Да се говори за АЕЦ “Белене” отново е модерно. По-малко от половин година, след като българското правителство реши, че окончателно затваря проекта по изграждане на нова атомна електроцентрала, от нищото се появи частен инвеститор. Случващото се е пред очите на всички ни и няма нужда да се припомня в хронологичен ред.

Фактите накратко са ясни – проектът започва през далечната вече 1981 година, когато е утвърдена площадката за новата атомна мощност. След изготвяне на проектната документация се стига до полагането на основите през 1987г. Проектът първоначално е за четири блока от тип ВВЕР 1000/В 300. През 1990г. обаче проектът е замразен.

Едва 12 години по-късно, в края на 2002г. правителството отново решава да се върне към работа по централата. Шест години по-късно проектът се сдобива с всички нужни по нашето законодателство документи, за да може да се строи. Липсва само един компонент – финансирането.

Именно липсата на финансиране беше основният довод, който наложи решението на правителството за спиране на проекта. Народното събрание с гласуване, подкрепено от ГЕРБ и Синята коалиция, подкрепи решението на министрите и от 28 март тази година проектът е спрян.

Какво се случва шест месеца по-късно, та изведнъж от нищото се появява частен инвеститор? Когато течеше дебатът за спиране на проекта, министър председателят Бойко Борисов цитира сумата от 22 милиарда лева като цена на проекта. Имаше дори и сравнение, как всеки от нас ще трябва “да изплати по един Мерцедес”, ако искаме Белене да се случи.

След появата на американският инвестиционен фонд само за два дни парламентът трескаво тръгна да променя решението си от 28 март, за да даде мандат на правителството да води преговори. Ако оставим на страна всички заяждания от типа “за шест месеца сеизмичната обстановка ли се промени”, или “бъдещата пазарна конюнктура на енергийния пазар рязко стана положителна”, или дори “щом не са руснаци, а американци, е добре дошло”, остава само един важен въпрос – колко ще струва?

В суми се заговори веднага, след заявката на „Глобъл пауър консорциум”. Консултантът на инвестиционния фонд - Богомил Манчев, собственик на фирмата "Риск инженеринг", пред в. “24 часа” заявява, че фондът ще обезпечи 2 млрд. евро от собствени средства, а останалите 8 млрд. ще дойдат от други инвеститори. Т.е. промяна в предварителните разчети за цената няма.

Според „Труд” кандидатът за АЕЦ "Белене" е доста мъгляв. Анчо Бадев, представителят за България на участващата в консорциума "Куантум Груп", е неуспял кандидат-приватизатор на "Софарма" и на Варненската корабостроителница. Изявилият се в парламента като говорител на консорциума Самуел Реди се оказа познат в международните енергийни среди като участник в "загубени каузи".

Как реагираха на новината отговорните фактори в държавата? Енергийният министър оптимистично подчерта, че “все още е рано да се говори за подновяване на проекта”. Премиерът пък го инструктира в прав текст инвеститорът да внесе като гаранция "200 млн. евро или долара, по избор".

Парламентът хукна бодро да събира подписи за преразглеждане на становището си отпреди половин година. Президентът втори ден мълчи. Може би, защото е извън страната.

Това по високите етажи на властта. По-надолу в политическата стълбица нещата не са се променили като отношение към “Белене”. БСП сега сдържано натякват “видяхте ли, че има интерес?”
Костов пък побърза да се изтъпани в БТВ и рано сутринта да заяви пред цяла България, че “…демократи за силна България няма да гласуват за възобновяване на проекта”. И странно, но пак той каза, че “някой си прави шега с България”. Звучи йезуитски, най-малко защото именно негова е разработката за приватизация “като на шега”. Спомнете си БГА “Балкан”. И сега точно Костов казва “някой се шегува”.
“Белене” е просто по-голяма “шегичка”.