Елица Тодорова: Имам чувството, че резултатът на "Евровизия" беше предначертан

Избрано 16.06.2013 08:27

- Елица, разочарована ли сте от тазгодишната Евровизия?

- Чувствам се като морален победител, така както се чувствахме предния път, когато бяхме на 5-о място с песента "Вода". Често пъти съм казвала, че ако се разхождаш зад кулисите на един такъв конкурс или на който и да било концерт, можеш да научиш много повече неща, да видиш реално как стоят нещата и да усетиш самите хора - и изпълнители, и организатори.

- Какво не видяха хората?

- Огромното уважение на всяка една от държавите и на всеки от изпълнителите към това, което представяме ние като музика и изкуство. Тази изключително дипломатична приятелска дейност, която се осъществява между музиканти от нашата страна и другите изпълнители. Наистина музикантите могат да бъдат чудесни посланици по ненатрапчив и много естествен начин чрез качествена музика. Имаше много голям интерес към барабаните, на които свирим. Всяка една новост, както в нашето изпълнение, така и при другите изпълнители, която е интересна и атрактивна лична идея, прави впечатление на публиката от цяла Европа.

- Как ви поканиха в шведското токшоу, докато бяхте в Малмьо? Бяхте сред гостите, които зрителите избират да участват.

- Преди да представим "Само шампиони", на екран бяха проектирани кадри с "Мистерията на българските гласове" в момента, след като на тях им е връчена "Грами". Изпитах гордост от това, че фолклорът ни е оценен. Тук, в България, медийно много голямо значение се отделя на интереса към чуждестранните изпълнители. А в чужбина е точно обратното. Ние сме много по-уникални от всеки друг изпълнител, който има доста по-мощен пиар или реклама. С нищо не сме по-слаби от тях, просто липсва качествен мениджмънт.

- Какво не ви достигна, за да отидете на финала тази година?

- Моето усещане, чисто интуитивно, беше, че резултатът е предначертан много по-рано. Не ми се иска да е така, защото, когато се явихме през 2007 г., имахме толкова мощна подкрепа. Винаги сме разчитали само на труда и таланта си, което показва, че няма как конкурсът да бъде нагласен. Но са изминали 6-7 г. и от тогава нещата са променени. Истината е, че изпълнения, които бяха много по-силни, отпаднаха.

- Вие как реагирахте на новината, че няма да сте на финал?

- Изненадах се , че не преминаваме, тъй като опитът и подготовката ни бяха на по-високо ниво от годината, когато представихме "Вода". Но в крайна сметка, стоейки в градината на хотела ми, си мислех, че след като за втори път фолклорна изпълнителка и джазов музикант са избрани да представят държавата ни на този музикален форум, който е за поп певци, това само по себе си е вече победа. Публиката и почитателите ни се радват и ни уважават, отнасят се с респект към труда ни, в Малмьо много фенове пееха нашата песен "Само шампиони" на български език.

- Къде я пеят?

- В Гърция, Холандия и Швеция - в тези държави, където имахме възможност да я представим на живо. Това е най-голямата награда за един изпълнител. Този спортен дух, който е закодиран в песента. И този спортен дух ще продължи да бъде развиван. Достатъчно силно се вижда и усеща, че това са изпълнения, в които влагаш много труд. Винаги ги сравнявам с усилията, които влагат спортистите. Заради тях съм изпяла тази песен. Нужни са много тренировки и репетиции, да се усъвършенстваш и да ставаш все по-добър. Бързо преминах от първоначалното състояние към по-позитивното с помощта на моя екип, приятелите ми, които бяха с мен - Стоян, хип-хоп изпълнителя Венци, трите момичета от "Драгостин фолк". Най-хубавото е, когато имаш хора до теб, които, независимо дали си взел статуетката, или не, продължават да вярват в теб, това показва, че те те ценят като душевност и като човек. Помня и уважавам хората, които, не само като съм на върха и съм победител, са до мен.

- Какви бяха първите реакции - имаше ли критики, че не успяхте да се класирате за финала?

- Самите очаквания те карат да си в малко по-различно състояние. Със Станка Златева съм говорила за това чисто психологически. Когато изпращаме спортистите на състезания или олимпиада, имаме големи очаквания. Това е малко или много натоварващо. Приехме ситуацията такава, каквато е.

- Имаше ли негативни коментари още когато от БНТ ви избраха да отидете на Евровизия?

