От 15 години насам така нареченият Индекс за устойчивост на НПО (CIVICUS) мери температурата на гражданската активност в 29 държави в Централна и Източна Европа и в Евразия. Изработен е от Американската агенция за международно развитие (USAID) в партньорство с местни организации.
Според Любен Панов от Българския център за нестопанско право, неправителственият сектор в България все пак е по-напред, отколкото в бившите соцстрани в Азия. Въпреки това по този показател българските граждани не са в един отбор с европейските. Тук трябва да се добави и друго: част от българското общество се отнася много критично към неправителствения сектор.

В България има над 34 хиляди НПО

Дори и в по-бедната от България Албания държавата е намерила начин да подкрепи неправителствения сектор с 1 млн. долара през 2010 година. В Естония и Хърватия действат независими фондации за развитие на Третия сектор, които рзпределят държавната субсидия сред различните НПО. А в Унгария, Полша, Словакия и Румъния работи така нареченият "механизм 1%". Всеки данъкоплатец дава 1% от своите данъци за избрана от него НПО. Самите граждански организации пък търсят и собствени източници - членски внос, дарителство, доброволчество. Така се гарантира финансова устойчивост.

Какъв е българският опит? В България има над 34 хиляди НПО, но значителният дял от тях вървят надолу и нямат съществено влияние върху държавните политики. И първата причина е, че българското правителството има повече от 200 стратегии за най-различни области, но няма официална политика за сътрудничество със сектора на гражданското общество, сочи проучването за развитието на неправителствения сектор.

Българският Трети сектор е в криза и заради финансов колапс. Поради тромавите и непрозрачни административни изисквания повече от 250 хиляди евро остават неусвоени - стряскаща цифра с оглед на факта, че общият бюджет за проекти на НПО през 2011 година е 350 хиляди евро, изчисляват експертите. През 2011-та 98% от бюджета за НПО в България отива при така наречените субсидирани организации, посочени в закона за държавния бюджет. Едва 2% или 200 хиляди лв. правителството разпределя чрез конкурс. Проблемът не е само в това, че държавата не дава достатъчно пари, а че спира потока към едни и увеличава субсидията за други НПО. Именно тези облагодетелствани НПО преживяват добре в кризата, коментира Капка Панайотова от Центъра за независим живот.

Никакъв престиж

За капак някои стопански субекти учредяват НПО, само за да имат достъп до финансиране или за да защитят корпоративни интереси. Пример за това е „НПО, създадена от инвеститори в ски съоръжения и общини с цел противодействие на природозащитни коалиции“, се посочва в анализа на CIVICUS.
Проучването установява също така, че до българските НПО достигат все по-малко пари от еврофондовете. Европарите се изливат най-вече към магистрали и пътища. Единствената оперативна програма, по която се финансира гражданският сектор, е свързана със социални проекти.

Разбира се, гражданският сектор отчасти сам си е виновен за това, че губи обществена значимост. НПО нямат съществено влияние върху държавата и престиж сред гражданите не само заради здраво завързаната държавна кесия. През последните 5 години неправителственият сектор пропиля част от изобилното европейско финансиране, уточнява Герасим Герасимов от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. И още: много граждански сдружения на практика са фирми за корпоративно-консултански услуги. Затова и хората не вярват, че НПО са фактор за развитие на гражданско мислене и действие. На въпроса кои са истинските представители на гражданското общество в страната, българите нареждат НПО на четвърто място - след студентите, пенсионерите и природозащитниците. Само под шапката на земеделското министерство, уточнява Герасимов, мимикрират 60 неправителствени развъдни асоциации, които получават сериозен ресурс от Програмата за развитие на селските райони.

Много НПО, малко доброволци

Накратко: кризата на българския граждански сектор е резултат от кризата на демократичността в държавата, обобщава Герасим Герасимов. Ето защо и донорите се завръщат, смята експертът. Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество е един от поелите обратно към България чуждестранни донори. Предполагаше се, че с еврочленството започва и демократизирането на страната, затова и повечето донори си тръгнаха. Но тъкмо от 2007 г. - тоест, след влизането на България в ЕС, настъпва и драматичният спад „във всички аспекти на устойчивостта на гражданското общество“, сочи индексът за развитие на НПО. Единствено в областта на социалните услуги има развитие.

От началото на август ситуацията би трябвало да се промени. Правителството обещава до края на юли да напише стратегия за развитие на гражданското общество и да създаде Съвет за неправителствения сектор. Новата стратегия трябва да спре потъването на българските НПО, както и да промени факта, че в България има много НПО, но малко доброволци - едва 5% от населението. /dw.de