Инструментите на космическия апарат MESSENGER недвусмислено подтвърдиха хипотезата, че в постоянно затъмнените околополярни кратери на Меркурий има голямо количество вода във вид на лед, както и други вещества, които в огрените от Слънцето райони на планетата биха се изпарили лесно.

Наличието на лед на Меркурий може да изглежда невероятно, но явно е факт. Както казва Матю Сиглър (Matthew Siegler) от Лабораторията за реактивно движение на NASA, "воден лед на най-близката до Слънцето планета би трябвало да е последното нещо, което можем да очакваме". Въпреки това привържениците на доказаната вече хипотеза за наличието на вода на Меркурий, сред които е и Матю Сиглър, никога не са се съмнявали в правотата си. Аргументите им са, че заради слабия наклон на оста на въртене на Меркурий (спрямо равнината на орбитата му), кратерите около полюсите остават в сянка по време на цялата меркурианска година - която е приблизително 88 земни дни.

Това означава, че на дъното на тези кратери никога не прониква слънчева светлина, поради което там е изключително студено. Виждаме, че на този фон хипотезата за наличието на лед в околополюсните кратери на Меркурий, е напълно уместна. Първите сигнали, че тя може да е нещо повече от хипотеза, са получени в 1991 година, когато наблюденията, извършени с помощта на радителескопа на обсерваторията в Аресибо (Пуерто Рико), показват радиолокационни изображения с ярки петна на полюсите на Меркурий.

Много от тези ярки петна са съответствали на местата с големи ударни кратери, забелязани още през 1970 година от сондата Маринър-10, която обаче само е прелетяла покрай Меркурий, без да става негов изкуствен спътник. Поради това само половината от планетната повърхност е била картографирана от Маринър. MESSENGER, както е известно, е първият изкуствен спътник на Меркурий. Съответно наблюденията с него се извършват методично. И данните, получени през миналата и тази година показват, че всички ярки петна, които е видял радиотелескопа в Аресибо през 1991 година, се намират в зоните на оставащите във вечна сянка околополюсни кратери. Което, разбира се, съгласува с хипотезата за водния лед.

Съвременна снимка от MESSENGER на северния полярен район на Меркурий, върху която е наложено известното изображение с ярки петна, наблюдавано от радителескопа Аресибо през 1991 година.

Интересно е, че ледът въобще не е малко. Дейвид Лоурънс (David J. Lawrence) от Лабораторията по приложна физика към Университета "Джон Хопкинс" (САЩ), отбелязва, че "ако този лед се струпа над Вашингтон, чиято площ е 177 km?, то дебелината на слоя ще е цели 3 km". Новите наблюдения показват, че водният лед е основен компонент на натрупаното вещество в кратерите около северния полюс на Меркурий.

На най-студените места ледът излиза на самата повърхност, но в по-голямата си част е затрупан под слой от някакво необичайно тъмно вещество. Този тъмен материал по всяка вероятност представлява смес от сложни органични съединения, които, както и самата вода, са донесени на Меркурий от падащите на него комети и астероиди.

Така че на дъното на оставащите във вечна сянка околополюсни кратери на Меркурий може да се изследва точно тази смес от органични молекули и лед, която преди 4 милиарда години е падала и върху Земята по време на т.нар. късна кометна бомбардировка.

Струва си в бъдеще да се отправи спускаем апарат (колкото и да е трудно това), за да се види що за тъмен органичен материал покрива леда в околополюсните кратери на Меркурий. /Дарик радио