Кървавият атентат на летище Сарафово беше урок за всички нас и за държавните служби. След него по летища, пощи и гари са въведени драконовски антитерористични мерки, ни уверяват постоянно представители на властта. Според тях пиле не може да прехвръкне безконтролно по местата с пътникопоток, а в автобусите и влаковете няма начин да попадне съмнителен пакет или багаж.

Но дали е така? Екипи на "Труд" в София, Бургас и Варна проверели наистина ли е непробиваем действащият код "Оранжево" - втора степен на повишена опасност от тероризъм. Резултатът е, че репортерската ни операция "Терорист" проби мрежата за сигурност. Добри хора с малко чар бяха убедени да пренебрегнат мерките за безопасност на служебните си места. А професионални пазители на реда бяха засечени да изкарват без много труд заплатите си.

Агенция БГНЕС публикува пълният текст от репортажа на репортерите от вестник "Труд", който излиза в утрешния си брой.

Публикуваме нашите наблюдения на вниманието на компетентните органи и гражданите. Не за да злорадстваме или за да злепоставяме някого. А защото опасността от тероризъм е контролируема. От нас зависи ако не да не ни сполети, то поне да не ни свари беззащитни.

"Бомба" за Ани Иванова

На автогарата във Варна е доста оживено. Туристи слизат и се качват в автобуси, вдигат врява. Репортер на "Труд" изчаква автобус, който в 11,30 ч. потегля за София. Преди пътниците да поставят куфарите си в багажника, той доближава шофьора и му подава пакет: "До София е, дали можете да го вземете?"

Пакетът е подозрителен на вид - кутия от обувки, доста тежка, опакована с тиксо и бяла хартия, вътре нещо трака (стари касети от принтер), а отгоре само едно име - "Ани Иванова" - нито адрес, нито нищо.

Шофьорът е дружелюбен. Поема веднага пакета и пита весело: "Да няма бомба вътре?" Засмива се на глас. Репортерът и той се смее и пита: "Колко?" Отговорът: "Колкото ти се откъсне от сърцето."

Човекът не се пазари, взема пет лева и пакетът е вече настанен. Междувременно пак пуска шега: "Да не дойде някоя телевизия да ме снима в София, а?" И пак смях.

Получава указание: "Едно момиче ще дойде да го вземе. Или момиче и момче."

Посрещачът на автогара София е възрастен мъж, но шофьорът не му забелязва.

"Пакет за Ани Иванова носите ли?"

"Да."

Заповядайте. По живо-по здраво.

Терорист да си в тази държава!

Тествахме общо петима автобусни шофьори за бдителност в операцията на "Труд" "Терорист". Само един от тях - водач на "Бургасбус", отказа да приеме пакет за получател, който ще го чака на летище Сарафово. Но не за друго, а "защото сега, заради атентата, рейсът не влиза вътре в летището, а обръща на кръговото до квартала".

"Това е временно - добавя той обаче.- След 10-ина дни елате пак, тогава ще стане."

На гарите в препатилия от атентата Бургас никой не проверява багажите на пътниците, които се качват в автобусите и по влаковете.

Човек на "Труд" измина разстоянието до София с обществен превоз по жп линията и магистралата.

"Не само че не ми провериха багажа, но и билета ми никой не поиска да види", докладва после той в редакцията.

В гардеробните безхаберието е "на шест". Всеки може да остави каквото си иска там срещу два лева. Достатъчно е да го подаде и да каже някакво измислено име "Георгиева". Записват вещта на доверение и после пак така я връщат.

"Дайте куфарчето. Георгиева."

"Моля, заповядайте."

Никой не се интересува гащи ли има в куфарчето, или адска машина.

Цъкащ колет от Варна за София

В пощенския клон №2 на Червения площад във Варна е почти празно.

Репортерът ни застава пред колетното гише. Попълва на бланка два адреса - един истински и един фалшив. Истинският е на редакцията на "Труд", фалшивият - на някой, който не съществува. После вади колет - от 1 килограм, в кутия от принтер, опакована с тиксо и бяла хартия. Попълва декларация, че в него няма опасни предмети и вещества. Повдигнеш ли го обаче, вътре нещо цъка и трака. Служителката се заслушва и отбелязва: "Трябваше да го уплътните предварително. Иначе трябва да се отвори и да се провери."

Трябва да се провери, но това изисква усилие.

Чиновничката промърморва: "Тихо, давай го и заминавай!"

Поне да беше поискала на изпращача лична карта. Не го направи.

Ако някой от "Ал Каида" бе изпратил бомба - хайде, да пътува и на добър час!

Рейд на "атентаторите" с часовници с раниците

Бермуди, шапка, тъмни очила и раница, в която цъка будилник. Снабдени с тези аксесоари "камикадзета" на "Труд" се разходиха по половин час по трите най-големи летища в България.

