Госпожо Найденова,

не следя с особен интерес рубриката ви, освен в случаите, когато гост не ви е Бойко Борисов. Тогава се забавлявам искрено. Особено на вметките ви „Хайде господин премиер, днес да не говорим за магистрали“ и кроткото ви и търпеливо мълчание в последствие, когато бащицата разказва за всеки сантиметър път, магистрала и лентичка, която е прибрал в джоба си. Не забелязвам да прекъсвате премиера. Не забелязвам да го прекъсвате. Не съм ви чула да поискате извинение от Бойко Борисов нито за пържолките за кучето, нито за непрестанната благодарност, която той изисква от обществото. Не съм ви виждала да му задавате въпроси настървено. Тогава сте кротка, балансирана, напълно питомна.

Гледах и разговорът ви с Петко Цветков вчера. Гледах го с отврат, нежелание и погнуса. Не по друга причина, а защото смелостта ви избуя изведнъж. Не на правилното място. Върху един малък човечец. Защо, госпожо Найденова? Защо не сте така смела с Бойко Борисов? Защо не искате да се извини? Защо не го прекъсвате с думите, че вие сте домакин и вие определяте темпото на разговора? Защо не говорите върху изказванията на премиера? Защо му позволявате да бърза за мач, неглежирайки и вас и зрителите ви. Нима и снощи нямаше мач? Може и Петко Цветков да е искал да го гледа, но не ви го сподели в ефир.

Знаете ли… бях на протестите. Първо като гражданин, второ като журналист. Не забелязах вашата особа там. А там бяха усмихнати, интелигентни, млади хора. В третия ден на протеста са появиха провокатори. Но нямаше кой от „големите медии“ да покаже първите два и да обясни, че националистически организации се появиха като провокатори. Това е детайл, който или не знаете, или не ви е удобен да знаете.

Но пък знаете, убедена съм госпожо Найденова, онзи стар принцип „Не е важно какво се е случило, важното е как го разказваш“. В момента между вас и министър Цветанов, който твърди, че протестите са средище на организирана престъпност, няма особена разлика. В момента между вас и министър Найденов, който поиска малките общини да защитят правителството няма особена разлика.

И те като вас изслушват с разбиране господин премиера. И те като вас са смели, когато пред тях стои обикновен човек.

Наскоро един приятел ми каза, че човек разсъждава със задника си – на какъвто стол седне, така започва да мисли. Това е общовалидно за чиновниците. Уви и за нашата гилдия. Грешката е там, че журналистите се опитват да се наместят на удобен стол. Трябва да сте права, с кецове и да тичате с протестиращите. Тогава бих разбрала мнението ви, макар и негативно. Докато ние тичахме с тях, вие стояхте в апаратната, нали? Или още по-лошо – стояхте си вкъщи и скролвахте нервно по сайтовете на агенциите.

Знаете ли, госпожо Найденова, колкото пъти аз и няколко колеги, казвахме на протестиращи, че сме журналисти, виждах по лицата им потрес. Те не ни харесват, защото повечето от нас искат да поседнат за малко ако не на удобен стол, то поне на колянцето на премиера. И не ни харесват с право. Защото от такава „журналистика“ няма смисъл. От подобна медийна независимост няма файда.

Иде реч за смелостта. Истинската смелост, госпожо Найденова, е да прекъснете премиера. Не Петко Цветков. Истинската смелост е да излезете от студиото и да се сблъскате с хората, които вече имат смелостта да кажат защо не харесват журналистите. Защото журналистите се смърсяват с властта.

Впрочем, аз също не харесвам повечето журналисти. Защото търсят удобната смелост. Тази, която няма да наруши съня им и която ще доведе до покана за „заслужен отдих“ на министерско колянце. Само такава смелост има в телевизионния ефир. Само такава смелост се лее от епистоларните размисли на вестниците. И така ... смело медиите застават като щит на властта. Също като щитовете на МВР, заради които наш колега безмалко да е със счупено ребро.

P.S. Адски съжалявам за колегата Иван Филчев. Той е пич.

Иначе..адски съжалявам и за колегите като цял. Те вероятно са добри хора, разгледани поотделно. Вероятно средата ги е изморила и искат да поседнат... за да помислят със задника си.

Поздрави,
Полина Паунова, systemoferrors.blogspot.com