка ние ще бъдем въвлечени в голяма регионална война, при това този регион ще бъде даже по-враждебен за нас в сравнение с днешното отношение на много араби към нас. Това ще се превърна за нас в катастрофа. Но средният американец, който в действителност малко се интересува от световните дела, няма да разбере тези рискове. Нашата страна е страна с благи намерения, но с лоши знания и при това не дотам изкусна в международните въпроси. /БГНЕС