По повод отбелязването на 130 години от началото на изграждането на двореца "Евксиноград", резиденцията обяви седмица на отворените врати, предаде кореспондентът на БГНЕС във Варна.

В периода 17 – 23. 09. 2012 г. гражданите имат възможността да посетят безплатно двореца и парка. Построен в края на ХІХ в. като лятна резиденция на монарсите от Третото българско царство, днес той съхранява атмосферата на миналото с уникалната архитектура на двореца, неповторимата си природа, с парка и красивите си цветни градини.

През 2012 година се навършват 130 години от началото на изграждането на двореца "Евксиноград". Построен в края на ХІХ век като лятна резиденция на монарсите от третото българско царство, днес той съхранява атмосферата на миналото с уникалната архитектура на двореца, неповторимата си природа, с парка и красивите си цветни градини.

Всъщност лансирането на идеята за утвърждаването на Варна като лятна столица на Княжество България става през 1880 година, когато в града е посрещнат княз Александър І Батенберг.

Тогава на това място се е намирал манастирът Св. Димитър, известен с прекрасната си гледка към морето и с хубавите си бели вина. Князът харесва мястото и решава да построи на него лятна резиденция. За тази цел през 1882 година варненската община и гръцката митрополия подаряват манастира Св. Димитър с прилежащата му околност на княз Батенберг. На 15 август същата година тържествено е положен основният камък на летния дворец, наречен първоначално "Сандрово" по италианското умалително име на Александър - Сандро.

Първоначалният проект, принадлежащ на виенския архитект Виктор Румпелмайер не е реализиран изцяло, поради настъпилите политически събития в страната, свързани с детронацията на княза.

Лятната резиденция е завършена от новия български княз Фердинанд I в периода 1887 – 1900 година. Наложени са корекции в проекта в духа на европейските традиции, осъществени от швейцарския архитект Херман Майер, немския Леерс и българския архитект Никола Лазаров. Внушителната сграда е оформена в три етажа с конусообразен покрив и четириъгълна кула с часовник, обърната с лице към морето. Външната архитектура на двореца е като реплика на френските ренесансови дворци от XVIII век – с фигурална зидария, висока мансарда, с метална обшивка и куполообразен завършек в единия край. Интериорът е представен от стилна английска мебел, автентични камини, изработени от италиански мрамор в различен цвят, френски полилеи с вградена златна лилия – символ на френската кралска династия "Бурбони", стенни и каминни часовници, редки картини закачени върху стени със златисти копринени тапети.

На 27 юли 1893 година по молба на княгиня Мария-Луиза, първата съпруга на Фердинанд I, дворецът "Сандрово" е преименуван на "Евксиноград". Новото име произлиза от древногръцкото наименование на Черно море – евксинос понтос, със значение на гостоприемно море, в случая със значение на гостоприемен град.

Неразделна съставна част от комплекса Евксиноград е и дворцовият парк. За оформянето на парка от 800 дка, през 1888 г. княз Фердинанд I привлича френските паркостроители Едуард Андре и Анри Мартине. Изпълнението започва през 1890 г., като в периода 1890 – 1892 г. се извършват основните работи по трасирането на партерната част и моделирането на терасите с растителност, внесена от Цариград, Унгария, Франция и Италия. Обемно-пространственото изграждане на парка е съобразено с основните проучвания на почвените и климатични условия.

Първият декоративен материал е доставен от Южна Франция. По оголените и каменисти места е нанесена плодородна почва, взета предимно от поречието на река Камчия.

Североизточно от дворцовата сграда са изградени оранжерии за презимуване на палмите и производство на цветя. В тях и в декоративния разсадник се отглеждат над 500 вида цветя и над 200 вида фиданки за попълване на пейзажните групи и оформяне на нови. По-късно е завършена и най-елегантната и представителна част на парка – партера пред двореца, решен на две нива, с водна площ и бронзова статуя на Нептун, доставена от Франция. С френски произход е и вградения в парковата композиция фронтон – част от покривната конструкция на френския средновековен замък "Сен Клу", изгорял по време на Френско-пруската война (1870 г.). Това е единственият архитектурен паметник от Средновековна Франция, пренесен и съхранен в България. /БГНЕС