- Г-жо Буруджиева, очаквахте ли, че само дни след избора на кабинета ще има протести срещу него?

- Да, не съм изненадана. Няма лошо да се протестира, това е гражданското общество. Притеснителното е, че протестите сега имитират гражданско общество. Обадиха ми се много хора, сред които и блогър, на когото му хакнали сайта и оттам са пращали призиви за организиране на протестите. Хора от "Освобождение" и други организации, които бяха на улицата през февруари, казаха, че са се опитвали да ги накарат да протестират, но те предпочитат да има диалог поне 100 дни. Така че не е добре политици да мимикрират под формата на гражданско общество.

- Кой стои зад протестите? Волен Сидеров съзря дългата ръка на ГЕРБ.

- Всеки, който дори веднъж е бил при ГЕРБ - още от времето на гражданското сдружение, фигурира в някакви списъци. Имам познати, които досега получават есемеси от ГЕРБ - в случая с апел да се включат в протести. Така че тези съмнения за ГЕРБ не са случайни. Дали е хиперактивност от структурите, или е организирано - не знам, но нещата никога не могат да станат изнасилени. Едно изнасилване не е като любовта.

- Възможно ли е тези протести да доведат до сваляне на кабинета и нови избори?

- Не. Протестите са твърде много извън нормалния процес на гражданското недоволство. За да се свали едно правителство, трябва да има действително напрежение в обществото. Ако то не си свърши работата и хората не усетят промяната, най-вече в ежедневието и доходите си, тогава и без страничен натиск протестите ще бъдат сериозни.

- Ще бъде ли стабилно правителството с оглед конфигурацията в парламента и променливото поведение на Сидеров? И как ще прокарва решенията си с това променливо мнозинство?

- Това е едно от най-стабилните правителства, защото много трудно може да се стигне до бламирането му от гледна точка функционирането на парламента. Ако в един момент едната от двете партии, които подкрепят правителството, е на различно мнение - възможно е и да е по-трудно, но това правителство ще е на плаващите мнозинства. Освен това има отвореност за диалог не просто между партиите, но и с гражданското общество. Наличието на диалог е основа за по-спокойно вземане на решения.

- Законодателната ви програма стартира със закона за ДАНС, това ли е основният приоритет на БСП?

- Посочихме три приоритета, един от които сигурността и връщането на законността в държавата. Единият от начините хората да усетят, че нещата се променят и повече никога никой няма да влиза в личното им пространство, беше да започне трансформацията в службите за сигурност.

През 2009 г. ГЕРБ започна със същите закони. Начинът да разбиеш едно управление, структурирано върху трансформацията на службите, е да започнеш с обратния ход - да върнеш нещата, както са били, за да се отпушат всички други механизми в държавата.

- Но вие не връщате старото положение, а разбивате МВР и прехвърляте ГДБОП в ДАНС, създавайки така паралелно МВР с мегафункции.

- В това разделение виждам възможност МВР да се заеме със задачите, които действително засягат хората - сигурността и битовата престъпност. А ДАНС с ГДБОП в своята структура би трябвало да поеме координацията и взаимодействието с международните служби и всичко, което засяга трафик на хора, канали за дрога, тероризъм и т.н. Единственият резултат от това, че двете структури бяха заедно, беше, че дребната и битовата престъпност останаха на заден план, а те тормозят гражданите. И се надявам, че разделението ще даде възможност на МВР да се съсредоточи върху собствените си функции. ДАНС също.

- Вие сте сред авторите на промените в закона за здравето, касаещи тютюнопушенето на закрито в заведения. Вашият колега Мартин Захариев предложи въпросът да се реши с референдум, приемате ли това?

- Референдумът няма да реши този въпрос, защото има ясни позиции в обществото и те не са в полза на непушачите. Ние искаме да върнем по-мекия режим, който да отчита интересите и на едните, и на другите.

- Вие пушите ли?