Крачейки в залите на аерогарите, изпълнителите на репортерския експеримент въртят очи, озъртат се зад рамо, правят завои на 180 градуса и други номера, за които са инструктирани. Задачата е да изглеждат странни и съмнителни. Изпълнението им минава абсолютно незабелязано на бургаското и варненското летище. "Камикадзето" на " Труд" в Сарафово съвсем необезпокоявано повтаря досущ поведението и маршрута на неизвестния терорист, който успя да убие шестима невинни. Охранителите на софийското летище се оказват само с една идея по-бдителни.

На столичния Терминал 2 още от паркинга към залите снимат поне две камери - на височината на човешко лице. Предаването им се следи на живо от служители по сигурността, които би трябвало да реагират при поведение, което изглежда подозрително, каквото демонстрира репортерът на "Труд".

Реакция - никаква.

Стълбите водят към зала "Пристигащи". След атентата тя е отделена с полицейски ленти от "Заминаващи". Във втората на влизане проверяват документите, самолетните билети на пътниците и багажа им. На "Пристигащи" проверки няма.

Истинският терорист, който окървави летище Сарафово, се появява точно в "Пристигащи" с голяма раница, върти се необичайно, вижда на таблото кога каца самолетът от Тел Авив и си излиза. После всички се досещат, че не приличал на посрещач... Но досещането е фатално закъсняло.

"Камикадзето" на "Труд" крачи леко вдървено - така, както според свидетели се е движел същинският атентатор. Във фоайето не е много шумно и от раницата му се чува как цъка будилникът. Той минава нарочно на крачка от охранител на летището, но онзи не долавя тиктакането. Мнимият терорист прави един-два тигела и вън, между двете зали. Там най-после се появява засечка. Гард с бадж "Секюрити", който си бъбри с колежка до пепелник, забелязва фоторепортера, който снима показно "камикадзето". Приближава и го чува да казва на колегата си: "Отивам да снимам проверките на билети." Гардът съобразява, че това са вероятно журналисти, и предупреждава: "Не пускайте снимки с лицата ни."

На летище Сарафово репортер по бермуди с раница и тъмни очила влиза през ГКПП-то, без да предизвика внимание. Наоколо се вижда жива охрана, но никой не го пита за документите, нито му гледа багажа. Той минава най-спокойно през двата паркинга и стига безпрепятствено до мястото, където на 18 юли бомбата избухна. Сега там няма автобуси и коли. Претеникът на "Труд" повтаря действието си. Няма никакви последствия.

Пред залите за "Пристигащи" и "Заминаващи" стоят жандармеристи и не пускат.

Нашето "камикадзе" изобщо не привлича вниманието им. То се разхожда безцелно още 15 минути, после сяда в открито кафене с репортерка, която през цялото време незабелязано е снимала рейда му. Изпиват си кафетата и се оттеглят.

Пред входовете на летище Варна прави демонстрация друг младеж, дегизиран като прочутото камикадзе. Той влиза бавно във фоайето. После прави нарочно резки движения. Точно в това време двамата гранични полицаи пред зала "Заминаващи" напускат поста си. Единият отива да купи кафе, другият - просто изчезва.

"Камикадзето" се смесва с чекираните пътници от полет за Москва. Върти се на място. Наблизо пази полицай, който не му обръща внимание. Човекът на "Труд" обикаля дълго и прави отчаяни усилия да бъде забелязан. Отнякъде се връщат граничарите, но не поглеждат нито него, ни тиктакащата му раница. Код "оранжево" ли?!

Как се познава бомбаджия

По големите летища и гарите в страната има камери, които записват и показват картината на монитори. Охранителите гледат в тях и решават кой е подозрителен и кой не, обясниха пред "Труд" експерти по сигурността.

На първо място човек привлича внимание, когато прави резки движения. Например - изпусне предмет и се наведе, спъне се, спре да си завърже обувката. За съмнително минава поведението на хора, които се озъртат, вижда се, че са нервни, лицата им са изпотени или пребледнели.

В такива случаи от пункта за наблюдение съобщават на гардовете, които са в залите, да следят конкретен подозрителен тип. Те трябва само с поглед да определят дали е българин или чужденец, посрещач ли е, или ще отпътува, има ли причина за неадекватното му поведение. Охранителите го оглеждат от главата до петите и внимават за всяка подробност. Например - дали дрехите му са здрави, косата му боядисана ли е, какво носи. Могат дори да се доближат до него дискретно и да подушат дали лъха на алкохол.

Всичко това трябва да се върши незабелязано. Според специалистите в над 80% от случаите на пътници, привлекли вниманието, въобще не се стига до проверка на документите и багажите им. /БГНЕС