Иван Костов се оттегли от председателският пост на ДСБ и от „политиката“. Кандидат членът на БКП и политикономист, обаче не изневери на себе си и отново даде ясно послание - „Най-добре единно дясно, но без ГЕРБ и без......“. Не, че ГЕРБ са оригинална дясна партия, но са най-мощния продясно деклариран ресурс в България, а и член на ЕНП.

Винаги Иван Костов е убивал дясното. Той е всепризнат зомби на синята идея. Затова го мразят толкова силно и толкова много хора, въпреки управленските му познания и качества. Като се почне от поста му на министър на финансите в коалиционното правителство на БСП и СДС и се стигне до прогнозите му за съществуването на появяващите се продесни субекти в България.

За НДСВ казваше, че не може и не бива СДС да управляват с тях през 2001, защото НДСВ ще просъществува 6-8 месеца. Хората на царя управляваха два мандата България. За ГЕРБ прогнозираше, че ще изкара две години и макар в началото да ги крепеше заради постовете, които му дадоха по-късно, когато трябваше да бъде коректив се изметна и отиде при Доган и Станишев.

За СДС, какво да си спомняме. Иван Костов не само цепеше СДС и екзекутираше всички централни и местни лидери, които му опонираха, но най-нагло направи и опит да подмени идеологията на СДС. От народна партия да я направи християндемократическа партия. В края на краищата СДС не влезе в парламента и Костов рахатяса. А това, че и той не е в Народното събрание, не топли никого и колкото по-бързо бъде забравен и нечуван, толкова по добре. Но по всичко личи, че ще продължат опитите му да манипулира дясното, чрез ходове, с които обслужва лявото.

Това е политическата философия. Това е индулгенцията му.

Сега и във Варна, Костов подкрепя корпоративния кандидат Чавдар Трифонов за кмет, само и само да обслужи левия на БСП и ДПС - Бозов, и да отцепи гласове от десния кандидат - Иван Портних.

Е това е истинският Костов и ако дясното, парламентарно и извън парламентарно, в България наистина се самоорганизира, то това ще бъде краха на идеологическата доктрина на Костов, за обозначаването на върха и за единствено приемливото АЗ.

Вълчо Иванов