В Университетска болница „Св.Марина” в гр.Варна попаднахме на невероятни ХОРА

Любопитно 28.05.2012 19:23

До

Съвета на директорите на

УМБАЛ „Св.Марина”

Варна 9010, бул. “Хр. Смирненски” 1

Копие: До

Отделение по Неврохирургия

УМБАЛ „Св.Марина” – гр.Варна

Копие: До

Г-жа Десислава Атанасова –

Министър на здравеопазването

София 1000, пл.”Света Неделя” 5

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Искам да споделя моето мнение за ситуацията в нашата здравна система и в частност – мои лични преживявания. Сигурно има граждани, които се оплакват от медицинското обслужване в страната ни, защото евентуално всеки от тях се е сблъскал с негативно отношение към болен човек или е изгубил близък, който е можело да бъде спасен.

Аз ще споделя друг случай, който ми върна доверието в нашите медици.
Съпругата ми Стойка Иванова Иванова от гр.Добрич, след дълго ходене по мъките и сблъскване с недотам хуманно отношение и компетентност, й беше открит тумор в главата. Необходимо беше да се направи черепна операция и да се отстрани тумора. Препоръчаха ни Университетска болница „Св.Марина” в гр.Варна. И тук попаднахме на едни невероятни ХОРА.

Но преди това искам да опиша условията в Неврохирургичното отделение – все едно си попаднал в 5-звезден хотел с невероятна чистота и стерилна среда. Впечатли ме отношението на обслужващия персонал - лекари, сестри и сестрички /санитарки/ към болните в отделението. Винаги внимателни, отзивчиви, всеотдайни, усмихнати и човечни към пациентите.

Екипът, който оперира съпругата ми, начело с д-р Явор Енчев, Д-р Аврамов, д-р Илиев е невероятен като съвкупност от професионализъм и човещина. Достоен пример за всички медици.

Аз се прекланям пред труда на тези лекари и тяхната преди всичко човечност, и след това висок професионализъм. Нямам думи да изразя своето възхищение към тези медици.

Незаличим ще бъде споменът ми в деня на операцията. Съпругата ми влезе в операционната в 9:00 часа и я изнесоха към 18:00часа. Ние, нейните близки, към 11:00ч. Седяхме пред операционната, вперили поглед във вратата й, с голямата надежда всичко да се случи както трябва. В 17:00 часа от операционната излезе д-р Аврамов, който ни каза най-хубавата новина, че всичко е нормално и успешно. Неговият вид няма да забравя цял живот. Беше страшно уморен, но намери добри думи и внимание да успокои нас - близките.

Целувам им златните ръце и им се кланям до земята.

Да бъдат живи и здрави ! Да посрещат и помагат на нуждаещите се дълги години.
Да обучат и предадат опита си и преди всичко човечността си на младите медици, които обучават.

За такива специалисти трябва да се говори всеки ден – трябва да се популяризират, подкрепят и поощряват! Трябва да бъдат всеки ден на първа страница на пресата. Сутрешните блокове на телевизиите трябва да започват с добрите дела, които тези специалисти са направили.

Нека България да знае, че има и добри лекари, които са отдали живота си да помагат на другите!
Те заслужават най-голямата награда.
Трябва всеки Божи ден те да получават обичта на цяла България, че ги има, и че правят толкова добрини на хората и им връщат живота.
От нас обичта вече я имат !