- Какво имате предвид?
- Имам предвид, че в последните години "моделът Варна" всъщност беше модел "всички доволни във властта". Появява се някаква ополизийка, дава й се нещичко и тя млъква. Няма ясен и отговорен партиен фактор, който да управлява открито и с всички последици от това. БСП влезе във властта чрез Кирил Йорданов, но кой да държиш отговорен в такава схема? Йорданов обяви себе си за висш администратор, който работи по решенията на ОбС и разпоредбите на държавната власт. В същото време партиите, всички заедно, консумираха властта на принципа кой каквото вземе. Това е разрушително – както за политическата идентичност, така и за града.
Аз смятам, че трябва да има ясна разделителна линия между властта и опозицията. За да може властта да има коректив и да се развива. Както беше на времето със САЩ и Русия в годините на конкуренцията помежду им преди глобализацията. Вижте и София: Градът си име кмет Йорданка Фандъкова – ясно е, че тя е от ГЕРБ и няма шанс партията да избегне както плюсовете, така и минусите от това управление. А във Варна от 1999 г. не се знае кой точно управлява. Имаше някакъв гръг около Кирил Йорданов, който дърпаше конци, но кой носи отговорност в такава конфигурация? Тези хора навремето ликвидираха десния електорат във Варна, като ликвидираха малкия бизнес под предтекст, че разчистват града от бараки.
Но всъщност това бяха хората, които не искаха уравниловката на комунизма и със собствени сили, ум и труд изкарваха парите си. Именно те бяха десницата в града и тях старата номенклатура и милиционерските структури край Кирил Йорданов ликвидираха. Като междувременно всички седнаха на масата на властта и имаше за всекиго по нещо, включително за полицая, за прокурора...Тези действия практически направиха неизбежен пагубният модел, който се установи трайно в управлението на Варна. Затова смятам, че на 30-и юни Варна има шанс и трябва да се опълчи на модела „всички във властта” и да възстанови ясен политически модел, в който лявото е ляво, дясното – дясно, едните са на власт, а другите – в опозиция. Другото е пагубно. Вече му се нагледахме.

- Затова ли залагате на партиен кандидат, а не на независим? От Вас се очакваше заедно с бившите си съпартийци от ДСБ да застанете зад независимия Чавдар Трифонов, с който да направите опит за реставриране на старата десница във Варна. Да не би зад независимите да съзирате неясни кръгове, които се готвят за управляват?
- Няма да обсъждам кой е зад Чавдар Трифонов и кой не. За мен в момента наистина е важно кой носи лявата идея и кой дясната. Това момче – Трифонов, може да е златен в бизнеса и да има ясна биография там, но в политиката кой го е забелязал, тепърва му предстои да доказва кой е. Затова смятам, че няма как да изиграе ролята на обединител и обновител на старата десница. След две години може и да е така, но за момента левият кандидат за кмет е Христо Бозов, а десният – Иван Портних. Зад Бозов е БСП, а Портних е кандидат на партия ГЕРБ, която не поставя под въпрос ценностите, които твърдо изповядвам – България в НАТО и ЕС. Аз винаги и с 10 ръце подкрепям конфигурация, която е еднозначна и по двете теми. Този за мен е ясният сблъсък между лявото и дясното, което във Варна отдавна е размито като противопоставяне на идеи и управленски действия. Колкото до поведението на колегите от ДСБ – те винаги са били егоцентрици. Единият ден коментираха подкрепа за Бозов, на другия я дадоха на Чавдар Трифонов.

- Смятате ли, че ясният политически профил е гаранция за управление, различно от модела "всички във властта"?
- Мисля, че, ако Иван Портних като кмет тръгне да срива този модел, няма да му се получи с магическа пръчка. Ще има съпротива. Ще яде много бой. Затова смятам, че му е нужна подкрепата на десните хора. Аз и на него му казах: Бизнесът в този град е забравен, а това са десните хора, независимо къде и доколко генезисът е червен.

- Ще яде бой, защото ясната политическата идентичност, на която толкова държите, ще му наложи да разваля с години градени схеми ли?
- Е, нали видяхте – 20 дни преди изборите го почнаха. А за мен, организирането на атаките точно сега, е достатъчно доказателство, че става дума за компромати, не за истини. В противен случай биха говорили в деня, в който стана председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет, например. Той все пак от няколко години е в политиката. Защо никой не извади нищо? Тези неща са ми много познати – аз минах през тях неведнъж в годините. Затова знам, че атаките целят елиминиране, не справедливост.

- Това ли е цената, която плаща всеки, който бъде разчетен като заплаха за "схемите"?
- Няма какво да се лъжем, подобен модел се прекъсва трудно и болезнено. Но това не е причина да не се започне от някъде.

- Смятате ли, че 23 години след избухването на демокрацията лявото и дясното говорят нещо на избирателите?
- Със сигурност лявото и дясното не са онова, което бяха през 90-те години. Интелектът на днешните млади до голяма степен е базиран върху интернет. Младите хора са с повече икономически виждания на нещата от моето поколение политици. На тях обаче никой не им създава политическа култура – те не знаят какво е ляв и десен път. Затова аз говоря предимно за отговорност – нея трябва да я има, а я има там, където е ясно кой е човекът, кой е с него и кой го подкрепя. ГЕРБ направи много добър резултат на парламентарните избори във Варна, но това не гарантира автоматично същия голям превес и на 30-и юни. Защото няма какво да се лъжем тези много кандидати, които се пуснаха в кампанията, са за това изборът на кмет да стане на балотаж.
Политическото его на участниците е такова, че всеки от тях ще направи опит да се възпроизведе между двата тура и да намери своето място под слънцето. А сделките в такава ситуация са най-нормалното нещо – всеки ще предлага някому изкараните на първи тур гласове, без значение кой къде е – в ляво, дясно или някъде другаде. Затова трябва да говорим много за тези неща – и сега, и в бъдеще. /в. "Твоят ден"