- Да. Но в момента, в който приеха този режим, се съобразих. Не съм противник да сме здравословно живеещи, а съм срещу това един проблем да се изведе от цялостния контекст и да се превърне в най-важен. Дълбоко съм убедена, че това не е най-важният въпрос за решаване на здравословните проблеми на българина. Не намирам достатъчно аргументи, че спирането на тютюнопушенето ще ни направи по-здрави и бодри. За мен гигантският проблем е качеството на храните, с които си тровим децата.

Съгласна съм, че пълната забрана за тютюнопушене е част от идеята да се откажат хората да пушат. Но не съм сигурна, че преминаването на палиативни средства ще помогне на пушачите да издържат този шок. Когато има достатъчно програми и държавата даде възможност да стигнеш до лишение от тази зависимост поне веднъж, когато спре контрабандата, при която се продават по-евтини, но и по-некачествени цигари - едва тогава можем да говорим за пълна забрана. Сега само лъжем и себе си, и държавата, и бюджета. Защото туристическият бизнес има възможност да даде по-голям приход в бюджета.

Но съм готова да се включа в битката да освободим училищните дворове и местата, където ходят младите, от тютюнев дим. Защото децата ни пушат все повече, употребяват алкохол все повече, във все по-ранна възраст стигат до наркотици. Ние сме много повече задължени към тази битка, отколкото да се боря с 50-годишен заклет пушач. Трябват и програми за превенции - не само срещу тютюнопушенето, но и срещу алкохолизма, срещу разпространението на дрогата.

- Как може държавата да се бори с алкохолизма? Във всяка къща на село варят ракия. Което и правителство да предприеме крачка срещу това, ще бъде автоматично свалено.

- Не става въпрос да се бори по този начин, защото всякакъв тип забрани са изключително зловредни. Нямаме сериозна политика по отношение на това какъв модел на поведение и на живот трябва да следваме. Нямаме позитивните образци. Една от сферите, в които можем да се борим сериозно с алкохолизма, са хората, които карат пияни. Там сме странно меки. А мерките срещу това са една крачка да ограничиш пиенето и алкохолизма.

- Ще предложите ли промяна в тази посока?

- Да. Не съм говорила с колегите, но смятам да инициирам подобни мерки. Ще се посъветвам с юристи, но съм категорична - трябва да има драстични мерки срещу хората, които карат пияни. Ако са хванати дори с най-ниския промил алкохол, те 5 г. не трябва да се качват в автомобил. Трябва да им се вземат книжките за дълъг период. А ако карат с над определено количество алкохол в кръвта - да им се забрани никога повече да не се качват в кола. Трябва да бъдем много драстични. Не може всеки ден да четем за жертви на камикадзета.

Ще инициирам и мерки срещу алкохолния туризъм. Не можем да почерняме която и да било майка с идеята, че ще получим 100 долара от някакъв турист. Това не може да се случи и е част от патриотизма.

- Каква е идеята ви срещу алкохолния туризъм?

- Да се приключи с алкохолните турове по морето.

- Те не са регламентирани така, че чужденците организирано да ги водят да се напиват.

- Но това е начин да се привличат туристи чрез подобна реклама. Трябва да има забрана за туристически пакет, който да включва обиколка на заведения с консумация на алкохол. Материята е тънка и трябва да се огледа професионално. Това не е туристическият поток, който ни е важен. Необходима е цялостна промяна на туристическата стратегия, да се акцентира на целогодишния туризъм, като най-уникалният ни плюс са минералните извори. Те могат да станат основа на здравен и рекреативен туризъм, да търсим нови продукти и оферти.

- Как ви се струва парламентът отвътре, като политолог как гледате на скандалите, които разтресоха пленарната зала още първата седмица?

- Установявам, че тезата, че в колкото по-тясно пространство вкараш хората, толкова по-лесно можеш да въздействаш върху емоциите им, е абсолютната истина. Вкарани в пленарната зала, част от хората започват да реагират като на стадион и тълпа. И установявам, че все още имаме много да работим като парламент, за да достигнем до дебат. В момента имаме изразяване на позиции и реакции на фенклубове, а не дебат.

Лиляна Клисарова, 24chasa.bg