Руското министерство на културата отбеляза връчването на международната литературната награда ЮГРА като заяви, че това е „едно от значимите събития”. Единствената сред отличените за проза е писателката Людмила Филипова за романите Стъклени съдби и Червено злато, издадени и на руски език.

Наградата е учредена през 2007 г. от правителството на Ханти-Мансийският автономен окръг Югра (Русия, Сибир) и Ханти-Мансийската банка.

Основната идея на инициативата е да бъдат награждавани и подпомагани изявени писатели, поети и преводачи от всички славянски страни, като по този начин се цели възстановяването на връзките между тези народи.

Лауреатите за 2013 година са: в категория Славянска книга – известната българска писателка Людмила Филипова за романите й Стъклени съдби и Червено злато; в категория Публицистика – писателят Мирослав Бакулин; в категория Етнография – легендарният поет Юрий Вэлла; в категория Славянски превод – преводачът Любинка Милинчич и Душко Паункович (Сърбия). Лауреатите за 2012 година са: в категория Поезия – Александр Климов-Южин (г. Москва); в категория Проза – писателят Дмитрий Ермаков (г. Вологда); в категория Принос в литературата – известният писател и главен редактор на списание Роман-газета Юрий Козлов (г. Москва).

„Невероятно е да видиш как творци от пет различни държави разговарят на своите собствени езици и се разбират без проблем”, споделя Людмила Филипова. „Време е да престанем да гледаме различията си и да обърнем внимание на онова, което ни обединява, защото сътрудничеството между славянските страни може да се отрази благотворно и в икономически, и социален и културен аспект. Грижата за нас в Ханта-Мансийск бе изключителна – никой не ме е посрещал така досега. Домакините наистина показаха какво е руско гостоприемство и се постараха да не ни липсва нищо. За три дни се потопихме в атмосферата на града, разгледахме музеите и всички забележителности. Ханта-Мансийск е изключително интересен не само с факта, че повече от 50% от руския петрол се добива именно там, а и с изключителната си култура и социален живот. В този район литературата, изкуството и православието се поддържат с всички средства, а резултатът е нулева престъпност. Там хората не се разхождат с Ipad-и, но усещането е, че са ни задминали духовно и културно с десетилетия. Стигнали са това ниво, че се вълнуват за културата и благополучието в съседните славянски страни във време, когато у нас при споменаването на думата „култура” някои министри се споглеждат недоумяващо.

Накрая ни дариха с толкова армагани, че почти нямахме сили да ги носим по летищата.
Изключително се радвам, че получих тази висока международна литературна оценка и тя ме мотивира да работя още по-упорито. Също така за мен е чест, че на хиляди километри се говори положително за Българи, а положителните отзиви напоследък са рядкост.
По време на награждаването, когато споделих, че не нося със себе си екземпляри от книгите, защото тиражите са изчерпани и нямам връзка с руските си издатели, които буквално изчезнаха, останах приятно изненадана виждайки десетки млади хора с книгите ми в ръка за автограф. Оказа се, че библиотеката се беше погрижила да осигури романа ми за желаещите.