Кризата на еврото в една и съща степен е криза на суверенните дългове и на частния сектор. Тя е следствие на световната рецесия, на намаляването на икономическата дейност и конкурентоспособност, но преди всичко е криза на управлението на Еврозоната. Това заяви Негово превъзходителство посланикът на Република Франция у нас Филип Отие днес при откриването на Международната научна конференция за посткризисното икономическо развитие на ЕС и България. Според него, за да излезем от този „омагьосан кръг” на първо място трябва да сменим досегашните грешни парадигми за развитие на пазарите и обществата и да въведем повече дисциплина и солидарна интеграция в ЕС. Като конкретни стъпки за това посланикът посочи създаването на бюджетен и банков съюз, повишаване на ролята на Европейската централна банка (ЕЦБ) и координация на макроикономическите политики.

Конференцията се организира от Института за икономически изследвания при БАН и поставя 4 основни проблема: финансова и суверенна дългова криза; икономически растеж, иновации и инвестиции; пазар на труда и социална политика и мобилност на работната сила. Участници в нея са български и чуждестранни изследователи, преподаватели и експерти.

Сутрешната сесия днес започна с дискусия на тема: „Финансова и суверенна дългова криза” с презентации на проф. Андраш Инотай от Изследователския център за икономика и регионални изследвания на Унгарската академия на науките, проф. д-р Татяна Хубенова от ИИИ при БАН, проф. д-р Стефан Вачков от Икономическия университет във Варна и проф. д-р Динко Динев от УНСС. Според тях износът остава основен фактор за икономически растеж през последните 3 години, но докато фискалната консолидация не заработи, кризата в ЕС ще продължи да се задълбочава.

Банките ни са с добра капиталова адекватност, но България продължава да е в плен на стабилна бедност, подчерта проф. д-р Вачков. По думите му облагането на лихвите по депозитите на гражданите е финансова немощ, защото мярката ще засегне хиляди бедни и пенсионери, без да доведе до решаването на проблемите с бюджета. Статистиката сочи, че две трети от спестяванията са в 4.8% от населението у нас, а останалите са влогове с малки суми до 1000 лв.

Икономистите са на мнение, че пътят за излизане от кризата е стимулиране на инвестициите в реалния сектор и нарастване на потреблението, на доходите и на износа.

Следобед дискусията продължава със заключителната част на панела „Финансова и суверенна дългова криза” и проблемите на пазара на труда и социалната политика.