Върховната административна прокуратура ще предложи да бъде открито производство за отнемане на лиценза на ЧЕЗ заради открити системни нарушения.
Един от мотивите е отчитане на три месеца, както и нарушаване на Закона за обществените поръчки от страна на дружеството.
Освен това при подмяната на електромерите не са съставяни констативни протоколи.

Няма изградени трайни механизми, които да способстват ясен и точен контрол от ДКЕВР по отношение на инвестиционните процеси в ЕРП-тата. Документацията за тези разходи е само документална. Много рядко се извършват проверки на място.
Това заяви Красимир Найденов от ВАП по време на пресконференция в Съдебната палата.

Той обясни, че проверката на прокуратурата е започнала на 12 февруари, след самосезиране от страна на Върховна административна прокуратура. Още на следващия ден са влезли в ДКЕВР, като периодът, който обхваща проверката е от 1.01.2012 - 1.01.2013.

Важна цел на прокурорите е била да се изясни как българинът може да защити правата си, когато счита, че те са накърнени.
За проверявания период са постъпили 2038 жалби на граждани. До момента има решение само по 188 от тях, което е по-малко от 9%.
По този начин се възпрепятства пътя им на движение, тъй като няма решение на Комисията и затова не може да се обжалва и пред ВАС, обясни още Найденов.

От прокуратурата са надушили откъде идва проблемът с високите сметки на хората, а именно, че всяко едно от ЕРП-тата има просрочия при отчитането.

Според решение на Комисията от 13 октомври 2008 година, отчитането на сметките за потребената енергия става месечно.
Тук е голямото нарушение, тъй като Комисията не е осъществила достатъчно контрол върху спазването на това решение, обясни още Найденов и добави, че в Общите си условия ЕРП-тата не са отразили това протоколно решение на комисията за месечно отчитане.
Повечето проверени случаи са установили, че завишението е от 32 до 41 дни, уточниха още от прокуратурата.

След констатираните резултата от ВАП са изготвили и предложение до комисията - за всеки случай да се състави констативен протокол, акт за административно нарушение и да се търси административна отговорност. Санкцията е от 20 хиляди лева до 1 милион лева за всеки констатиран случай.

До момента ДКЕВР не е контролирала изпълнението на своите решения и ние се опитваме да се създаде механизъм, по който те да бъдат катализирани, заяви Найденов.

В хода на проверка са установени редица слабости в контролната дейност на ДКЕВР, свързани с контрола по приемане на инвестиционните разходи, коментира Георги Камбуров от ВКП.
Изградена е една изключително тромава и мудна система за работа, която препраща жалбоподателя към контролния орган, а той към енергийното дружество. От него зависи дали ще бъде направена проверка или не, обясни още той.

Проверката не е ограничена нито по предмет, нито по обхват и срокове. В хода на проверката се разкриват нови и нови неща и затова се налага един по-продължителен етап обясни зам.-главният прокурор Камен Михов. Той обеща, че ще действат максимално бързо, предвид общественото напрежение, което се създаде в страната.

Ако намерим основания, имаме намерения и да се спрем и върху приватизацията на ЕРП-тата и инвестиционния процес в тях. Ние не се занимаваме с наказателни дела, но ако се установят нарушения, ще се уведомят ВКП за търсене на отговорност от нарушителите, обеща още той.

Какво трябва да се случи на ДКЕВР питайте премиера, ние нямаме правомощия по назначаване на членовете на Комисията, препоръча Найденов.

От ДКЕВР имат срок от една седмица да преценят какво ще правят във връзка с предложенията на прокуратурата. Ако от Kомисията не се задействат, ще бъде сезирана Върховна касационна прокуратура, Софийска градска прокуратура и Министерски съвет, „защото някои членове на комисията не искат да си вършат работата". /news.bg