Нели Куцкова е родена на 21 юни 1957 г. в град Априлци. През 1976 г. завършва Немска езикова гимназия, а през 1981 г. - право в Юридическия факултет на Софийския университет. Говори немски, английски и руски език. Съдебната си кариера започва през 1982 г. в Софийския градски съд като стажант-съдия. През 1984 г. става младши съдия към същия съд, а между 1986 г. и 1991 г. е съдия в Първи районен съд в София, негов заместник-председател и председател. В момента е говорител на Съюза на съдиите. Вярна на стила си да не спестява никаква част от истината, колкото и нелицеприятна да е тя, Куцкова отново застана пред "ШОУ", за да разкрие какво всъщност се случва в кухнята на съдебната система. Повод да я потърсим е скорошното уволнение на Мирослава Тодорова, за която неотдавна вътрешният министър Цветан Цветанов дори заяви, че е действала "в услуга на мафията".

- Г-жо Куцкова, ситуацията в съдебната система придоби скандален оттенък, но по-важното е успя ли да разклати доверието в институцията уволнението на съдия Мирослава Тодорова?
- За съжаление, доверието в институцията въобще не е толкова крепко, че да се разклати само от този случай. През последните години излязоха твърде много срамни неща – както за Висшия съдебен съвет, така и за отделни колеги. Затова неслучайно Съюзът на съдиите в България многократно излизаше не само с критични становища, а и с конструктивни предложения. Диалог обаче, не се получи с органа, управляващ съдебната система. Точно обратното - с многото си спорни решения ВСС допълнително срина и без това невисокото обществено доверие.

- Според премиера Борисов уволнението, освен всичко друго, е и провокация към имиджа на съдебната система у нас. И всъщност то наистина се случи само ден преди излизането на мониторинговия доклад на Европейската комисия за напредъка на страната ни в областта на правосъдието и вътрешния ред...
- Трудно ми е да преценя какво точно е имал предвид премиерът. В едно обаче съм убедена: ако едно уволнение е справедливо, то няма как да е провокация. А ако не е справедливо, то не следва да бъде налагано нито преди, нито след доклада.

- Виновна ли е според вас Мирослава Тодорова? Това е второто дисциплинарно дело срещу нея, образувано за по-малко от година.
- Мирослава определено е виновна и тя самата признава, че разглежда себе си като проблем на съдебната система. И когато беше наказана за пръв път, никой от нас не е протестирал. Междувременно тя изписа забавените дела. Сега обаче отново се вадят от миналото други нейни дела, за да й се наложи по-тежкото наказание. Освен чисто юридическото съображение, че за тези минали нарушения е изтекла давността за налагане на наказание, концентрирането на ВСС само върху нея вече става подозрително. И това на фона на други решения на ВСС, при които съдии със забавени дела не само че не бяха наказани, а дори бяха направени началници...

- Добре, но все пак, да говорим открито - защо според вас тя не е спазвала системно сроковете за написване на мотивите на три дела с вече издадени присъди?
- В едно съм сигурна – не е от мързел. Това, че сама се е нагърбила да работи на две места – като постоянен преподавател в института на правосъдието и същевременно да продължава да си доглежда делата в съда, е достойно за уважение. По този начин тя се е опитала да не товари колегите си и да не се налага друг да започва делата отначало, въпреки че не е била длъжна. И освен това, не е получавала заплата от двете места, както си мислят някои. Но, че е поела повече работа, отколкото времето й е позволявало да свърши, както и че в съда не са й били осигурени нормални условия да си свърши работата, е въпрос, който следва да бъде сериозно анализиран. И да се разграничи доколко наистина вината е в нея, защото не можеш да тъчеш на десет стана едновременно, и доколко ръководството на съда е допринесло до прекомерното й натоварване.

- Ако Мирослава Тодорова беше преценила, че не е в състояние да се справи с бройката на тежките си дела, нямаше ли алтернатива да си направи мотивиран отвод и да прехвърли дела при друг съдия, отколкото да бави срока на изпълнението им?
- Абсолютно няма такава алтернатива. Законът предвижда, че съдията си прави отвод, само ако съществува съмнение в неговата безпристрастност - например, ако някоя от страните му е роднина или нещо подобно. Никой съдия няма право да откаже гледане на дела, които са му разпределени. Това би било основание за незабавно дисциплинарно наказание. Но е въпрос на добро административно управление на съда делата да се разпределят така, че съдиите да имат физическата, а и интелектуална възможност да се готвят за заседание, да заседават и да пишат актовете си в разумен срок. А когато целият съд е претоварен, ВСС е този, който трябва да вземе мерки за осигуряване на нормална натовареност на съдиите.