- Всички адмирираха избора на БНТ просто защото и двамата със Стоян сме утвърдени и доказани имена. За да се качиш на една такава сцена, е необходимо да имаш опит да владееш голямата публика, а ние вече ги бяхме преживели един път. Отивайки за втори или трети път, ти си много по-дисциплиниран, по-организиран. Дори знаеш за 2-3 хода напред, преди те да се случат. Журналистите ги познавам - те бяха същите като преди 7 г. Имаше фенове, които са се снимали с нас преди 7 г., и продължават да следят нашето творчество, което е много обнадеждаващо. Това не са локални фенове, за годината, в която представяме България. Те са фенове и на Софи Маринова, помнят песента и на Поли Генова. Това са хора, които следят творчеството на артистите и как те се развиват във времето.

- Разбрахте ли, че Георги Христов имаше критика към вас след конкурса, или това беше измислица на жълтите издания?

- Предполагам, че това е измислица, защото с него съм близка приятелка. Скоро не сме се виждали, но той е изпълнител, който много изпипва и детайлно подбира песните си. Той е професионалист, от когото съм научила много за музиката, изказа на самата песен, дикция, вокалната работа. Мисля си, че това беше измислено есе, което някой си съчини в момента, в който аз реших за известно време да не давам интервюта и да си почина.

- Бихте ли се съгласили отново да отидете на Евровизия?

- Запознах се с Лорийн. Когато харесам някой човек или артист, много държа да го усетя на живо като излъчване. Останах изключително приятно впечатлена от нея, защото тя е много земна и човечна. Споделих , че тя е една от певиците, които ме вдъхновяват. Дори разговаряхме за бъдещ проект. Тя представи новия си сингъл We Have The Power ("Имаме силата"). Разделихме се, като тя ми каза: "И ти имаш силата." Ако всичко се развива добре и по план, мисля, че би станал един много магнетичен и стихиен дует между мен и нея, просто защото и тя с е духовни търсения. Усетих това при нашата лична среща.

- Бихте ли се съгласили да участвате в Евровизия като представител на друга страна?

- Не съм се замисляла.

- Предлагали ли са ви досега?

- Когато записахме преди 2 г. песента "Светлина" с израелеца Гал Сасон, тогава си бях помислила, че може би би било интересно на чужденците да чуят как израелец усеща нашия фолклор и го изпява по негов начин. Тогава за първи път си помислих за такъв вид идея. Засега е рано да издавам следващите нови проекти.

- Готов ли е новият ви албум?

- Той е почти готов. Работното му заглавие е "Българи шампиони". Остава да се дозавърши една специална песен, която я отлагам малко във времето. Трябваше
да се натрупат умения на един нов език, на който пея в тази песен. Ще го запазя в тайна, но ще кажа, че ако песента стане толкова добра колаборация между съответната държава и нашия фолклор, ще излезем на съвсем друг пазар - много по-широк.

- Колко песни са готови вече?

- Близо 13. Работя със Стоян, със Скилър - моя любим бийтбоксър. Песента ни със Скилър и Джами я чухте сред трите избрани за Евровизия. Казва се: "Дзупай либе босо". Има и други гост-музиканти - Мирослав Иванов-моя любим китарист, Стрингс, Графа, Арабел Караян. Но сега ме вълнува последната песен, която ще запиша. Това е финалният щрих, който ще бележи следващите 3-4 г. напред.

- Очертава ли ви се нещо ново в личен план?

- В личен план се чувствам много спокойна, заредена, красива и желана. (Смее се.)

- Имате ли човек до себе си?

- Ще запазя името на човека в тайна.

- Той известен ли е?

- За известността имам свое определение - всеки един от нас е известен, независимо дали е музикант, художник, или артист. Просто защото дори излизайки от дома си, в квартала или блока, в който живееш, ти вече даваш пример на тези около теб. Дори от това дали вземаш торбичка в магазина, или мислиш за екологията - тези зад теб също го виждат или чуват, пак можеш да дадеш добър пример.

- Много често ви свързват и с рапъра Криско - и това ли е поредната измислица, как ще го коментирате?

- С Криско сме колеги, добри приятели. Следя хип-хоп музиката, защото в хип-хоп ритмите има нещо, което ме зарежда и ме кара да танцувам. Виждам, че българският хип-хоп усилено върви нагоре и се радвам на успехите на Бобо, Криско, Лора Караджова, Били Хлапето и Графа, Печенката. В момента има много нови проекти на млади изпълнители и се радвам, че те дават един нов живот на българската хип-хоп и поп музика.

- Не отговорихте на въпроса с Криско.

- И това е изкуство - да знаеш как да отговаряш. Може в някоя бъдеща песен да изпеем с Георги Христов на публиката това, което я вълнува дали е истина, или не. (Смее се.)

- Казахте в предишно интервю, че още в корема на майка си сте била музикална.