- Точно 4 години се гледа делото за двете брутално изнасилени момичета от Чепинци, с над 20 съдебни заседания. Как се обяснява на близките им подобен абсурд? Питам ви и от правна, и от човешка гледна точка.
- Чисто човешки, случилото се с тези хора е ужасно. С този случай обаче много се злоупотребява и е голям грях, че се използва мъката на хората, за да бъде охулена точно Мирослава Тодорова. Какви са обаче фактите: На първо място, трябва да се знае, че прокуратурата въобще не е включила в обвинителния акт обвинение за изнасилване, а за другите престъпления, извършени спрямо това семейство. А няма ли обвинение, съдът не може да налага наказание. На второ място: това, че Тодорова е провеждала над 20 заседания, показва, че е правила опити да го приключи, а не го е оставяла ненасрочено с месеци или да го отлага през 6 месеца. Практиката показва, че колкото по-трудно се доказва едно обвинение, толкова повече заседания се провеждат, за да се съберат поне някакви доказателства. На трето място: в момента, в който се е установило, че единият от подсъдимите е бил полицай към момента на извършване на престъплението, тя незабавно го е изпратила на Военния съд, защото такава е задължителната норма на закона. Защо до този момент по делото не е било изяснено, че делото трябва да се гледа от Военен съд, ще ви моля да запитате представителите на обвинението. Прокурорът е този, който преценява в кой съд следва да се внесе обвинителният акт. А възможно е и прокурорът да е нямал данни. Знае се, че адвокатът на един от подсъдимите на 20 и някое от заседанията е представил справка, че неговият подзащитен към датата на престъплението е бил полицай. И последно, но не по значение – Военният съд, след като също е гледал делото няколко години, е оправдал подсъдимите поради липса на доказателства, че точно те са извършителите. Сами преценете каква е тук вината на Мирослава Тодорова.

- Според вътрешният министър съдия Мирослава Тодорова, цитирам, “е действала в услуга на мафията, като е забавила с две години и половина мотивите си по делото срещу Васил Маникатов”. Знаете ли как стоят нещата по този въпрос? Доколкото е известно, Маникатов се е оказал извън затвора много преди изтичането на срока на присъдата му?!
- За този случай колегата Тодорова заведе срещу министъра дело за клевета. Това, което знам, е че тя е осъдила лицето Маникатов на 8 години лишаване от свобода. Вярно е, че е забавила мотивите много сериозно, но ги е написала доста преди изтичане на срока на присъдата. И за тези от вашите читатели, които не знаят – не съдията е този, който отговаря за изтърпяване на наказанието – администрацията на затворите е към Министерство на правосъдието, а прокуратурата упражнява надзор.

- Хората твърдят, че у нас убийци се разхождат на свобода, а делата се проточват с години. Припомня се случаят с убиеца на двете момичета пред “Соло”; катастрофата на бул. „България”, при която Йоско от Сливен – пиян и дрогиран, убива двама души и оставя 5 сирака... Как бихте отговорила на подобен обществен отзвук?
- Хората са прави да искат наказание за тези, които са причинили зло. Но правосъдието е твърде сложен процес, който се подчинява на строго определени правила. И ако някой по веригата разследване-обвинение-съд-изтърпяване на наказанието не си свърши работата по правилата, справедливостта идва късно. А понякога дори не идва. Това не е само български проблем, което разбира се, не е извинение. Мисля, че е много важно на хората да им се обяснява как работи съдебната система, да са осведомени какво могат да очакват от съда, да знаят как да защитават правата си. А от друга страна, органът, който назначава кадрите в правосъдието – ВСС, да подбира честни, знаещи и отговорни хора и да им осигурява нормални условия за работа, а не да се занимава само със собствените си привилегии. А тук бих искала да добавя, че и разследващите полицаи работят в кошмарни условия, с мизерно оборудване и под непрекъснат натиск. Често говорим за некачествено разследване, което води до оправдателни присъди.

- И друг път съм ви питала, но при така стеклите се обстоятелства ще задам отново въпроса си – имате ли притеснения за себе си като за човек, не като за съдия? Естеството на работата ви предполага такива подозрения...
- Мъчително е да работиш в атмосфера на постоянно подозрение, което редовно се нагнетява и от действащи политици. Ние съвсем не сме безгрешни, напротив. Но смея да твърдя, че сред съдиите има много качествени, почтени и компетентни хора, които правят опити системата да се промени отвътре. За това обаче е необходима и обществена подкрепа и е твърде обезкуражаващо, когато всички биват поставени под общ знаменател. /blitz.bg