- Тя е пеела с мен до 6-ия или 7-ия месец. И още тогава съм чувала песните, които тя пее.

- Какъв е първият ви детски спомен, свързан с музиката?

- Те са много. Може би как като отидох в Африка и не бях виждала много дълго време майка ми и баща ми, просто заставах до певиците и исках да бъда като тях. Съкровен спомен ми е, когато баща ми подари две кутии от сухо мляко - извади ги от кухнята, понеже е готвач, това ми бяха първите барабанчета. Никога няма да го забравя. Бях на 3 или 4 г. Качвах се на някоя палма или дърво и си свирех.

- Какви са спомените ви от детството в Африка?

- Играех си много с момчетата и ги строявах като една малка армия. Ходехме за мандарини, портокали и морски таралежи. Борехме се с морски стихии - там се научих да плувам на огромни вълни. Сега няма място, на което да ме е страх да вляза да плувам - баща ми ме научи да се боря от малка с всякакви стихии.

- Къде сте живели там?

- В Либия - извън Триполи, шериката Тажура.

- Връщали ли сте се след това там?

- Не, но имам някакво чувство, че ще се върна, защото живеехме много близо до египетските пирамиди. Баща ми винаги ми разказваше мистериозни истории за пирамидите - как мед е намерен на хиляди години, а не се е развалил, стоейки вътре в пирамидата. Различни истории за Наполеон Бонапарт, който посещавал това място, за хора, които са преживели някакъв вид духовно прераждане, когато са били там. В бъдеще може и аз да го посетя.

- Ходили ли сте до пирамидите?

- Не, но съм живяла на това място, много близо до тях. Чувала съм, че е добре, ако живееш до църква, защото енергията, която тя излъчва, се разпростира на много метри около нея. Предполагам, че и около пирамидите е така - може би и тяхното излъчване се усеща на километри от тях.

- Какво ви даде срещата с папа Йоан Павел II?

- Стоян и Теодосий Спасов свириха на папа Йоан Павел II в НДК, аз бях в публиката заедно с Бойка Велкова. Той беше на сцената до самите изпълнители. Мисля, че сам беше пожелал да е толкова близо до музикантите. Направи ми силно впечатление, че на преклонната възраст, на която беше, той не гледаше към изпълнителите, а стоеше с приведена глава на стола си. Само на фолклорните изпълнения успяваше да посъбере малко сила, да се поизправи и да се обърне към изпълнителите. Много харизматична и светла личност - такова бе усещането ми, когато го видях.

- Какво друго у хората ви прави силно впечатление?

- Очите, човечността и талантът. Последната година аз най-много се впечатлявам от талантливите деца, които срещам. Имам уникален филм, който мога да покажа на всички наши почитатели, с талантливи деца от различни градове в България. Взела съм кратки интервюта от децата, които най-много са ме впечатлили, било с талант да рисуват, пеят или свирят. Имаше едно момиченце кукерка от село Отец Паисиево, което толкова ме впечатли, че мисля да я поканя в някой бъдещ проект. На талантите от цялата ни страна е добре да се обърне сериозно внимание, защото в тях има голям заряд и той ще дърпа България напред.

- Вие искате ли деца вече?

- Чувствам се готова, но това е нещо, което не можеш да предвидиш. Винаги успявам да постигна мечтите си и благодаря, че има силни и стойностни хора, които ме обичат и ми помагат.

- Имали ли сте момент, когато сте искали да се откажете от музиката?

- Не. Дори и видимо да съм си почивала и да не съм пяла в някакъв определен период, продължавам да живея с музиката. Дори когато пътуваш, ако въртиш определена фигура от барабаните в съзнанието си, това е също вид мисловна тренировка, която тренира и духа, мускулите, тялото ти и те държи в бойна готовност.

- Ходите ли по участия?

- Да. Бяхме в Гърция, Холандия, Приморско, Враца, Слънчев бряг. Имах щастието да се насладя на кулминационната част на Ботевите празници. Поднасянето на венците в памет на загиналите за родината ни българи. Мисля си, че всички родители трябва да заведат децата си да видят и да усетят това величие, което се излъчва дори само в осанките на гвардейците. Сакото, с което пях на Евровизия, е вдъхновено от гвардейските униформи. Заставайки до паметника на Ботев във Враца, патриотизмът изплува и те кара да се чувстваш горд, че си българин. Нека помним достойните личности от нашата история и ако успеем, да предадем техния дух на тези около нас и тези, които идват след нас. Желая успех на всички, които знаят как се кове съвременната история на България - с разум и размах. /24chasa.bg

CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911